Пламен Димитров е роден на 20 септември 1963 г. в Русе. През 1989 г. се дипломира като машинен инженер във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна. През 1999 г. се дипломира като магистър по управление на човешките ресурси в ПУ „Паисий Хилендарски“. Бил е корабен инженер в БМФ, след това е назначен за областен координатор за Варна на КНСБ. През 1997 г. Димитров е избран за вицепрезидент по общата политика, организация, координация и контрол в КНСБ. От 2003 г. е и председател на УС на Колеж за работническо обучение. На 12 октомври 2010 г. Координационият съвет на КНСБ с пълно мнозинство избира Пламен Димитров за изпълняващ длъжността президент на Конфедерацията на независимите синдикати до провеждането на седмия конгрес в началото на май.

- Г-н Димитров, наскоро излезе статистика на Евростат, че 42% от българите са в риск от бедност и социално изключване. Как тълкувате това число?
- Това за пореден път доказва нашите притеснения и тревоги, че в България бедните стават все по-бедни, но и богатите не стават по-богати. Както и че дупката между най-нискодоходните и по-високодоходните групи се отваря постоянно и тенденцията е негативна. През есента на м.г. Евростат за първи път изнесе такива данни, които показваха 41,7% в риск от бедност. Сега са 42%. Преди около месец имаше и други данни на Евростат - че истинският праг на бедност в България е 295 лв. Т.е. не е 236 лв., както обявяват от Министерството на труда и социалната политика по тяхната некоректна методика. Всичко това сочи, че народът обеднява и продължава да обеднява и тези еквилибристики със спестяванията, които се опитва да прави финансовият министър, нямат нищо общо с истината.

- Преди дни на кръгла маса представихте друга статистика – за ежедневната трудова миграция (ЕТМ) у нас. Всъщност дълго ли пътуват българите до работата си, в сравнение с другите държави от ЕС?
- Дали пътуват по-дълго, не бих могъл да кажа, тъй като не този е предметът на нашето изследване. За първи път обаче се прави такова дълбочинно проучване у нас и то сочи, че 402 хиляди души живеят в едно населено място и работят на друго. Те пътуват извън своя град или село ежедневно, за да работят, и след това се връщат обратно до дома си. Това е 12% от икономически активното население. Тези хора изразходват всеки ден половин милион часа, за да отидат и да се върнат от работа. И това не би било толкова страшно, ако една четвърт от тях, т.е. над 100 хил. души не пътуваха над оптималния времеви интервал – над 45 минути. По методики се смята, че това време би могло да бъде намалено.

- Но дори и в града, особено в София, има много хора, които пътуват по-дълго от 45 минути до работното си място.
- Нека не забравяме, че София не е България, макар и да е много важен център. Но столицата и конгломерацията около нея също се оказа, че е една от най-мигриращите. Т.е. към София е най-големият поток от всичките прилежащи области в порядъка от около стотина километра, какъвто е нормалният измерител за миграция. И това не е изненада. Изненада е обаче, че не Варна или Пловдив е другият център, който акумулира около себе си и в себе си ежедневно мигриращите. Оказа се, че това е Стара Загора, което се дължи на спецификата на региона - там работните места са изнесени, понеже са свързани с добивната промишленост и енергетиката. Няма как енергийните центрове и комплекси да бъдат в самия град Стара Загора.

- Този тип миграция сама по себе си вредно явление ли е?
- Точно обратното. Трудовата миграция е нещо изключително позитивно, защото тя създава гъвкавост на пазара на труда, без да вреди на сигурността на хората, от една страна. От друга страна, препятства прекалената урбанизация на големите центрове и съответно изоставянето на малките населени места около тях. ЕТМ обаче трябва да бъде оптимизирана като време за пътуване, инфраструктурата следва да предлага сравнително бързо придвижване, а превозните средства да са достатъчно комфортни. Това, което ние предлагаме, е да има съгласуване в областните и общинските транспортни комисии на всички графици на пътуване на националната транспортна схема. Другото е, че има заделени 37 млн. лв. по ОП „Човешки ресурси“ от октомври м.г. за подпомагане на ЕТМ. Те обаче сега са на разположение предимно на бизнеса. Ние предлагаме част от тях да бъдат заделени и за хората, които са в неравностойно положение и са безработни.

