Причина, която се преструват, че не виждат
Без никакви заобикалки ще кажа, че „циркът“, който сътвори през изминалата седмица Бойко Борисов, бе най-жалкият от всички, с които до този момент ни е удостоявал. И не, най-забележителното в него съвсем не беше просташкият език, който този път достигна истински върхове (Желязков бил „лабав“, самият Борисов бил „будала“, ама се „събудѝл“, ГЕРБ го били „наръфали“ и т.н., и т.н.).
Нека припомня, че поднесеният ни спектакъл официално бе заседание на парламентарната група на тази партия, заедно с нейни министри, во главе с настоящия министър-председател на републиката. Когато преди години бях участник в активната политика, ежеседмично съм бил свидетел как протичат този род заседания в нормална партия. Тук разликата бе направо от земята до небето. Разхождащ се с ръце в джобовете, с разкопчано сако и през цялото време с гръб към седналите на масата министри (включително към премиера на страната), без нито веднъж да даде думата на когото и да било в залата, Борисов демонстрираше особено подчертано, че той е не просто председател на политическа партия, а „господар“ – господар на безлики пионки. Онези на масата зад гърба му седяха буквално като изкарани „пред строя“, за да изслушат „строгото мъмрене“ на „класния ръководител“ ученичета, първи измежду които повтарям бе министър-председателят на държавата, през цялото време принуден да съзерцава гърба на въпросния „класен ръководител“ и да мига на парцали, слушайки характеристиката си като „лабав“ и нарежданията какво трябва да прави оттук нататък. Другите в залата (депутатите сиреч) бяха ситуирани като същински „плебс“, на който – макар че „шефът“ бе лице в лице с него – всъщност не се говореше, защото се говореше на бъдещите зрители на „спектакъла“. Те бяха подредени там само като миманс – с „ошмулени“ физиономии (да си послужа и аз с простонародна дума), с почервенели уши и с почти усещащи се от зрителите лазещи по гърба им тръпки.
На този позор „ръководните органи“ на ГЕРБ бяха подложени – това обаче е само най-повърхностната причина – разбира се, за да се компенсира най-сетне травматизираният от самото начало на настоящата коалиция нарцисизъм на Борисов, че не той, не той, а тия плебеи и плебейки са… в правителството. Повтарям, това е само едната и най-повърхностната причина цялото описано партийно заседание да се предава на живо. Прочее не си спомням някога заседание на ръководството на ДСБ (в което съм бил 4 години) и на която и да е друга партия да се е предавало публично и цялото.
Далеч по-същественото и жалкото в този „спектакъл“ обаче бе неговият същински повод, а именно политическият „цайтнот“, в който Борисов се намери след местните избори в Пазарджик, и наистина срамно позорният начин, по който се опитваше да го прикрие.
Защото какво стана ясно на тези избори, какъв бе очевидният сигнал, излъчен към Борисов на тях? Ще го кажа съвсем пряко, защото макар и пределно очевиден, всички официални медийни „анализатори“ и журналисти се правят, че не го виждат. С местните избори в Пазарджик, спечелени със 17% от ДПС-НН и на които ГЕРБ остана на шесто място, Делян Пеевски даде недвусмислен знак на Борисов, че е започнал (и значи – може да продължи) да купува (да „ръфа“ по Борисов) клиентелата на ГЕРБ, да си присвоява тази уж вездесъща „партия“. Защото трябва наистина да си без ум (или да се правиш на такъв), за да повярваш, че Пеевски е спечелил истински политически електорат в този град и околните му села. Всеки човек с нормален ум знае, че Д. Пеевски не разполага – въобще не разполага с автентичен политически електорат никъде в страната, дори в т.нар. „турски“ райони, където гласове му осигуряват купените, рекетираните, „държаните“ с това или онова „барони“ на бившето Доганово ДПС. Още по-малко с такъв електорат той разполага в район като пазарджишкия. Пеевски – убедени са всички, които са с ума си – купува (и в буквалния и в условния смисъл на тази дума чрез „притискания“, заплахи и т.н.) вота за своето ДПС-НН. И ето, за да победи в регион, не изцяло или предимно малцинствен, за да стане първи в него, Пеевски е трябвало да успее да „купи“ далеч не просто т.нар. „ромски махали“. Трябва да е „купил“… и други. А кои биха могли да са тези други? Именно онези, които не са (и не са били) автентично политически ангажирани, които до този момент са били „клиентела“ на определен „патрон“ и тъкмо затова биха могли да бъдат съблазнени, притиснати и т.н. да сменят „патрона“ си, да станат „клиентела“ на друг. А такава партия от доста години е именно… партията ГЕРБ. И ето: сигналът, който изпрати Пеевски към Борисов с Пазарджик, е двоен: той е първи в район, в който до този момент въобще го е нямало (нямало го е и предходникът му Доган), а онзи, който е бил до този момент, ако не първи, то поне втори или трети – е изпратен… шести. Всъщност това стана на местните избори в Пазарджик, това бе сигнализирано на Борисов, че е започнало да става и значи ще продължи да става оттук нататък. След като партията ти е „клиентела“ (йерархично структурирана), тя може и именно тя може да ти бъде отнета и да стане моя „клиентела“.
