Не споделям думата „напредък” в доклада на Европейската комисия, иначе „ограничен и крехък“ - да. Но аз не виждам какъв напредък има през изтеклия период. И преди да чакаме какво ще кажат европейците за нас, трябва да си припомним какво се случи година и половина назад в съдебната система и във вътрешния ред. И трябва да си спомним нещо по-важно: в отделните искания и настоявания на протестите от февруари, юни и досега, минава една червена нишка на цялостно недоволство на хората от съдебната система. Освен това искам да ви кажа, че примерно този месец януари около 16 % от жалбите до омбудсмана на гражданите са насочени срещу съдебната система и хората са недоволни от работата на съдебната система. Всички политици са недоволни от работата на съдебната система, аз не знам какво очакваме от Европа и на какво се надяваме, че някой може би няма да види или че ще забрави. Очевидно ние трябва да си свършим работата и да си реформираме съдебната система, което не само че не се случва, през последната година и половина този процес спря изцяло.
В Европа явно вече са изчерпали думите на дипломацията да кажат това какво си мислят за нас. Защото действително не се случва нищо, даже аз мога да кажа, че през тази година и половина дори се върнахме назад в реформата на съдебната система. Нито главният прокурор, нито ВСС може да реформира съдебната система. Това могат да направят единствено и само политиците, и то в пълен консенсус.
Съдебната система е най-обезпокоителното звено за тези 25 години. Защото, ако няма работеща съдебна система, нищо друго не може да се случи, нито ще има така желаната от хората справедливост, яснота, равенство и върховенство пред закона, нито работеща икономика. Без ефективна и прозрачна съдебна система нищо от това не може да се случи. И за мене съдебната система е основният воденичен камък, който ни спъва тези 25 години.
В тази система никога не са правени прозрачни назначенията, нито през тези изтекли 18 месеца, нито по-рано, нито сега. Продължават по същия начин да се правят непрозрачни, неубедителни назначения, което още повече срива доверието. И аз започвам да си мисля, досега съм бил противник на тази идея за нова Конституция, защото е много сложен процес, но си мисля, че при това влошаване на състоянието на съдебната система може би наистина трябва да има едно ново начало, един рестарт, както е модерно да се казва, т.е. може би наистина трябва да започнем наново, с едно отново формиране на съдебната система.
В сега действащата Конституция имаше един параграф 5-ти, който в определен срок от влизане в сила на Конституцията даваше възможност да бъдат изчистени всички тези съдебни кадри, за които има съмнение. Този параграф 5-ти не проработи или проработи зле по политически причини, но може би нещо такова трябва да има в новата Конституция, отново да преразгледа всяко едно назначение в тая система. Защотовръзките, взаимообвързаностите са толкова големи от долу до горе и от горе до долу, че просто няма как някакви други реформи да изчистят системата.
Подобно начало може да бъде инициирано само от един консенсус не само на политиците, но и от обществото. Аз виждам, че макар и мъчително, този консенсус вече е на път да се постигне. Искам да кажа нещо друго. Ако някой се надява, че Европа отвън би могла да ни стимулира, да, това беше една надежда и на Европейската комисия, и на българското общество, че може би с този механизъм някак си нашите политици ще бъдат принудени да свършат работа. Но очевидно това не се случва, така че очевидно ще трябва да стане реформата по мъчителния път. Т.е. чрез народното недоволство, чрез общественото недоволство да минем към едни болезнени реформи. Това е за мен пътят.

В този парламент, при това съотношение абсурд е да се мисли за сериозни реформи, още повече конституционни. Там знаете, че трябва да има квалифицирано мнозинство. А вие виждате, че има огромен проблем за избора на главен инспектор на Инспектората към ВСС, защото трябва да има две трети мнозинство. Така че в този парламент, с това крехко съотношение на силите аз не виждам никакви сериозни реформи да са възможни нито в съдебната система, нито в здравеопазването, в нито една система.