- Г-н Главчев, опозицията обвинява управляващата партия ГЕРБ, че бюджетът за следващата година предвижда да се наливат пари в нереформирани сфери, каквито са социалната, здравеопазването, отбраната и полицията. Кои числа гарантират реформите в тези сектори?
- Социалната сфера и здравеопазването са приоритетни при съставянето на бюджета, защото са приоритет и в програмата на парламентарната група на ГЕРБ. Предвидените в бюджета за 2011 г. средства в тези направления целят да гарантират нормалното протичане на реформите в тях. Цифрите запазват нивата си от предходната година. На критиките на опозицията, че се наливат средства в нереформирани сектори, мога да кажа само, че реформите в тях са продължителен процес и няма как да се случат в толкова кратки срокове, при положение че последните 20 години почти нищо не се е случило. В предишни години беше лесно да се харчат средства за нереформирани сфери в една много по-малко рискова икономическа обстановка и не съобразявайки се с външни фактори. Още веднъж трябва да припомним, че бюджетът за догодина е правен в недотам спокойна обстановка и заложените параметри в него напълно отговарят на поставените в началото цели за нормално протичане на дейностите в изброените сфери. Разходите, предвидени в бюджета в тези направления, гарантират нормалното функциониране на дейностите в настоящата икономическа обстановка. Социалните дейности отново и логично остават най-приоритетната област, като разходите в нея достигат 36,1% от общите разходи, което представлява 12,6% от БВП на страната. Цифрите гарантират запазването на нивата на заплатите и пенсиите, което може да се отбележи като сериозен успех в условията на икономическа несигурност. Средствата – 3 млрд. лв., предвидени за здравеопазване, са най-високата сума, давана за този сектор, и за първи път се прилага принципът средствата, които се събират за здравеопазване, да се използват само за тази цел. Отпускането на тези пари е добра предпоставка за осъществяване на реформата в сектора. Заделените за образование средства в бюджета за следващата година са 2,53 млрд. лв., което представлява 3,3 на сто от БВП. В момента предвидените в този сектор средства отговарят напълно на фискалните реалности. Иначе аз съм съгласен, че парите за здраве или образование никога не са достатъчни. Заложените за отбрана и сигурност, които представляват 2,681 млрд лв., са завишени и напълно отговарят на разчетите в последните години и на критерии в ЕС. Имам предвид поетите ангажименти на страната ни към НАТО и Шенген.

- Първоначално бюджет 2011 г. беше най-щедър към образованието и отбраната, но след протести на различни съсловия се очаква парчетата от пицата да се пренаредят. Къде може да има най-големи промени във финансовия план за следващата година в сравнение с варианта, внесен в парламента?
- Затова бюджетът за догодина беше внесен и по-рано в парламента - така всеки можеше да разгледа и по-нататък спокойно да се обсъдят цифрите, предвидени в различните сфери. Аз смятам, че ние, от управляващото мнозинство, сме показали, че винаги сме отворени за диалог и когато чуем достатъчно силни аргументи в посока на една или друга теза, винаги можем да се опитаме не да пренареждаме, но поне да преподредим някои парчета от пицата, ако използвам вашата терминология. Затова тепърва предстоят обсъжданията на най-важния за държавата закон на второ четене в комисии, където, пак повтарям, ако чуем аргументирани предложения, винаги сме готови да ги обсъдим. Крайната цел, разбира се, е да се избере максимално правилното решение. На въпроса ви бих отговорил, че големи промени и резки завои едва ли са желателни в неспокойна икономическа обстановка.

- Каква ще е дългосрочната политика относно бюджетите на ДОО и НЗОК?
- Не разбирам особено какво точно имате предвид под „дългосрочна политика” относно тези бюджети. Бюджетите на националната здравна каса и на държавното обществено осигуряване (НЗОК и ДОО) за 2011 г. са изчислени така, че да гарантират нормалното функциониране на дейностите, заложени в тях за догодина.

