Кибервойната в интернет е заплаха и за националната ни сигурност

Генерал-майор от резерва д-р Стефан Димитров, председател на Съюза на офицерите от резерва “Атлантик”

Съюзът на офицерите от резерва “Атлантик” организира и проведе кръгла маса, посветена на сигурността в киберпространството на България. Целта бе да подскажем на властите, че е наложително киберсигурността да бъде вписана като отделен приоритет в готвещата се стратегия за сигурност.
Направеното досега за киберсигурността не е малко. Но заплахите са далеч повече и по-опасни. Уязвимостта на системите за комуникация, на интернет мрежите и на отделните потребители расте неудържимо. В историята влязоха колосални по мощта си кибератаки: през 2007 г. срещу Естония; през 2008 г. - във войната срещу Грузия, и през 2009 г., когато при терористичните атаки в Мумбай са ползвани интернет телефони.
По официални данни от САЩ атаките срещу Американския конгрес, правителствените сайтове и Пентагона са около 1,6 млрд. в месец. Хакерските атаки са от два вида: за лов на информация и за блокиране на системата. По мащабите на организираност и по използваната кибернетична мощ, някои от атаките са по силите само на държавни институции.
Как стоят нещата у нас? От няколко години се говори за кибервойна и за Студена война в интернет. Големите държави създават командвания и структури. И ние работим, но доста бавно, със скромни финансови и други възможности. НАТО едва през ноември, при приемане на новата си стратегия, ще каже как да се защитят мрежите на алианса и на каква защита можем да разчитаме. Засега ползване на мрежи може да бъде договорено на двустранна основа, но на коалиционно равнище още не е ясно. Нашата нормативна база в тази област е от времето преди членството ни в НАТО. Някои от огласените данни са наистина тревожни - над 30% от случаите на насилие над деца са извършени чрез киберпространството, а едва 29 % от жертвите са признали това пред родителите си. Педофилията също намира благодатна почва чрез интернет. Значителен брой от доставчиците на интернет (провайдери–собственици) са свързани с престъпния свят и могат да контролират интернет мрежите.
Гражданското общество се надигна срещу възможността МВР да упражнява някакъв контрол в интернет, но без да си дава сметка, че с такива възможности разполага престъпният свят. Как би изглеждало електронното гласуване в бъдещи избори при такава ситуация у нас? Как ще действа електронното правителство, ако не притежава собствена мрежа? Банковите измами чрез фишинг и шипинг също са широко разпространени. Българите, прочули се на Запад като специалисти по източване на банкови сметки, се оказват само „мулета”, а източените пари отиват в друга държава. Кибершантажът не само срещу деца, но и срещу фирми, също се разраства.
За регулиране на нещата са приети осем закона и два кодекса, които според експерти от МВР вършат работа, но според гражданското общество вече са неадекватни. Оформя се ново социално неравенство, основано върху възможността или невъзможността да бъде ползван интернет. Компютърната грамотност все повече разделя хората. Рисковото поведение на някои граждани в интернет също се превръща в заплаха за националната ни сигурност.

Ето защо офицерите от съюз «Атлантик» предлагат някои препоръки

- Нужно е на правителствено ниво да се оцени важността на киберпроблемите и заплахите.
- Неотложна е необходимостта от нова правно-нормативна уредба за ползване на интернет мрежите, за доставчиците, за ползвателите, за противодействие срещу престъпниците.
- Необходима е единна политика за защита на мрежите. Време е да бъдат координирани усилията между държавните институции.
- Необходима е целенасочена подготовка на хората, работещи в интернет мрежите, като се обърне особено внимание на подрастващите ползватели – децата между 8 и 15 години.

Станете почитател на Класа