Доц. д-р Огнян Боюклиев, Институт за аграрна икономика

Географското разположение на България предполага, че сме подходяща територия за производство на продукти от т. нар. Средиземноморска зона. Това означава да предлагаме грозде, плодове и зеленчуци за прясна консумация, вино, дребен рогат добитък за месо, овче мляко и продукти от него, етерично маслени продукти. Ние имаме възможност да произвеждаме храни с голяма добавена стойност. Това го пише в учебниците, така ни знаят по света. И, общо взето, така е било през годините. Разбира се, трябва да изключим експеримента АПК - съсредоточени на едно място огромни площи, за да се развива суперинтензивно земеделие, което не е характерно за нашата географска част.

Можем да предлагаме продукти с висока добавена стойност

Може да сме малка страна, но големите ни преимущества спрямо силно развити аграрни държави са, че сме в състояние да правим много качествени храни с висока добавена стойност.
Но през последните 20 години развихме онези области от земеделието си, чрез които не можем да бъдем конкурентни. Акцент беше поставен върху интензивните култури, основната част от които са зърнените. Вярно е, че имаме възможности в Добруджа, в някои райони на Северна България, но по правило това производство е съсредоточено в страни с огромни територии – САЩ, Русия, Украйна, Германия, Франция. Там могат да си позволят да изнасят непреработено зърно. Ние обаче не можем да сме конкурентни, въпреки че през последните години това е основният ни експортен продукт.
Страните от нашата географска група също отглеждат зърнени култури, но като предпоставка за развитие на животновъдството. Зърното превръщат в мляко и месо, а тези суровини преработват във висококачествени и скъпи млечни и месни продукти. И точно с тези стоки са известни на пазара. В Европа днес не са чували за българско бяло саламурено сирене, но навсякъде може да се купи гръцката брънза или фета.
Може да бъдем конкурентоспособни, ако развиваме модерен туризъм, който е съчетание между климат, екология, култура, история, традиции и храни. Един градински домат примерно струва 20 ст., ако се преработи, стойността му нараства с 10 – 15%. Но поднесен в чинията на туриста, има в пъти по-висока добавена стойност.
Никой обаче не е мислел кой точно туризъм трябва да е приоритет. Туризъм, който събира млади хора с по-ниска степен на образование и култура от Европа, за да се напиват тук с менте алкохол? Или туризъм, който събира средната класа на Европа, както това се случва в най-южните точки на Гърция.
Преди години имаше идея да превърнем киселото мляко в емблематичен продукт за България. Но как да стане, когато суровината е вносно сухо мляко?! Нашето биоразнообразие позволява в един наръч трева да се наброят до 30 вида растения, а от тях поне 15 – 16 са билки. Затова е ценно млякото и продуктите от него. Смядовската луканка е марка не защото е произведена по някаква особена технология, а понеже в планините са отглеждани животни с много качествено месо.

Парите изтекоха в погрешна посока

Производството на храни с висока добавена стойност, предлагане на скъпи храни – това е направлението, с което нашето земеделие може да бъде конкурентоспособно. Никъде няма тютюни с качества като на българските ориенталски сортове, които се отглеждат в Родопите. Навсякъде може да расте роза, но точно в Розовата долина маслото е най-ценно.
Парите по присъединителните програми обаче отидоха към предприятия, които преработват вносни суровини. Защо поляците не внасят например сухо мляко от Унгария или от Украйна? За да направиш предприятие по линия на техния САПАРД, трябваше да кажеш откъде ще купуваш суровината и да кандидатстваш заедно с производителите й. Там бяха реализирани много интегрирани проекти, в които зад един преработвател стояха по двадесетина фермери.
Но и сега, когато ще започне да се планира периодът за финансиране след 2014 г., ние отново не сме наясно какво е мястото на земеделието в икономиката на страната и кои направления ще развиваме.