Bloomberg

Moody’s Investors Service, Standard & Poor’s и Fitch Ratings едва ли са особено щастливи. Миналата седмица световните рейтингови гиганти бяха изправени пред най-голямото и трудно решение до момента – дали да намалят AAA рейтинга на САЩ. По-лошото е, че кредитната оценка на САЩ е била понижена от една компания, за която малцина са чували и която на всичкото отгоре е китайска.
Докато Moody’s и S&P игнорират останките, в които са се превърнали американските финанси, Dagong Global Credit Rating със седалище в Пекин е непокварена от системата, която позволява на пристрастените към дълга на развития свят да изглеждат фискално чисти. Агенцията оценява американския дълг на AA – две нива под най-високия рейтинг.
Dagong с право преобръща света на A- и Baa1 с главата надолу, макар че даването на по-висок рейтинг на Китай от този на САЩ е в най-добрия случай високомерно. Всеки анализатор, който смята, че Китай заслужава висок рейтинг или че е лишен от дългови опасности, не звучи особено сериозно.
Чрез първия си набег в минното поле на държавния дълг Dagong повдига някои важни въпроси. Единият е дали идеологията в полза на Запада не е свързана повече с рейтингите, отколкото със способността на правителствата да покриват дълговете си.
Ако някое извънземно долети от космоса и погледне баланса на Америка, ще стигне до заключението, че страната е развиваща се нация, и вместо американски дълг ще купи индонезийски. Същото се отнася и за Япония и демографската й бомба със закъснител. Франция, Германия и Великобритания също имат трудности, които може да доведат до намаляване на кредитните им рейтинги, ако на оценителите им се наложи да бъдат истински обективни.

Провалът

Последните 15 години не се отличаваха с особена оживена дейност за рейтинговите агенции. Те напълно пропуснаха азиатската криза от 1997 г. и бяха заспали зад волана по времето, когато се спука дотком балонът. Щедро раздаваха топрейтинги вместо „джънк“ оценки и допринесоха кризата на високорисковото кредитиране в САЩ да се превърне в глобална. А и не побързаха да измерят дълбочината на фиаското на европейския дълг.
Председателят на Dagong Гуан Цзянчжун с пълно право твърди, че „основната причина за глобалната финансова криза и гръцкия дългов колапс е, че текущата система на международно рейтингово оценяване не може да отрази реално способността за плащания“.
Това е правилното послание, но донесено от погрешен вестоносец. Управителите на хедж фондове не без причина залагат срещу Китай. Не е в ничий интерес третата по големина икономика да се срути. Но и представите, че китайският национален баланс е стабилен, са твърде нереални.
Нюйоркският управител на хедж фонд Джим Чанос от Kynikos Associates смята че огромните усилия за стимулиране, спасили Китай от глобалната криза през 2008 г., създават небалансиран ръст. Те са причина за надуването на балони и може би насочват Китай към дългово влошаване, по-лошо и от японското, предупреждава той.

Епичен кредит

Интересно четиво е докладът на Fitch от миналата седмица. Епичният кредитен бум на 2009 г. е бил толкова успешен, че Китай се мъчи да удържи ръста. Херкулесовските усилия на Пекин не са спрели икономиката да продължи да нараства с 10,3% през второто тримесечие. Проблемът е, че анализите успешно оценяват и дългосрочната цена на този ръст.
През първата половина на тази година китайските банки са кредитирали 28% повече, отколкото предполагат официалните данни, твърдят от Fitch. Причината – все повече заеми се препакетират в инвестиционни продукти, което размива съдържанието на данните.
Всеки, който твърди, че в Китай няма жилищен балон, може би ще трябва да помисли малко по-усилено. Не знаем докъде е стигнало „енронизирането“ на китайския кредит. Изглежда очевидно, че финансовите институции са се занимавали със сложни сделки, които да прикрият естеството и мащаба на кредитирането.
Препакетирането на заемите и свалянето им от балансите е пагубната практика, която вкара в беда корпоративна Америка и която за малко не затри Уолстрийт. Подобни упражнения полагат основите за вълна от лоши заеми.

Процъфтяващ Китай

Никой не се съмнява, че Китай процъфтява. По-малко очевидно обаче е качеството на този разцвет. Едно е усилията за стимулиране да създадат по-широка средна класа от потребители, чието търсене да замести износа, но съвсем друго е китайският ръст да лежи върху нестабилната основа на раздуващите се цени на активите.
Може би не е съвпадение, че Agricultural Bank of China не впечатли биковете миналата седмица по време на първичното си публично предлагане. Инвеститорите може би се чудят доколко са способни кредиторите да съберат заемите си. Ако мислите, че на Уолстрийт му липсва прозрачност, представете си само как инвеститорите се опитват да стигнат до истината за китайските държавни банки.
Китай се стреми да ограничи ръста на цените на жилищата, да забави кредитното разширение и да обуздае усилията за премахване на пасивите от балансите. Тази дейност обаче е по-скоро изкуство, отколкото наука. Ако се действа прекалено агресивно, икономиката става по-волатилна. Ако се действа твърде умерено, днешните дисбаланси ще мутират в утрешни кризи.
Най-големият проблем с решението на Dagong да даде по-висок рейтинг на Китай от този на САЩ (AA+ със стабилни перспективи спрямо AA с отрицателни) може би е вярата на агенцията в силата на ръста. Само защото Китай преуспява днес, не означава, че след пет години ситуацията ще е същата. Спомнете си как Япония смяташе, че ако ускори ръста, ще облекчи дълговото си бреме. Щеше да е хубаво да е вярно.
Малцина вярват на системата ни за рейтинг на дълга. А още по-малко трябва да са онези, които смятат светлата фискална перспектива на Китай за даденост.