Най-скъпата магистрала е в САЩ, най-опасната - в Боливия

Interstate Highway System Network в Съединените американски щати на стойност 425 млрд. долара е най-скъпият инфраструктурен проект в историята. Свързва 209 от общо 237 градове на САЩ с над 50 хил. жители. Разрешение за строителството й е дадено през 1956 г. с федерален закон, а изпълнението е продължило 35 години. След разширение през 2006 година общата дължина на трасето е 75 440 км, тогава е направена и крайната оценка на стойността на магистралата. Достъпът е ограничен с плащане на такса. Interstate Highway е подсистема на Националната система за магистралите. Аутобанът носи името на президента Дуайт Айзенхауер.

По „Пътят на смъртта“ е истинско изживяване

North Yungas Road в Боливия е познат още с името „Пътят на смъртта“ и се счита за най-опасната магистрала в света. Дължината й според различните източници варира между 61 км и 69 км и е широка само 3.2 метра. Трасето свързва тропическите гори на Амазонка района на северната част на Боливия, или Yungas столица La Paz. В различните части аутобанът достига от 1200 метра до 4650 метра при планинските проходи. Трасето е известно с изключителната си трудност за преминаване, за това през 1995 година Inter-American Development Bank му даде названието „най-опасния път в света“. Според статистиката между 200 и 300 пътници годишно загиват на нея. Пътят е една от най-интересните туристически дестинации и привлича около 25 000 посетители на година. Той е също и предпочитано място за планинските колоездачи, но най-малко 18 велосипедисти са починали в надпреварата на ралита от 1998 г. насам. Трасето е построено през 1930 година, а през 2006 г. завърши модернизацията му, която продължила 20 г.

Според „Гинес“ Панамериканската магистрала е най-дългата

Панамериканската магистрала е обявена за най-дълъг аутобан от Книгата за рекордите на Гинес. Тя е с дължина 47 958 километра. Тя свързва градове в Северна и Южна Америка, пресича Съединените щати, Канада, Мексико, Перу, Аржентина и Салвадор. Пан-американската магистрала преминава през много разнообразни климатични условия и екологични видове от гъсти джунгли, безводни пустини, студени планински проходи. Някои участъци от трасето са проходими само по време на сухия сезон, а в много региони понякога е опасно за шофиране. На места в Южна Америка тя е далеч от съвременните представи за магистрален път.
Най-дългата национална магистрала от точка до точка е Транс-Канада с дължина 7821 км от изток на запад през Южна Канада - населената част на страната, и преминава през планинската част.
Най-широката магистрала с 26 ленти е „Кейти фрийуей“, част от междущатска магистрала 10, и се намира в Хюстън, Тексас.
Аутобанът на най-висока надморска височина е „Каракорам“, между Пакистан и Китай, на височина 4693 м, но на места също се различава от представите за магистрални стандарти.

Строителството на аутобаните започва през 20-те години на 20-и век

Масираните публични инвестиции в национални магистрални системи започват през 20-те години на миналия век с развитието на автомобилите с цел засилване на търговията и на възможностите за национална отбрана. Първият обществен път с ограничен достъп е построен в Италия през 1922 г. Във Великобритания първата магистрала е пусната през 1958 г. като част от аутобана М6.
Като една от най-развитите страни в света, Белгия има най-високата плътност на магистрална мрежа на Европа, като 1000 кв. км има на 54,7 км пътища. Повечето трасета са 3-лентови, но има такива с по 5 или 6 платна в различни участъци. Със само две оперативни магистрали, Румъния е с най-слабо развитата пътна мрежа сред всички в Европейския съюз - само с общо 279 км. Румънското правителство сега се опитва да разшири обхвата на тези магистрали и допълнителни 3 магистрали са планирани да бъдат построени от 2016 г.

Станете почитател на Класа