Ройтерс

Независимо дали еврозоната е в разгара или в края на екзистенциалната си криза със суверенните дългове, инвеститорите вече хвърлят нов поглед върху активите в региона и се чудят дали тазгодишната пазарна паника не е била пресилена.
Малцина анализатори биха били достатъчно смели или прибързани, за да обявят края на бурята с финансирането в тази част на света. Вярно е, че трусът започна от разточителството на гръцкото правителство и стъкмените статистически данни, но впоследствие изобличи редица недостатъци в структурата на единната валута и бързо зарази и други силно задлъжнели държави от еврозоната.

Сеизмограф на шока

Вторичните трусове в глобален мащаб през април и май доведоха до волатилност и при акциите. Индексът Vix, който е своеобразен сеизмограф на финансовите шокове, скочи до нивата си от разгара на глобалната рецесия през 2008-2009 г., макар в същото време растежът на промишленото производство в еврозоната да бе над 10% на годишна база.
Подплашени от липсата на видимост и засиления политически риск, инвеститорите побързаха да редуцират излагането си към риск от облигации от региона, както и към фондовите пазари, акциите на европейските банки и самото евро. Убедеността в благополучния изход се оказа по-маловажна от факта, че липсваше ясен план за достигането му.
След като три месеца заливаха пазарните цени с tail risks (т.е. всякакви апокалиптични сценарии от вълна държавни фалити през срив на банкови системи, та чак до разпадане на еврозоната), мениджърите на капитали отново търсят възможности за извличане на печалба от появилите се ценови крайности в случай на по-вероятни развития.
Въпросът сега е дали тази фобия от активите в евро се е изчерпала и дали държавниците в Европейския съюз (подкрепени от групата на 20-те водещи икономики в света) са успели да пресекат проблемите със спасителния си пакет от 10 май за облигационните пазари в еврозоната.
Доклад за напредъка на интервенцията показва, че властите са стигнали първа база – стабилизиране на цените на облигациите чрез избирателни покупки на съответните книжа от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) и прекратяване на истерията, заразата и порочните спирали, довели до изолирането на Гърция от капиталовите пазари.
Рисковата премия по дълговите книжа на периферните правителства от еврозоната, с изключение на Испания, е паднала след спасяването. Въпреки понижаването на кредитния рейтинг Испания продължава да продава облигациите си по цял свят при активно търсене.
Европейските фондови пазари (FTEU3) се покачиха с 6%, а волатилността при акциите падна почти наполовина. Дори еврото успя да се върне много близко до равнищата си спрямо американския долар отпреди намесата на ЕС.

Програма минимум

Дотук добре. Правителствата от еврозоната си спечелиха време да получат парламентарно одобрение за спасяването; да създадат специална схема за кредитиране, която да влиза в ролята на пожарникар в бъдеще; да върнат доверието в европейските банки чрез публични стрес тестове и най-важното, да прокарат икономични бюджети, за да бъдат свити огромните фискални дупки.
Политическата мъгла започва да се вдига и инвеститорите могат да се върнат към това, което умеят най-добре – да анализират цените, високочестотните данни за икономиката, печалбите и ценовите съотношения.
В тази насока дивидентите на рентабилните европейски компании превъзхождат доходността по държавните облигации с рекордно висока разлика от срива на Lehman Brothers през 2008 г. насам, а данните на Thomson Reuters показват, че рисковите премии за обезценяване на акциите са с почти 2% над историческите си средни стойности.
„Въпреки мерките за затягане на бюджетите в региона смятаме, че в момента Европа е доста интересно място за инвестиране“, заяви пред клиенти този месец Хенри Маквей, базиран в Ню Йорк директор на отдел разпределение на активи в Morgan Stanley Investment Managers. И добавя: „Може би сега е моментът да пренасочите регионалните си предпочитания от САЩ обратно към Европа.“
Подобни мнения бяха стряскащо малко от началото на тази година след шест месеца, в които индексът EPFR отчете нетен отлив в размер на $12 млрд. от западноевропейските фондове за дялово инвестиране.
Все пак Маквей обяснява, че големият скок на цените не е гарантиран, а колебанията около обществената подкрепа за плановете за икономии все още могат да прераснат в източник на риск.
„Вярваме, че благодарение на кризата с гръцкия суверенен дълг европейските финансови и енергийни компании са с по-атрактивни цени“, допълва той.
Отговорите на мениджърите на фондове, участвали в проучване на Bank of America Merrill Lynch през този месец, също показаха отслабване на крайния песимизъм. Те отчитат, че underweight позициите (бел. ред. - при които инвеститорите намаляват съотношението на дадена ценна книга или клас активи в портфейла си спрямо индекса) в акции от еврозоната са паднали до близо една трета от крайните си юнски равнища.
Предвиждащите спад на еврото също се оттеглиха, а данните от Комисията за търговия с фючърси (CFTC) показват, че спекулативните договори за шортване на еврото са паднали до една трета от майския си връх.
Дори глобалното търсене за европейски държавни облигации се върна с успеха на международната дългова емисия на Испания. Мениджърите на китайските валутни резерви са придобили почти 10% от продадените през този месец дългови книжа за 6 млрд. евро, с което уталожиха страховете, че централните банки редуцират авоарите си в единната валута.
Еврозоната не експлодира с гръм и трясък и въпреки многото предстоящи трудности инвестиционният свят не може дълго да пренебрегва втората по големина икономика в света.