Ройтерс

Канадският долар, австралийският долар и шведската крона печелят популярност, след като инвеститорите все по-упорито търсят алтернативи заради тревожните прогнози за икономиките на Съединените щати, еврозоната и Япония.
Мениджърите на централни резерви по света са в челото на колоната. През първото тримесечие централните банки съобщават, че резервните им валутни портфейли са нараснали с „други“ валути, калкулирани около рекордните $24,5 млрд., показват данни на Nomura.

Смекчаване на удара

Нивото на „други“ валути в резервите е около 3,7% за първото тримесечие на тази година, което е ръст от регистрираните в началото на настоящото десетилетие около 1,5%. В категорията „други валути“ обикновено се включват паричните единици на Канада, Австралия, Норвегия, Швеция и Нова Зеландия.
Йенс Нордвиг от Nomura, Ню Йорк, предвижда, че повишаването на прилива към т.нар. от него нови убежища ще продължи, тъй като централните банки преосмислят разпределението на вложенията си и предприетите мерки могат да подкрепят позициите на „другите валути“ в идните години. „Очакваме сериозна парична вълна към тези валути, със сериозно въздействие върху самите тях, дори ако са сравнително умерено количество в портфейлите на централните банки“, поясни той.
Нарасналото търсене вероятно вече е помогнало за смекчаване на удара върху някои от тези парични единици от последните глобални трусове.
Канадският долар например показа сериозна издръжливост в последните месеци въпреки понижаването на суровините и ценните книжа по целия свят в резултат на икономическите притеснения.
От средата на април световният индекс на капиталовите акции на MSCI (MIWD00000PUS) e паднал с 10%, докато цените на петрола са се понижили с 8%. За същия период канадският долар е поевтинял само с 2,6% спрямо щатския долар, като е стигнал до 1,0851 канадски долара за 1 щатски. След колапса на Lehman Brothers през 2008 г. канадският долар се е понижил до 1,3017 за 1 щатски долар по данни на Ройтерс.

Бастион на стабилността

„Канадският долар е валута, която бихте искали да притежавате, казва Дейвид Розенбърг, главен икономист и стратег в Gluskin Sheff, Торонто. Всъщност Канада все едно се сдоби с нов рейтинг на излизане от кредитната криза и вече се гордее с имидж на бастион на стабилността в един все по-нестабилен свят.“
Според изчисленията общият нетен правителствен дълг на Канада е 32% от БВП за 2010 г., което е най-ниското ниво сред икономиките от Г-7. На обратния полюс е Япония, която е с най-висок процент на нетния дълг от БВП – 122%, а нивото за САЩ е 66% по данни на Международния валутен фонд.
Валутите на по-малките икономики от Г-10 като че ли имат по-добра ликвидност и инфлационна история от паричните единици на нововъзникващите пазари. Затова и са добри кандидати за спасителни убежища.
Стабилната им фискална перспектива също ги прави привлекателни, тъй като инвеститорите все повече разграничават валутите, подкрепени от силни държавни баланси, от паричните единици на страните с по-слаби баланси.
Със сигурност обаче управителите на резерви имат ограничения за инвестициите в „други“ валути заради размера на пазарите на облигации в тези страни.
Размерът на канадския и австралийския пазар за правителствен дълг е съответно $905,5 млрд. и $228 млрд. За сравнение, местният пазар на правителствен дълг на САЩ е на обща стойност $9,5 трлн., което го прави втория най-голям след японския, който е в размер от $9,7 трлн. по данни на Банката за международни разплащания (BIS).

Добра диверсификация

Ема Лоусън, валутен стратег от Morgan Stanley, коментира, че 1% от всички глобални резерви биха били равни на 74% от австралийския пазар на държавен дълг, а „за повече няма място“. По нейни думи канадският пазар е „съвсем малко по-голям“, с 1% от глобалните резерви, които ще са равни на 30% от местния пазар; ако дълговият пазар поеме 3% от глобалните резерви, делът им ще скочи до 81%, което е „прекалено високо ниво“.
„За дългосрочните притежатели на валута като централните банки тези т.нар. суровинни валути осигуряват добра диверсификация и до известна степен може да им припишем статут на сигурни убежища, пояснява Матю Строс, старши валутен стратег в RBC Capital Markets в Торонто. В същото време обаче ликвидността им е далеч, далеч по-ниска от тази на основните валути, така че никога не могат да се превърнат изцяло в убежища.“
Строс добави, че макар канадският и австралийският долар да осигуряват относително сигурна защита на стойността в дългосрочен план, те „реално остават циклични, защото са парични единици на страни, чиито икономики са зависими от добиваните в тях суровини и ценни метали“. Този им статут означава, че по традиция са по-волатилни от повечето основни валути.
Въпреки всичко споровете около ролята на долара в глобалната икономика продължават. Приказките за повече пари за стимулиране на щатската икономика и за вероятността от втори рунд на рецесия може да доведе до ескалиране на страховете от раздуване на дефицитите в САЩ.
Джером Буут от Ashmore Investment Management в Лондон предупреждава, че инвеститорите „никога не бива да смятат долара за безрисков“. Според него твърденията, че пазарът на американски държавни ценни книжа е най-ликвидният в света, може да не се окажат истина, ако някои централни банки започнат да ги продават.