.jpg)
Поли Карастоянова*Интервюто е излъчено във вчерашния „Туризъм тренд“ по телевизия Би Би Ти. Със съкращения.
- Арх. Диков, за повечето европейски страни столицата е водеща туристическа дестинация, но това не е първото, което ни идва на ум за София. Какъв е туристическият имидж на града?
- За съжаление не само че не е първото, но изобщо не ни идва наум за туризъм в София. Дълги години изобщо не е работено в тази посока. Имаме изключително добри дадености, и то не само по отношение на културно-историческото наследство. Градът е близо до голямо езеро, където може да се развива воден туризъм, има и уникални минерални води. Така че съм оптимист за бъдещото развитие на София като туристическа дестинация.
- Туристическите атракции са свързани или с културно-историческото наследство, или със съвременните технологични постижения. Вие като главен архитект на какво залагате?
- Започнахме един амбициозен проект, който е изключително полезен за града - изграждането на второ подземно ниво в пространството между „Шератон Балкан“, ЦУМ и бившия Партиен дом. Там ще се експонира археологията, която сега е в подлеза пред Партийния дом и около църквата „Света Петка”. Надявам се след 2 години софиянци и гостите на столицата да могат да минат по главната улица на Стара Сердика и да усетят атмосферата на града отпреди 3000 г.
Това е един от по-мащабните проекти. Моето желание е да го доразвием и на юг към църквата „Света Неделя“, където има добре запазени римски останки. На изток идеята е за връзка с античния театър, който беше разкрит при изграждането на хотел „Арена ди Сердика“.
Ще развием и няколко зони в духа на Стара София от преди 100 години. В почти всички европейски столици има подобни квартали. За София това са териториите на север от бул. „Тодор Александров“.
По света вече се развива архитектурният туризъм. Целенасочено се работи с архитекти, които могат да създадат уникати. Един такъв пример е музеят в Билбао на Фран Гери, който повиши интереса към града. Искаме да привлечем световноизвестни архитекти и в София и да направим такъв тип атракции.
- И двата града, от които заимстваме добрите идеи – Лондон и Билбао, са водещи дестинации за развитието на конгресен туризъм. Имате ли ясен модел за преструктуриране на управлението на НДК?
- НДК е уникален обект, но му липсва хотелската част. Няма да давам становище за начина, по който се използват фоайетата и пространствата, в които се организират базарите.
Наистина НДК си струва да бъде развит с добро сътрудничество между държавата и общината като истински конгресен център. Това трябва да включва три неща – реновация на сградата и вътрешните й пространства, програма за развитието на хотел с топла връзка до Конгресния център и обновяване на околното пространство. То сега е просто срам за София и за държавата.
- Какви са възможностите за развитието на СПА и уелнес туризма?
- Възможностите на столицата за такъв тип туризъм са огромни. Имаме минерални извори с капацитет от около 500 л/сек с температура от 55 до 65 градуса.
Едва ли някой ще дойде специално за минералните ни води, но този който е дошъл, трябва да може да ги ползва. Голф туризмът също привлича платежоспособни туристи. В комбинация с минералната вода мисля, че София има много сериозни шансове.
- Варшава и Краков направиха чудеса, позиционирайки се като места за почивка през уикенда. Всички вече посетиха Будапеща и Прага, сега е ред на София и Букурещ. Но още една даденост спи до нас и това е планината Витоша. Няма друга столица с такова богатство, а ние сме му обърнали гръб и като че ли нито софиянци, нито гостите на София го използват целогодишно.
- Витоша много години беше в безобразно състояние и в момента е в такова. Въпросът е изключително деликатен, особено в днешно време, когато все повече набират сили екологичните движения. Някои от тях са крайно екстремистки настроени и искат да запазим всичко без никаква намеса. Това е естествена реакция на другото екстремистко поведение – да строим и прегазваме всичко в името на бизнес интересите.
Опитваме се да намерим пресечната линия и започнахме процес по изработването на специализиран устройствен план на туристическа зона „Алеко“. С него, от една страна, искаме да опазим природата, а от друга - да създадем нормални условия за ски и планински туризъм. С този план в никакъв случай не се дава възможност за строителство. Той е насочен главно към регламентирането на дейностите, които могат да се развиват съгласно плана за управление. Имам амбициите да определим правилата, които да дадат възможност на софиянци да си върнат това, което беше Витоша преди много години.
- Каква е цялостната ви оценка за развитието на туризма в България?
- Туризмът у нас има много добри перспективи, но до голяма степен сами ги провалихме главно поради липса на планиране. Всичко, което се говори за презастрояването, за качеството на услугите и за неприятните понякога изненади за туристите, подрива авторитета ни. Ако не се вземат бързи мерки, може да рухне всичко, което беше изградено с много усилия и пари.
Винаги съм бил привърженик на идеята, че за всеки влак си има пътници. Правилният подход е точно да определим таргета си, да се насочим към него да не го лъжем.
Слънчев бряг например е изключително презастроен, но може да се превърне в европейския Лас Вегас. На курорта му липсват само един конгресен център и едно казино, защото Лас Вегас, освен че е топ дестинация за почитателите на хазарта, е и топ дестинация и за конгресния туризъм.
- От Националният борд по туризъм неведнъж сме изразявали сериозна загриженост заради липсата на държавна политика в туризма. Къде е мястото на сектора в следващото българско правителство – дали в създаването на отделно министерство, в културата или в регионалното развитие?
- Проблемите в случая са устройствени. Недостатъците на туризма са главно в лошата инфраструктура, което е проблем на регионалното развитие. Затова моето категорично мнение е, че проблемите на туризма, които подлежат на държавно решаване и държавно регулиране, трябва да намерят място в Министерството на регионалното развитие. А специфичните проблеми браншовиците могат сами да си ги регулират. Има достатъчно компетентни хора в професионалните организации. Те могат да поемат тази дейност и да я вършат професионално и коректно.
