След фиаското с американския таван на дълга това лято е повече от ясно, че лидерите във Вашингтон не са това, което бяха. По тази причина е още по-наложително САЩ да действат съвместно с други големи сили при възникване на международни проблеми.
Разбираемо е вниманието, което се обръща на Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР (т. нар. БРИКС) като група страни с растяща икономическа мощ, които биха могли да играят все по-важна роля за стабилизирането на своите региони и за популяризирането на подкрепяната от Запада международна правова система. За съжаление тези държави не споделят едни и същи интереси и ценности и надали ще действат съвместно. Три от петте (Индия, Бразилия и ЮАР) често показват, че не осъзнават, че позицията на лидер на международната сцена върви не само с привилегии, но и с отговорности.
Страните от БРИКС може да бъдат разделени на две групи. Китай и Русия имат международно влияние от години и са ядрени сили с постоянни места в Съвета за сигурност на ООН.
Това не се отнася за останалите три от БРИКС. Индия има дълга история, но е сравнително млада държава. През 1994 г. ЮАР излезе от епохата на изолацията заради апартейда. Бразилия едва наскоро започна да оправдава очакванията. Всички те имат потенциала да се превърнат в световни сили. Но първо ще трябва да покажат, че желаят и са способни да се нагърбят с ангажимента да популяризират и да задействат лостовете на международна правова система. САЩ и съюзниците им трябва да насърчат този преход, като призоват тези три държави да подкрепят миротворческия контингент на ООН, да отпускат на по-бедните държави помощ за развитие и да защитават общочовешките ценности на демокрацията и човешките права навсякъде по света.
Индия, Бразилия и ЮАР са силни поддръжници на ООН. И трите държави вярват, че трябва да станат постоянни членки на разширен състав на Съвета за сигурност. И трите имат способни войски, които ще подсилят миротворческия контингент на ООН и вероятно ще помогнат на европейските войски да се оттеглят от по-трудните мисии, като например тази в Афганистан.
Въпреки това от април насам единствено Индия е изпращала значително подкрепление за подобни мисии. От страните в Южна Америка Уругвай има население от около 3,5 млн. души и е изпращал за операции на ООН повече войници, полицаи и експерти, отколкото Бразилия, която има население от над 200 млн. души. Контингентът на ЮАР е по-малък от този на Египет, Етиопия, Гана, Нигерия, Руанда или Сенегал. Индия е изпращала по-малко войници, полицаи и експерти под командването на ООН от много по-малките си съседи, като например Пакистан и Бангладеш.

От получатели на помощи – в донори

Предоставянето на помощ за развитие и обучение е друг начин, по който тези три държави могат да покажат добрите си намерения. Всички те се превърнаха от получатели на помощ в донори, но трябва да се постараят повече. Индия започна най-впечатляващо. През 2008 г. Делхи отпусна близо $550 млн. под формата на помощ за по-бедните страни. Програмата й за многогодишна помощ за Афганистан е значителна ($1,3 млрд.), а помощта й за Африка се увеличава с над 20% на година.
За разлика от Индия бюджетът на Бразилия за международна помощ беше едва $50 млн. през 2010 г. По-голямата част от тези пари бяха предназначени за Латинска Америка и за португалски говорещите части на Африка. Приносът на Бразилия за Световната продоволствена програма на ООН тази година се увеличи до планираните $27 млн. спрямо $1 млн. през 2009 г., но това все още е малка сума за страна с номинален брутен вътрешен продукт от над $2,2 трлн.
ЮАР изостава най-много, макар че в страната вече се водят дебати за това, колко важна е щедрата програма за помощ. Както каза Аянда Нцалуба, генерален директор на южноафриканското Министерство на международните отношения и сътрудничество: „Помощите не целят единствено да намалят бедността, те са стратегически инвестиции. За да се превърнеш в голям играч на международната сцена, трябва да имаш собствена програма за помощ.“ И е прав.

Не настоящи, а бъдещи лидери

Желанието да бъде лидер поне в своя собствен регион е основен показател, че дадена страна чувства световна отговорност. Ето защо, нежеланието на Бразилия, Индия и ЮАР да застанат зад демократичните ценности е толкова притеснително. И трите страни с право се гордеят с успеха си в изграждането на демокрации у дома. Освен това и трите превърнаха зачитането на международното право в основен стълб на външната си политика. И въпреки това, когато настъпи мигът всички да се преброят, тези държави бият отбой.
Индия например твърди, че е против ядрената програма на Иран и незачитането на демократичните права на иранския народ от страна на правителството, но Делхи си замълча относно поведението на Техеран и в двете области. Като най-голямата демокрация в света с дългогодишни връзки с Иран Индия може да понесе големи негативи в развиващия се свят, ако осъди остро нарушаването на човешките права от Техеран и неизпълнението на резолюциите на Съвета за сигурност.
ЮАР също е възприела подобна късогледа политика към режима на президента на Зимбабве Робърт Мугабе. Претория оказа натиск на Мугабе да сключи споразумение за споделяне на властта с опонентите му, но критиките на ЮАР относно нарушаването на принципите на демокрацията в Зимбабве бяха толкова меки, че самият Нелсън Мандела изрази недоволството си. Бразилия, от своя страна, си замълча за атаките срещу демокрацията и бизнеса от страна на венецуелския президент Уго Чавес.
Уравнението е лесно. Колкото по-голяма международна отговорност поемат Бразилия, Индия и ЮАР, толкова по-вероятно е да получат решаващ глас при вземането на международни решения. Но ако продължат да възприемат статута си на световни лидери като привилегия, на която се радват единствено благодарение на все по-силните си икономики, не трябва да се изненадват, ако ги третират като бъдещи лидери, а не като настоящи.