Камен Колев, зам.-председател на БСК

По всичките оперативни програми са разплатени малко над 1%. Две години вече минаха и положението с усвояването на европейските фондове започва да става критично, защото парите от 2007 г. могат да се харчат най-късно през 2010 г. А в момента основният проблем е, че все още няма приети оценки за съответствие и не може да се правят разплащания със средства от структурните фондове. Преведени са около 700 – 800 млн. евро, с тези пари плюс националното съфинансиране се прави авансиране, но средствата ще трябва да се върнат, ако не бъде одобрена оценката за съответствие.
По ОП “Конкурентоспособност“, която е 100% програма на бизнеса, стартираха доста схеми, но почти няма плащания. През 2007 г. и 2008 г. имаше забавяне в сроковете при обработване на проектите, вече може да се каже, че това е преодоляно и проектите се оценяват в рамките на три месеца. Безспорен факт е обаче, че няма крайни разплащания, което да се брои за усвояване на европейския ресурс.

Трябва помощ за подготовка на книжата

Фирмите, особено по-малките, имат сериозна необходимост от методическа подкрепа. Бенефициентите са затруднени как въобще самата своя идея да превърнат в проект, те имат нуждата от информация дори как да си попълнят формулярите. Ако пък бъдат класирани, не успяват да подготвят тръжните документи, защото средствата се харчат по реда на обществените поръчки. Затрудняват се при самото оформяне на техническата документация, при избора на изпълнител на проекта и т.н. Но в Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия съществува конфликт на интереси. Понеже там оценяват проектите, експертите се въздържат да дават консултация.
По някои от схемите е предвидено 20% авансовото финансиране. От БСК настояваме авансовите суми да се повишат до 30%, убеден съм, че това предложение ще бъде прието. Но пък за самото авансиране се изисква банкова гаранция, която се издава, при условие че фирмите имат пари в трезора. В крайна сметка тези непосилни изисквания обезсмислят въобще авансирането на проектите. Затова предлагаме да се признава не само банкова гаранция, същата роля да изпълнява и записната заповед.
Има и друго неудобство - със собствени средства бенефициентът трябва да дофинансира до 100% проекта и едва след като го изпълни, ще му възстановят сумите. Това е доста затрудняващо, защото фирмите не разполагат с налични средства и са принудени да търсят заеми. А как да го направят малките предприятия, които са тежко засегнати от режима на кредитиране. Мнозина ще кажат, че по тези причини е създаден финансовият инструмент JEREMIE.

Необходими са пари за гаранционни рискове

Действително става дума за 200 млн. евро, които Европейският инвестиционен фонд ще мениджира. Сключено е споразумението, уточнени са условията, Народното събрание е потвърдило договора. Но оттук натам движение няма. А трябва да се изгради холдингово дружество, което ще предоставя средства за изграждане на гаранционни рискове и фондове, за да подпомогне достъпа до финансиране по оперативните програми. Банките например ще издават гаранция срещу 50% обезпечение, защото другите 50% ще се поемат от гаранционен фонд. Но за JEREMIE се говори вече две години и докато не заработи системата, фирмите ще имат сериозни трудности да осигурят финансиране на европроектите, които са спечелили.
Но най-важното е бенефициентите да знаят какви схеми ще излизат по отделните оперативни програми, за да си правят планове във времето.
Един път завинаги трябва да се реши и въпросът със сроковете. Често от момента на подаване на документите до сключването на договора минават 7, 8 и повече месеца. Но през този период се изменя конюнктурата, вече са излезли нови технологии, по-модерно оборудване. За да не се губи излишно време, предлагаме на собствен риск фирмата да започне да изпълнява проекта. Тази възможност се допуска в Програмата за развитие на селските райони. Защо да не бъде прехвърлена и в другите оперативни програми, след като е установено, че работи добре.