Та значи истинската, дълбоката причина за „гнева“ на Борисов в поднесения ни миналата седмица „спектакъл“ е не само нараненият му от месеци нарцисизъм, а че Делян Пеевски започва да му отнема „клиентелата“, да му дава знак, че ще продължи да му я отнема.
Не е нужно да си психоаналитик, за да видиш как този гняв-страх на Борисов се прояви в езика му: „ръфат ни“, „глозгат ни“. „Изръфали“ са ни в Пазарджик, към който уж „не сме имали интерес“, но целокупният министерски и депутатски „плебс“ се разпраща спешно из цялата страна, за да види колко вече е „изръфано“ и „оглозгано“. От кого бе, Борисов? Нали те „изръфаха“ в Пазарджик, където спечели Пеевски? Кой би могъл да те „ръфа“ значи и в цялата останала територия на „татковината ни“? Не е ли пак той?
И тук е най-жалкото, което ни демонстрира „спектакълът“ на Борисов миналия вторник; което е повече от очевидно, но „анализаторите“ и „мисирките“ се правят, че не го виждат. Защото ако някой изслуша днес монолога на лидера на ГЕРБ, без да е осведомен по какъв повод той бива произнесен, изобщо няма да може да се ориентира какво точно го е предизвикало. Изслушайте го още веднъж и ще се уверите, че името на Пеевски (който спечели в Пазарджик) се споменава в него максимум три-четири пъти, при това крайно… внимателно. Най-острото изречение, което аз чух, бе, че „ония, които ние гоним, отиват при него“ (което при това не е вярно, защото е обратното – все по-често от ГЕРБ отиват при Пеевски и чак тогава „ние ги гоним“).
Слушайки жалкия монолог на Борисов, направо може да ти се стори, че в Пазарджик са спечелили ПП-ДБ (или „пепе-тата“, както той ги нарича), че те, видиш ли, обикаляли „из махалите“ (ти да видиш – „жълтопаветниците“ обикаляли „махалите“ и значи с това станали втори). Всъщност те присъстват с най-голяма честото в монолога на лидера. Ще останеш с впечатлението по-нататък, че за неуспеха в Пазарджик основна вина носи… Наталия Киселова, че дълбокото безпокойство на Борисов са предизвикали „бесепара“ Борислав Гуцанов, жалките групички на МЕЧ и „Величие“. И пак – „пепе-тата, пепе-тата“. Само не и Пеевски. И да – прозрачно ясно е, че Борисов е в цайтнот. След ясния сигнал на Пеевски той има два възможни хода, които и двата са… доста лоши и опасни. Единият – който той, за да опипа почвата, почти извърши на „спектакъла“ си, е да предложи на този, който го „оглозга“ в Пазарджик, да влезе вече официално, открито в коалицията му, пък ако ще от нея да отпаднат било БСП – тази отмираща партия, било ИТН, било и двете – „да си поеме отговорността“, както се изрази лидерът. Този ход, дава си обаче сметка Борисов – е лош и опасен, защото Пеевски, който, да – е мощен да „купува“, все пак е и особено мразен от критично голямо количество избиратели и значи още повече би могъл да разруши имиджа му, да изостри отношенията му с другите парламентарни партии, с които би могъл „да играе“ и т.н. А и далеч не е сигурно, че Пеевски ще спре да „ръфа“ клиентелата на Борисов, ако официално се съюзи с него. Тъй че, макар да отправи покана към ДПС-НН, убеден съм, че Борисов се надяваше тя да не бъде приета (както обаче се случи). Обратно: ходът да продължи да държи Пеевски настрана от ГЕРБ, непременно би породил конфликт помежду им, а се вижда, че и сега Борисов най-силно се бои именно от него.
В „спектакъла“ от миналата седмица т.нар. „гняв“ на „шефа“ в най-голяма дълбочина бе гняв всъщност от „цайтнота“, в който се видя поставен след сигнала, изпратен му от Пазарджик. Предстои да видим какво ще се случи оттук нататък.
В този текст аз умишлено не разсъждавам за урока, който коалицията ПП-ДБ трябва да извлече от случилото се. Смятам да го направя в следваща своя колонка. Отсега съм убеден обаче, че твърде лекомислено би било тя да остане просто при злорадството от сполетялото ГЕРБ. Защото при новата конфигурация между партиите-клиентели всяка пасивност от страна на демократичните партии би била крайно опасна за бъдещето на България изобщо.
