Помни ли някой кога за последно Бойко Борисов се е явявал на лидерски дебат? И дали въобще.
Трябва да поровите доста назад, за да стигнете до онзи момент от края на май 2009 г., в който по БНТ лидерът на ГЕРБ и неговият екип се изправиха срещу тогавашния премиер Сергей Станишев и неговите министри, за да спорят за икономика и за бъдещето на България.
Разбира се, имаше я и оная злощастна сапунка с опита да се организира публичен дебат между Борисов и Корнелия Нинова за изборите от 2017 г., но тогава нещата пропаднаха с гръм и трясък.
Така че сега, малко над 12 години след последното си излизане в подобен формат, лидерът на ГЕРБ призовава за това, което по принцип е задължителен елемент от всички сериозни избори в демократичния свят - телевизионни дебати между водачите на основните политически сили.
И разбира се, вероятността подобно нещо да се реализира през оставащите по-малко от 2 седмици преди вота е толкова нищожна, че чак изглежда смехотворно.
От "Има такъв народ" вече категорично се изказаха, че с "терористи не преговаряли", с което приключиха еднолично всяка идея за смислен сблъсък на мнения, визии и идеи за политики между водещите играчи преди вота.
Изненадани от това едва ли има. Реалната изненада щеше да е ако наистина имаше организиран предизборен дебат, на който политическите лидери да се изправят един срещу друг в опит от телевизионния екран да убедят хората, че си заслужава да гласуват за тях.
Но в нашата демокрация подобен филм отдавна няма. При нас такива формати просто не работят.
Не че дебати липсват като цяло. За предишните избори имаше. Но кажете ми, какъв е този дебат в сутрешен блок с участието на трети и четвърти резерви на лидерите. Ще отговори някой, че това е сблъсък на партийните експерти по конкретни теми, за да се представи най-добре идейната и практическа подготовка на формациите да управляват държавата.
И ако по принцип това на една теоретична база е точно така, практиката показва друго. Подобни дебати са просто отбиване на номера. Нещо, с което да се каже, че да, дебати е имало, провели са се и са били адски експертни и насочени. Минало и заминало, съжаляваме, че не ви е било интересно да гледате титаничния сблъсък между някакви хора, които знаете, че сте виждали и преди, ама не можете да си спомните имената им.
Да не говорим, че го има и другия неприятен момент - у нас партиите отдавна са се отучили да дебатират нормално, възпитано и смислено помежду си.
Представете си какъв дебат бихме видели сега, когато всички са извадили да громят "образа на врага" - който както го вижда. Едно подобно мероприятие на секундата ще се превърне в замеряне с фекална маса (чисто метафорично, разбира се) между отделните кандидати.
Друг е моментът дали Борисов не предлага тъкмо сега този дебат, именно защото знае, че шансовете той да се проведе са нищожни. Един вид като лансирането на кандидат за премиер в миналото Народно събрание - абсолютно безсмислено, но да се покаже желание и готовност, които да се сблъскат със стената от "незаинтересованост" и "недемократичност" на останалите партии.
За толкова години бившият премиер се стараеше всячески да избягва подобни формати, в които той свободно може да бъде атакуван с неудобни въпроси.
Всички си спомняме как депутатите от партията му трябваше да го бранят със зъби и нокти от това да бъде привикан в Народното събрание, за да отговаря на депутатски въпроси - нещо, което премиерът по принцип е длъжен да прави.
Ситуацията в щаба на ГЕРБ трябва да е станала доста сложна, щом сега се опира до идеята да се излезе на лидерски дебат. Освен ако от партията не са се подготвили да се строят в телевизионното студио и да вдигат шум при всеки въпрос към лидера си, както видяхме, че могат да правят в 45-ото НС.
За да преминем и към "Има такъв народ" (ИТН) - към момента втора политическа сила с претенции за първа, чийто маниер към общуването с избирателите и с медиите е дори по-мътен от този на ГЕРБ.
И в предишната кампания, и в тази хората на Слави Трифонов отказват всякакви медийни прояви, които се провеждат извън тяхната собствена телевизия 7/8. Другият канал за комуникация е през Facebook (и евентуално някоя и друга социална мрежа). Отношението към въпроси от медиите е високомерно, защото, разбира се, всички преиначавали посланието им, и от тази гледна точка - свито до отговори в по едно-две изречения.
Как можеш да очакваш смислен дебат, та дори и не лидерски, от партия, в която вечният отговор е нещо от сорта на "Ще видите, като му дойде времето" или "Програмата я има на сайта ни, вижте там".
"Американците не преговарят с терористи. И ние така", гласи отговорът на Тошко Йорданов към в. "Сега" относно потенциален дебат с ГЕРБ.
Тежко-тежко звучаща реплика, чийто единствен смисъл е за пореден път да покаже, че ИТН отрича самото съществуване на партията на Борисов и не може да функционира в една и съща реалност с нея.
Самата идея за това да се покаже чии идеи са по-добри, по-смислени, по-адекватни на политическата реалност, тук няма роля. Поведението на партията на Трифонов и Йорданов е такова - информацията към "суверена" се спуска контролирано, пък ако искате, подкрепяйте.
И щом засега тази схема работи, в екипа на ИТН очевидно не виждат нужда да променят каквото и да е.
Самата цел на един публичен дебат е да сблъска реалните претенденти за власт в държавата, за да могат те да защитават своята визия за това как трябва да бъде управлявана държавата, какви промени трябва да се направят, какви закони трябва да се приемат и като цяло каква политика да се следва.
Този начин е достатъчно достъпен за всички гласоподаватели и не изисква от тях толкова инициатива да четат дълги и сложно написани политически платформи и предизборни програми. Сещате се защо - за да може и по-заетите, и по-слабо образованите, та дори и по-незаинтересованите да имат по-лесен начин да направят информиран избор преди реалния вот.
Ясно е, че дебатите са и средство кандидатите да бъдат уязвени, нападани, та дори и унижавани публично. И сякаш именно от това се страхуват партиите - да не им окалят кандидатите.
Веднъж изправени пред публиката в живо предаване, кандидатите стават уязвими, а с тях и партиите, които те представляват. Това е един голям риск за по-утвърдени политически сили. Все пак едно слабо представяне на такова мероприятие може да ги удари, а никой не иска такова нещо толкова скоро преди вота.
И затова у нас формациите го удрят на шубе, криейки лидерите си и основните си фигури, вместо да изпълнят задължението си по време на кампания да образоват избирателите на своето виждане за правилното управление на държавата.
Защо да си рискуваш кандидата и резултата, когато можеш и да не го правиш? Защо да си играеш на истинска демокрация, когато нещата ти се получават и само с популизъм и джипки?
Затова и демокрацията ни е такава - предимно на игра. Дебатите са нещо ценно, когато работят в здрава политическа среда, където е ясно, че съществува някаква основа, някакво общо разбиране за базови ценности, които няма да бъдат пожертвани в боричканията между политическите сили.
Но когато има проблем в самата демокрация, тогава политиката като цяло, включително дебатите, се обръща на цирк. Ако някой въобще се сети да провежда дебати...
Александър Петров
