Ройтерс

През 1987 г. британският премиер Маргарет Тачър си навлече жестоки критики от опонентите в ляво от политическия център, след като заяви пред репортер, че „не съществува такова нещо като общество“, а само отделни мъже и жени и семейства.
Интерпретацията на тези коментари и до днес буди ожесточени спорове. От контекста не става ясно какво е искала да каже Тачър.

Съвкупност и отделни компоненти

Едно от тълкуванията е, че министър-председателят е насърчавала аудиторията си да погледне отвъд безличното обобщаващо понятие „общество“ към отделните личности зад него.
Разграничението между съвкупността и отделните компоненти е нещо, което Федералният резерв трябва да има предвид, докато обмисля нова програма за закупуване на активи, която да спре спада на инфлацията и да стимулира възстановяването.
В известен смисъл не съществува такова нещо като инфлация, а само сбор от ценови покачвания при отделни стоки, някои – по-бързи, други – по-бавни.
Ясно е, че ценовите ръстове имат структурен елемент. Държавниците и икономистите правят разлика между общо нарастване на цените (т.нар. инфлация) и сравнително покачване на цените при отделни артикули („невидимата ръка“ на Адам Смит, която управлява пренасочването на оскъдните ресурси).
В икономика, характеризирана от неравномерно разпределен свободен капацитет (с недостиг в някои сфери и свръхкапацитет в други), излишното търсене и инфлационните сили невинаги са еднакво разпределени. Дори всички цени да се повишават (инфлация), темповете вероятно ще са най-големи в частите от системата с най-тежък недостиг. А в сферите, страдащи от прекалено слабо оползотворяване на ресурсите, ще са по-малки.
Проблемът на Фед е, че цените на някои артикули със сравнително оскъдно предлагане в международен план (желязна руда, петрол, хранителни продукти, памук) растат бързо, докато по-бавно нарастване има при артикули, при които е налице местно свръхпредлагане (жилищния сектор, производството и заплатите в САЩ). Няма гаранция, че вкарването на още ликвидност в икономиката ще премахне разминаването или че изобщо ще повлияе в еднаква степен на всички цени.
До момента, в който Фед добави достатъчно ликвидност, за да реши структурните проблеми и да стимулира скромен ръст в стойността на жилищата, заводските цени и заплатите, вероятно вече ще е причинил истински бум при петрола, металите, зърнените култури и други международно търгувани суровини. Паричната политика е твърде тромав инструмент, за да насърчи исканото от Фед прецизно и внимателно оразмерено увеличаване на цените.
Съсредоточаването върху „средното“ равнище на ценовите скокове често е подвеждащо. Няма едно ниво на инфлация, а цяло семейство.
В САЩ чиновниците използват като мерки за „инфлацията“ различни неща: индекса на потребителските цени за всички градски купувачи (CPI-U); същия, но без храните и горивата (същински CPI-U); дефлатора на БВП за разходите за лично потребление (PCE); и пазарно базирания дефлатор на личните разходи без храните и горивата. Размерът на инфлацията, определян по тези методи, може и често е напълно различен. Понякога стойностите дори не се движат в една посока.
Във Великобритания равнищата на инфлацията, формулирани от индекса за цените на дребно (RPI) и индекса на потребителските цени (CPI), бяха толкова различни през последните години, че правителството промени индексацията на някои части от бюджета от по-високата мярка RPI към по-ниската CPI в стремежа си да ограничи разходите.
В отговор на оплакванията от обществеността и медиите, че публикуваните нива на инфлация се разминават с реалностите пред домакинствата и като цяло занижават темпа на покачване, статистиците от Северна Америка и Европа изтъкват няколко неща. Първо, изнасяните официални стойности на инфлацията са средни – отделните домакинства могат да имат по-високи или ниски лични равнища в зависимост от кошницата стоки и услуги, които купуват. И, второ, личните впечатления често биват изкривени, когато цените на евтините и по-често купувани артикули (храни и гориво) растат бързо, а тези на по-скъпите и по-рядко купувани (потребителска електроника и трайни стоки) растат по-бавно или дори падат.
Инфлационните равнища и ценовите индекси представят опростено темпото на промяна в широка ценова кошница. Те обаче са крайно несъвършено отражение на „цената на живот“, камо ли инструмент за фина настройка на икономиката.
Проблемът на Фед е, че отделните компоненти на CPI вървят в различни посоки и няма лесен начин да бъдат стимулирани увеличенията в жилищния сектор, произведените артикули и заплатите, без това да предизвика още по-бърза ескалация в цената на горивата и храните (което пък може още повече да намали потреблението, тъй като това са задължителни разноски за повечето домакинства и корпорации).

Проблемът на Фед

Да разгледаме 12-месечното покачване при трите основни компонента на американския CPI: храните и горивата; подслона (еквивалентната рента на собственика); и „други артикули“. Храните/горивата и подслонът заемат по около една четвърт от цялото. Първите бяха много по-волатилни от останалите компоненти в индекса и стават все по-нестабилни през последните години. Инфлацията при жилищата и „другите артикули“ бе доста по-умерена и с лека тенденция към спад през изминалите две десетилетия.
Бедата за Фед е, че цените на храните и горивата все още растат енергично (2,16% за дванадесетте месеца до септември), докато тези на „други артикули“ почти не са мръднали (0,47%), а стойността на подслона, измерена като еквивалентната рента на собственика, падна (0,10%).
Не за пръв път инфлацията за категорията „други артикули“ е толкова малка. През 2003 г., а после през 2005-2006 г. свръхниската инфлация при тях бе компенсирана от по-бързо поскъпване при подслона и храните/горивата.
Моделът на ценови покачвания изглежда по-скоро структурен, отколкото цикличен. Инфлацията при подслона и „другите артикули“ върви надолу от 20 години вследствие на глобализацията, по-доброто управление на веригите за доставки и по-добрия контрол върху заплащането – всичко това е плод на дълготрайни тенденции, а не на краткосрочен спад в търсенето. Внезапното изчезване на инфлацията в категорията „подслон“ е следствие от спукването на жилищния балон.
Преди да започнат мащабна програма за купуване на активи, представителите на Фед трябва да се запитат точно кой тип инфлация се опитват да стимулират и как количественото улеснение ще постигне това, без да провокира куп нежелани и вредни странични ефекти.