- Тази зима е една от най-студените от години насам. Работодателите взели ли са адекватни мерки за защита на служителите си при тези сурови условия?
- Големите минуси на термометъра отново извадиха на преден план една дупка в законодателството. Апелираме към Министерството на труда в Наредбата за минималните изисквания за здравословните и безопасни условия на труд да се въведе долен праг, както и горен, при който да бъде преустановявана работа. Нека се обмисли внимателно една граница от примерно минус 10 или минус 15 градуса, която да бъде забранителна поне за работа на открито. Както и за изключителни горещини – 40-45 градуса през лятото и в затворени помещения. Не може да оставим всичко това да го преценява само работодателят.

- Споровете около пенсионната реформа утихнаха, но остана чувството, че проблемът в системата не е решен генерално. Какво трябва да се направи, за да имаме един устойчив модел в перспектива?
- Петъчната ни среща с премиера Бойко Борисов беше посветена на две неща. С работодателите подготвихме предложения, които вече са факт – едното е за продължаване на пенсионната реформа, а второто – за усъвършенстване работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), като предпоставка двата синдиката да се завърнат в тристранката. Премиерът прие тези пакети за обсъждане. В понеделник (днес – б.а.) от 10 ч. НСТС ще заседава с наше участие – КНСБ и „Подкрепа“, като в дневния ред са включени въпросните предложения.

- Какво ще предложите по отношение на пенсионната система?
- Реформата трябва да продължи в една посока, която да гарантира приходи на входа на системата. Това, което беше направено зад гърба ни с вдигането на възрастта за пенсиониране и заради което напуснахме тристранката, не носи пари. Проблемът е, че на входа на системата трябва да има повече средства. Това значи наистина да бъдат събирани вноските от всички, а не само от тези, които си плащат. Нужен е натиск върху сивия сектор.

- Още ли искате да се криминализира укриването на осигуровки?
- Да, разбира се, когато говорим за плащане под масата. А НАП има какво да свърши още, за да повиши събираемостта, и то драматично. Това може да стане с ревизии по аналог, с активно изпълнение на евентуалното криминализиране. Необходимо е и изравняване на условията за ранно пенсиониране между отделните групи. В момента индустриалните работници се ползват при по-тежки условия за ранно пенсиониране, отколкото военизираните структури. Има какво да се направи в тази посока. Ако има на кого да увеличаваме нещо, то не е пенсионната възраст на миньора.

- На военните и полицаите малко им вдигнаха възрастта.
- Нищо не са вдигнали! Вдигнаха на военните стажа, който се изисква за пенсиониране, и съответните пределни възрасти. А за полицаите – не. Държавата трябва да започне да си плаща за военните също. В момента разликата между ползваните права и съответно кумулативният принос от държавата за военизираните ведомства е 15%. Т.е. държавата трябва да доплаща 15% повече осигуровки за тези структури, за да може да изравни правата, които системата им дава, и за да няма черпене на ресурс, без да има вноски. Има и други неща - по отношение на инвалидните пенсии. Експертизата по ТЕЛК решенията трябва също да бъде преразгледана – къде, как и кой издава, но да не се ощетяват хора. Следва непременно и полагането на труд да се съпровожда с изплащането на вноски. И такива дупки има в момента - в някои случаи може да се упражнява труд, без да дължат вноски върху доходите. Системата трябва да бъде огледана отвсякъде и да бъдат сложени на масата истинските й проблеми. А не с магическа пръчка, както си мисли някой - ще вдигнем с четири месеца на година и ще оправим пенсионната система.

- В понеделник кой ще води НСТС?
Нейният председател Симеон Дянков.

- Защото знаем, че искате Бойко Борисов да я оглави.
Не, напротив. За да бъдем точни, ние поставихме с д-р Константин Тренчев искането премиерът да ни приеме и да чуе нашите предложения за усъвършенстване на диалога и на пенсионната система.

- Вие все още сте временно изпълняващ длъжността президент на КНСБ (след кончината на Желязко Христов на 15 септември 2010 г.). Конгресът на КНСБ е в началото на май т.г. Очаквате ли конкуренция за президентското място?
- Не е коректно този въпрос да се задава на мен. Ако трябва да отговоря, ще кажа, че аз вече съм номиниран от нашия най-висш орган - Координационния съвет, който включва над 100 човека. Издигнат съм единодушно от всички браншови и регионални структури.

- Т.е. няма да имате конкуренция?
- Не казвам това. Конгресът е свободен, делегатите са свободни да правят всякакви предложения по време на самия конгрес. Казвам, че към момента това е номинацията. А аз на 17 февруари, когато е поредното заседание на нашия Координационен съвет, ще предложа и съответния брой и поименен състав на вицепрезидентите, които смятам, че трябва да бъдат избрани.

- Ще има ли промени в ръководството?
- Нека да кажем, че ще има попълнения. Но това засега ще са само мои предложения, защото конгресът решава най-накрая.