Каква ще е телевизията на бъдещето?

Телевизията все още е основният информационен източник на американците, но въпреки това браншът няма основания за задоволство. "Американците все още харесват телевизионните новини, но популярността им спада и то доста бързо", казва Ейми Мичъл от института за социални изследвания PEW Research. Проучванията на института показват, че младата целева група - хората между 18 и 29 години, преди осем години е консумирала много повече телевизионни новини, отколкото днес - 42 срещу 30 процента. Това е поредното доказателство, че телевизията има нужда от смели визии за бъдещето, казва по този повод преподавателят по журналистика Джеф Джарвис.

Какво искат зрителите

"Не искаме да погребем телевизията, а да я преоткрием", посочва Джарвис и подчертава, че трябва да се действа, преди да е станало твърде късно. И призовава участниците в организирания специално за тази цел семинар в Ню Йорк да представят идеите си.

Джени Хоган, която години наред е работила като водеща, предлага телевизионна игра, при която зрителят и водещият си взаимодействат. Телевизионният репортер Марк Бригс пък залага на персонализираните новини и на модерната техника. Значението на диалога със зрителите се подчертава и от Том Кийни, водещ в Bloomberg News. Той дори смята, че това е единственото, което искат зрителите. "Изследвали сме този въпрос многократно - те не искат нищо друго", гласи неговата констатация.

Да се персонализират новините

Две понятия се повтарят постоянно в рамките на дискусията - "персонално" и "социално". Като се имат предвид предназначените за потребителите кратки съобщения, които лесно се споделят в социалните мрежи и могат да бъдат обсъждани. Предложенията на участниците в семинара се простират от приложенията за мобилни телефони и други мобилни устройство през концепциите за класическа телевизия до техническата страна на нещата.

TouchCast, например, е програма, с която репортерът може да произведе новинарската си емисия на своя iPad - като един вид телевизионно новинарско студио в чантата, което има дори и аутокю за репортера. "Познанията на репортерите много подхождат на форматите, които функционират като диалог", обяснява Едо Сигъл, разработил програмата. Тя може да интегрира директно във видео-материалите различни съдържания от мрежата - карти, туитове или страници. Оттам нататък потребителят може да кликне върху тях и да ги ползва. Във Великобритания BBC News вече прилага системата.

Журналистиката като процес
Предмет на дискусиите е и още една идея, която от март тази година се прилага в информационния портал Vice News. "Ние включваме хората в развитието на историята, вместо накрая да им поднасяме заключенията наготово", казва Джейсън Мохика, главен редактор на Vice News. Той е убеден в ефективността на концепцията: "Да наблюдаваш нашите журналисти в действие, докато разследват какво всъщност се е случило, е точно толкова важно колкото това, което те в крайна сметка откриват".

Понякога обаче се стига твърде далеч, казват противниците на този вид журналистика. За поредицата "Inside ISIS" /"Ислямска държава" отвътре"/ Vice News придружаваше бойци от джихадитската организация и им даде широки възможности да споделят възгледите си. Така порталът на практика влиза в ролята на един вид техен пропаганден канал, отбелязва една нюйоркска журналистка. Но пък само "Inside ISIS" носи на Vice News за един месец 3,5 милиона посещения в YouTube. Със своите пет милиона абонати Vice е сред първите сто канала в YouTube. А това е сериозен аргумент в преговорите с рекламодателите.

Vice се насочва най-вече към младите хора, които не се интересуват от класическа телевизия, но сътрудничи и с други телевизии като кабелната НВО. Защо го прави? "А защо хората продължават да обират банки", контрира Джейсън Мохика. "Защото там все още има пари. В телевизията също има още много какво да се вземе."

Преобръщането на журналистиката

В нюйоркския City University възнамеряват да разработят още повече потенциала на социалните групи он - и офлайн, планират дори въвеждането на специалност с името "Социална журналистика". Плановете, споделени от Джеф Джарвис, са пределно амбициозни: "Трябва да се разделим с идеята, че произвеждаме готови съдържания - моделът вече не е този. Журналистиката представлява вид услуга за общността".

За да бъде постигната тази цел обаче, журналистиката трябва да се преобърне надолу с главата, казва Джарвис. Социалната журналистика трябва най-напред да познава добре общността, за която работи. И едва след това може да се заеме с производството на съдържания.
DW

Станете почитател на Класа