- Задавам този въпрос, защото от БСП упрекнаха управляващите, че са внесли в парламента три проекта, като нито един от тях не е истинският, който ще бъде изнесен оттам. Според социалистите и трите обсъждани бюджета - държавният, на Националната здравноосигурителна каса и на Националния осигурителен институт, са проекти, в които няма ясна политика.
- Не съм съгласен с това. Целта на отпуснатите средства в бюджетите на здравната каса и общественото осигуряване е да се продължат започнатите от ГЕРБ реформи в социалната сфера и особено пенсионната реформа, която е актуална тема в момента за целия ЕС. Там също текат оживени дискусии в тази област и всички страни членки признават трудностите, които изпитват при намиране на вярното решение. Крайната цел, разбира се, е пенсиите да са достойни възнаграждения за положения труд. Основен критерий при достигането на посочената цел е адекватността, устойчивостта и стабилността на пенсионните възнаграждения.

- Рамката на проектобюджета очертава 5 на сто ръст на чуждестранните инвестиции. Къде се очаква да бъдат те?
- В контекста на разговора ни за бюджета за следващата година бих отговорил, че въпреки напрегнатата икономическа обстановка успяваме да запазим данъците на същото равнище, каквото и миналата година. Налозите у нас остават най-ниските в ЕС, което е предпоставка за продължаване на политиката за привличане на чуждестранни инвестиции.

- Последни производителите на бутикови вина поискаха държавни субсидии в подкрепа на износа си за Русия. Списъкът с браншовете, които настояват да получават държавна помощ, е дълъг, но кои са сферите, акумулиращи икономически растеж, които се предвижда да бъдат стимулирани с конкретни мерки?
- Напълно разбираемо е в период на икономическа криза бизнесът да иска облекчения и да търси помощ от държавата. Стимулирането на един отрасъл обаче води след себе си до искания от други. В този смисъл наистина много внимателно трябва да се преценява кои са приоритетите, но крайната цел е бизнес климатът у нас да се подобри и това се осигурява чрез прилагането на най-ниски данъчни ставки, както споменахме по-горе.

- Г-н Главчев, вие участвате на срещата в Брюксел, наречена „Европа след кризата“. Какви са нагласите на присъстващите представители на Европарламента, на бюджетни и икономически парламентарни комисии на страните от ЕС – вижда ли се краят на кризата, или преобладават песимистите?
- На срещата присъстват председателят на Европарламента Жозе Мануел Барозу и лидерът на ЕНП Вилфрид Мартенс. Техните изказвания бяха много умерени. Сред присъстващите преобладава мнението, че е минало най-лошото и в момента е много важно в каква посока ще тръгнем. Препоръките са за съчетаване на финансова дисциплина с мерки в подкрепа на икономическия растеж и не на последно място - всяка държава да води стабилна социална политика. Това между другото са основните цели на нашия бюджет за 2011 г.

- Какви други теми бяха обсъдени на срещата?
- Доста спорове предизвика обсъждането дали да се въведе данък върху финансовите транзакции на европейско ниво. Изразено бе мнението, че няма смисъл това да се прави на общоевропейско ниво, защото така страните от общността ще са в неравнопоставено положение с останалите държави. Както знаете, нашето правителство и финансовото министерство не подкрепят въвеждането на подобен данък. В повечето случаи застъпниците на въвеждането на данък върху транзакциите смятат, че банките са в основата на кризата, но това не се отнася за нашите банки. Води се дискусия за данъчна хармонизация, което също не е много добре за нас. На първо време се говори за хармонизация само на данъчните основи, т.е. да има минимални нива за целия ЕС. Явно че този спор ще продължи във времето.

- Има ли противници тази идея?
- Представителите на Полша се изказаха категорично против с твърдението, че данъчните ставки са в основата на стимулирането на икономическия растеж на новите страни членки. Лайтмотивът на цялата среща е, че сега имаме повече нужда от обединена Европа, отколкото преди, и че Старият континент вече започва да излиза от най-лошата спирала на кризата, въпреки че всички изказвания бяха много предпазливи. Основното е да се правят реформи за излизане от кризата, но съобразени с трите елемента – фискална дисциплина, стимулиране на растежа и засилена социална функция.

Интервюто взе Лили Мирчева