„Блумбърг“

Повечето от нас таят в себе си истини, които са прекалено болезнени, за да бъдат признати. Страстните ни желания са неуместни. Завиждаме. Ламтим за материални блага, при положение че повечето проучвания показват, че човешкият опит значи много повече. Да ги признаем, дори само пред себе си, би било твърде печално.
Общото подсъзнание на финансовите пазари не е по-различно. То знае, че пенсионните системи са банкрутирали, а се задават и войни за териториални води, Китай ще изпревари Запада, кейнсианските стимули са сполучлив начин да се подклажда инфлацията, златото ни намеква нещо, а банковата общност е толкова алчна, колкото беше и преди кредитната криза. Но да знаеш и да признаеш са различни неща.
Ето и списък на някои табута, които трябва да задействат радара ни по-силно.

Знанието е в цената

Ако кажете на трейдър на облигации, че златото се е покачило до рекордно високи нива, докато той е спял цяло десетилетие, ще иска да узнае каква е прогнозата за инфлацията и колко зле е пострадал от инвестициите си в облигации. Ще бъде изумен от общата си печалба в размер на около 8% от януари насам от съкровищни бонове, достигащи матуритет след повече от година.
„Онова, което прави историята на златото толкова интересна, е, че то има много различни корелации – с инфлацията, с долара, с лихвените проценти, с политическата несигурност, пояснява Дейвид Розенбърг, главен икономист в Gluskin Sheff & Associates, Торонто. Тази година например златото се превърна от суровина във валута – класическата роля на монетарен метал, който не е правителствен пасив.“
Златото може да крещи повече за всеобщото недоверие към пазарите на ценни книжа, отколкото за перспективите за покачване на цените. Трейдърът обаче ще е също толкова ужасен да види, че памукът се търгува при близо 15-годишен връх от над $1 за фунт или че житото е скочило с над 30% през последната година, което се е отразило в покачването на индекса UBS/Bloomberg на цените на храните с около 28%. Официалните данни показват, че инфлацията е латентна; в съзнанието изскача фразата „лъжи, проклети лъжи и статистика“.
Представете си как се опитвате да обясните на баба си или на някой тийнейджър, че много умни хора във финансовия свят всъщност не вярват в доларите, еврото и йената. Размяната на стоки и услуги за малко листче хартия е игра на доверието, казват някои; фокус без кости, защото без скелета на златния стандарт т.нар. декретни пари не струват повече от листа хартия, на който са отпечатани.
Дори мнозинството финансисти, които не виждат никаква необходимост да подкрепят валути без ценни метали, са преследвани от мисълта за работещите с пълна пара печатарски машини на централните банки. А при положение че всяка страна в света се опитва да излезе от трудностите чрез износа, надпреварата за популяризиране на собствената нация за сметка на другите чрез девалвиране на валутите ще набира ход през идващите месеци.
Народната мъдрост твърди, че пчелите не се подчиняват на законите на физиката, защото съотношението им сила-тегло би трябвало да е недостатъчно, за да могат да летят. За щастие, понеже пчелите не знаят това, те радостно отлитат, бръмчат наоколо и кацат, насърчавани от блаженото си неведение. По подобен начин и никой инвеститор с акъла си не би купил акция или облигация, ако спре да обръща внимание на обърнатата наопаки математическа пирамида на все по-застаряващото население, спада на раждаемостта и новия стандарт на поразително ниските печалби след спукването на балон.
Как, за бога, ще плати обществото пенсиите на увеличаващата се армия възрастни хора? Ако дядо направи онова, което инвестиционната теория го съветва да направи, и вложи спестените си пари (ако има такива) в свръхбезопасните съкровищни бонове при рекордно ниска доходност от под 0,45% за двегодишните книжа, как ще си позволи лекарствата? Много страни и компании вероятно вече са фалирали, ако изчислите правилно бъдещите им задължения. Някои проблеми обаче са прекалено големи, твърде непроследими и направо плашещи за любезен разговор.

Дългосрочни аренди

Последният скок на цената на житото, след като Русия наложи забрана за износа заради сушите, би трябвало да е знак, че сигурността на храните е глобален прахан, който само чака да се възпламени. Всеки е чел теории за китайците, които скитат из Африка и купуват многогодишни права върху селскостопанска земя – никой не иска наистина да обмисли последиците от това да не може да изхрани семейството си.
Докато Западът се мъчеше да оправи реколтите, за да отглежда уж екологично гориво за манията ни по автомобилите, далновидната нация разграбваше дългосрочни аренди в световните шкафчета за хляб. В не толкова далечно бъдеше нациите, които понастоящем делят реки, ще се разделят на такива, които са имали достатъчно географско предимство да са извор на тези водни пътища, и такива, които са застрашени от суша и бедност.
Инфлацията винаги и навсякъде е паричен феномен, казваше Милтън Фридман, който през последните години бе засенчен от основния си съперник Джон Мейнард Кейнс. Всеки облигационен инвеститор подозира, че хвърлянето на милиарди долари в глобалната икономика създава подпалки. Никой не иска да извика „Пожар!“ в претъпкания асансьор.
Отпускането на заеми към правителствата не е без рискове, независимо дали правителството е на Аржентина, Исландия, Ирландия или САЩ. В наши дни, когато купувате правителствен дълг, поемате кредитния риск на глобалната финансова система, защото данъкоплатецът бе натоварен именно с него от доктрината „прекалено голям, за да фалира“.
Тазседмичните успешни дългови аукциони на Ирландия, Гърция и Испания със сигурност са по-добри от провалените продажби заради липса на купувачи. Когато централните банки действат като купувачи от първа и последна инстанция обаче, не е възможно да се преструваме, че капиталовите пазари функционират правилно – друга мръсна малка тайна, дълбоко потискана в подсъзнанието.