ВКС окончателно осъди “Медиапул” и Борис Митов по жалба на съдията Светлин Михайлов. “Едно такова съдебно решение казва: Затваряйте си очите, затваряйте си устата“

ДВ: Върховният касационен съд окончателно осъди „Медиапул“ и журналиста Борис Митов да плати 36 000 лева заради съобщаване на факти от биографията на бившия председател на Софийския градски съд и настоящ апелативен съдия Светлин Михайлов. АЕЖ-България стартира кампания във Ваша подкрепа. Какво означава подобно решение за една медия?

Стояна Георгиева: Едно такова съдебно решение казва: „Затваряйте си очите, затваряйте си устата“. Извън финансовата санкция, която определено е неочаквана и е удар, много по-сериозно и опасно е това послание. В самия подход на Върховния касационен съд и решението, което е постановено, има смущаващи и обезпокоителни формулировки. 

ДВ: Повлияват ли тези „дела шамари“ на редакционната ви политика?

С. Георгиева: Да, повлиява. Ние сме малка независима редакция. Всяко едно такова събитие предизвиква трус - трябва да наемаме адвокат, да ходим по съдебни зали, подготовка за делата. От друга страна, всеки път, когато се налага да се пише и да се изследва някаква тема, извън нормалните спирачки за журналистите, възниква и колебание - фирмата или човекът, за които пишем, какви са и какво влияние имат, как биха могли да реагират и да си отмъстят. Това е доста сериозно. 

ДВ: И поставя въпроса дали изобщо е възможно да работиш спокойно като журналист в България. Отчайва ли Ви или Ви мотивира всичко това?

С. Георгиева: Смущаващо е, защото се наслагват примери на злоупотреба с правото. Много е обезпокоително, че върховните съдии казват, че Светлин Михайлов е популярна личност, високопоставена, заемал е ръководен пост, но това, вместо да бъде аргумент в подкрепа на тезата, че такива фигури трябва да бъдат под светлината на прожекторите и да бъде осветлено дали имат интегритет, означава, че медията и журналистите трябва да се въздържат. Обезпокоително е също така, че се откриват внушения там, където ги няма. Например съобщаването на имотното му състояние - че той е милионер. Това става ясно от негова декларация пред Сметната палата, която е публична. Става ясно и че това натрупване на богатство се е случило по време на неговия мандат. Никъде няма твърдение, че е станало по някакъв порочен начин. Просто се споменава фактологията. Съдиите решават, че това е внушение, което го обижда и оклеветява. 

Журналистите са задължени да излагат фактите и информацията. Освен това те имат право да дават оценки. Това не е клевета. 

ДВ: Напоследък говорим много за правосъдие. Как вече 25 години се развива една независима и критична към властите медия в условията на сериозни дефицит в правосъдието и правораздаването?

С. Георгиева: Много е трудно. Смятам, че е цяло чудо как нашият журналистически екип, изграден от хора, които са мотивирани и вярват в мисията на журналистиката да обслужва обществения интерес, осветявайки центровете на публичната и корпоративната власт, продължава по този начин. Минали сме през много изпитания и полагаме големи усилия да работим и с комерсиални клиенти, които имат и етично поведение като бизнеси, и с различни проекти, грантове, което ни осигурява гръб - и то не толкова финансов, колкото усещането за опора, която ти дава независимост. Това е важно, но би било добре българският медиен пазар да дава шанс за развитие на истинската журналистика. 

ДВ: Тази тенденция с „делата шамари“ очевидно вече е сериозно застъпена в България, както доказва вашият пример - и с делото на „Лев инс“, и сега. Как може тя да бъде пресечена на национално и на европейско ниво? 

С. Георгиева: Виждам, че се полагат усилия на европейско ниво да се регулира това поголовно завеждане на такива дела. Или поне последствията за медиите и гражданските активисти да бъдат минимални. За съжаление, в България нещата се движат бавно. Беше създадена една работна група, когато Крум Зарков беше министър на правосъдието. Но няма някакъв окончателен резултат. Най-вероятно това не е приоритет за никого. Ситуацията не е оптимистична и от тази гледна точка е добре дори с медии, с които не споделяме едно и също ценностно поле, но също претендират, че правят журналистика, да бъдем от едната страна на барикадата поне по този казус. И да се окаже давление за промени в законодателство. Адвокат Александър Кашъмов и други негови колеги са доста ангажирани в този процес, но за момента той е стопиран.