Спират сделките с имоти през заложни къщи

Заложните къщи в страната вече няма да имат право да дават кредити, обезпечени с ипотека върху недвижим имот, да придобиват собственост или право на ползване, както и да сключват договори за продажба с уговорка за обратно изкупуване, реши кабинетът вчера.
Людмила Куюмджиева Заложните къщи в страната вече няма да имат право да дават кредити, обезпечени с ипотека върху недвижим имот, да придобиват собственост или право на ползване, както и да сключват договори за продажба с уговорка за обратно изкупуване, реши кабинетът вчера. Наредбата за дейността на лихварите има за цел да регламентира дейността им и да въведе ясни правила, каквито досега нямаше. От различни заложни къщи коментираха за “Класа”, че въвеждането на такива мярка е притеснително за тях. Според собственик, пожелал анонимност, праг от 3% върху месечната лихва е, „меко казано, некоректно и са възможни фалити”. Финансовият министър Пламен Орешарски коментира, че нормативният акт е изключително либерален и няма да се занимава със заварените случаи. Орешарски бе категоричен, че паметници на културата няма да се приемат като залог, както и оръжията и боеприпасите. Заложните къщи ще имат право да предоставят заеми, обезпечени със залог върху движими вещи. Според нормативния акт те трябва да се регистрират по реда на Търговския закон и Закона за търговския регистър. Ако извършват сделки с изделия от благородни метали и скъпоценни камъни, ще е необходима регистрация и по чл. 13, ал. 2 от Валутния закон. Обектите ще се вписват и като администратор на лични данни по Закона за защита на личните данни. Досега, за да стане някой собственик на заложна къща, се изискваше само да плати патентен данък. В зависимост от големината на града обаче сумата беше различна. Най-голямата - 20 000 лв. плащаха собствениците в София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе. В старите условия имаше и "вратичка" за измамници, защото инвалидите и пенсионерите, плащаха половин патентен данък. С новата наредба заложните къщи ще трябва да приемат и вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари. В тях ще се включват също критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризма. Според нормативния акт приетите вътрешни правила ще се утвърждават от председателя на ДАНС. Притежателите на заложни къщи ще изискват данни за залогодателя като име, ЕГН, адресна регистрация, номер на документ за самоличност, за да сключат сделка. При вписването им служителят, който отпуска заема, ще изисква документ за самоличност на лицето. Освен това лихварите няма да имат право да приемат като обезпечение изделия от благородни метали, които не притежават държавна марка, както и скъпоценни камъни, които не са придружени със сертификат за идентичност и качество. На видно място за потребителите ще трябва да е посочено наименованието на заложната къща, общите й условия за дейност, като цени на видовете услуги, таксите, комисионите и другите разходи, свързани със заема. Изискването важи и и за методите за оценяване и условията за съхранение на приеманите залози. Въпреки новите по-строги законови изисквания съдържателите на заложни къщи не са убедени, че те ще бъдат спазвани и дали ще има кой да следи за тяхното изпълнение.

Станете почитател на Класа