Ще повторя, но не за да се хваля, а за да уточня същността на проблема “украинска криза” в рамките на естествения му контекст и като следствие от причините, които го породиха и сега би следвало да го решат най-сетне: войната в Украйна е война за утвърждаване на нов световен ред.

Тя не е локална, не е между “два братски народа”, не е за територии или защото Русия се ръководи от хора, които искат война, а не мир. Тези аргументи са измислени от лениви мозъци, от продажни хора, които извличат облаги от собствената си глупост и бездарие. Общественото мнение обаче е обзето от тях, формирано е от плоските им заключения и е вкарано в невъзможността да разбере не само световните проблеми, но и проблемите на нашата държава и на дълбоката системна криза, която я е обзела днес.

Необходимостта от нов световен ред, който от началото на Специалната военна операция на Русия в Украйна вече бе придобил отчетливите си контури, днес вече се е почти утвърдил и светът живее все повече по неговите правила и норми. И с новите му водачи и велики сили.

Ако не виждаме тези дълбоки революционни трансформация в човечеството, няма да разберем поведението нито на досегашните велики сили, нито на новите. Смяната на водачеството е смяна на правилата и начините, по които човечеството ще живее от тук насетне.

Нужно е още малко време, за да се изяснят всички условия заедно с подробностите около тях, за да могат новите лидери на човечеството да подпишат своя договор за начертаване на нова геополитическа карта на света, да се уточнят зоните на влияние и всеки да заеме мястото, което му се отрежда от тук насетне.

Европа е изпаднала в състоянието, в което беше Русия през 90-те години на ХХ век, когато СССР се беше разпаднал, а нейното бъдеще все още не бе ясно – особено по отношение на статута й на велика държава. Русия обаче преодоля трудностите, премина успешно през изпитанията и сега отново не само се съобразяват с нея, но и тя е придобила правото на решаваща дума в световните дела.

Не съм сигурен, че Европа ще може да повтори нейния подвиг и един ден да се върне в позицията, която историята винаги й е отреждала. Или поне да излъчи измежду своите държави онези, които да се нарекат “велики” и да овладеят полагащите им се зони на влияние. Защото кризата, която преживяват, е криза на капиталистическата система и по-специално на нейния западноевропейски модел. А тя е неразрешима в рамките на модела. Как обаче ще излязат от този модел, не е я ясно. По-вероятно е да не излязат от него и да понесат последствията от своята немощ.

Продължаването на войната в Украйна е единственият начин Западна Европа и НАТО да удължат съществуването си като велики сили, от които зависи световният ред. Но световният ред вече не иска те да решават какъв да бъде той и как да бъде устроен и ръководен. Затова Украйна им е нужна като огнище на напрежение и конфликти, които те да гасят и отстраняват. И не стараят дори да забележат, че има кой вече да върши тази работа по-добре от тях, защото този “някой” е по-силен и по-решителен от общата им немощ.

Вярва ли някой обаче, че Украйна би могла да бъде дълго такова огнище, когато е съмнително дори нейното бъдеще съществуване...

Но тъй като тези глобални трансформации са тежки, трудни и болезнени за тези, които ще трябва да отстъпят досегашните си позиции на велики сили, измененията ще бъдат съпровождани или по-скоро гримирани и прикривани с грандиозен политически и дипломатически театър. В този театър често главните персонажи ще бъдат именно губещите, за да им се създаде илюзията, че са все още уважавани и че от тях зависят много неща. Но реалното действие ще продължава по друг сценарий и ще доведе до друг край – не този, който привидно е изгоден на статуквото.

Световна война обаче няма да има!

Има кой да я предизвика, но няма кой да я води. А който я предизвика поради причините, които по-горе бяха изведени като актуални, ще бъде буквално унищожен.

В цялата тази изглеждаща драматична и сложна геополитическа обстановка, която обаче е достатъчно ясна и лесна за осмисляне, подчертавам, че българските управници имат опит в това да се присламчват към силните, а когато те фатално отслабнат, да скъсват с тях и дори да ги обявяват за свои врагове и противници. Сега е дошло времето, в което те са длъжни да проявяват тези качества на своите предходници и да постъпят така, както им повелява историята.

Автор: Панко Анчев