У нас преименуването е политическа мода с традиции. Нека си спомним възродителния процес. Или масовото връщане на имена на улици, булеварди, площади и даже на цели селища отпреди 9 септември 1944 г. и след промяната на 10 ноември 1989 г. Острата реакция на лидера на "Атака" дойде от намерението на турската изселническа организация "Бултюрк" със седалище в Истанбул да проведе анкета с 8 000 български турци в осем български града. Анкетата публикувахме в електронното си издание. Съдържа близо 50 въпроса, един от които директно пита дали турците у нас искат да се върнат имена на градове, села, реки и местности от времето на Османската империя. Лидерът на "Атака" удари контра с идеята комисия от компетентни хора да смени с български останалите от време оно турски имена на селища, реки и местности. "24 часа" пък се възползва от идеята и се порови в няколко енциклопедии. Направихме списък на по-известни наши градове, реки, планини, имената на които звучат като турски. Предложихме го на компетентни хора за коментар.

Според тюрколога Юлия Кирилова Мусала може да означава "докосващ бога". А министърът без портфейл Божидар Димитров смята, че името Мусала едва ли е турско, по-скоро е с прабългарски произход. Интересно е впрочем какво означава фамилното име на Волен Сидеров. То има превод на няколко езика. Сидер от гръцки означава желязо, от латински - звезден, а може и да идва от старогръцкото Исидор, което се превежда дар от египетската богиня Изида. Фамилията би звучала като Звездев, Желязков или Изидаров? Вижте как превеждат и какво мислят по въпроса за имената на градове и места тюрколог, историк и езиковед.

Общоизвестно е, че някои названия на географски обекти у нас са основани на думи от турския език. Трябва да се отбележи обаче, че по звуков състав някои имена приличат на турски думи, но в тях не се разпознава значение на турски. Възможно е това да са имена с по-древен произход. Тук ще се опитаме да представим някои географски имена, които носят някакъв смисъл от гледна точка на турския език. За улеснение на читателя представяме турските думи в транскрипция на български. Разпределени са в четири групи: имена на градове, на села, на реки и на местности, планини и планински върхове.

ИМЕНА НА ГРАДОВЕ

1. ХАСКОВО. Тук се разпознават съставките хас и кьой. От няколкото значения на думата хас в речниците най-подходящо в случая е значението "принадлежащ на владетеля". Кьой означава "село". Хаскьой може да се преведе като "принадлежащо на владетеля село" или като "село, което е хас" (т.е. "вид ленно владение"). Конкретно името Хасково произлиза от хаскьой при Узунджово - в превод село край Узунджово. По турско време в Узунджово е имало голям панаир, керван сарай и баня и е било много известно.

2. КЪРДЖАЛИ. Някои турколози смятат, че името Кърджали се състои от компонентите кърджа и Али. Али е мъжко лично име. Кърджа е прилагателно за цвят на коса или брада и означава "леко побелял, прошарен". Така че словосъчетанието "кърджа Али" би могло да се преведе като "побелелия/прошарения Али".

3. ДЖЕБЕЛ. В различни речници на турскияезик могат да се намерят следните значения на това име: 1. земя, която не е ничия собственост; 2. незасята нива; 3. неподходящо за засяване място; 4. планина.

4. ХИСАРЯ. Членувана форма на името Хисар - "крепост; крепостна стена".

5. МАДАН.В някои речници на българския език думата мадан е обяснена като "стара железодобивна пещ". Според турския тълковен речник означава: "1. руда; 2. рудно находище или работилница за преработка на руда".

6. ПАЗАРДЖИК. Съставката пазар е известно на всички ни. Тук се откроява още компонентът -джик, който е турски словообразувателен суфикс -джик, служещ за образуване на умалителни имена.

7. СУНГУРЛАРЕ. Сунгур фигурира в речниците със значението "хищна птица, подобна на сокол" (или вид сокол). Компонентът -лар е суфикс за образуване на множествено число. Колкото до крайното -е, може да се предположи, че то е вариант на българското окончание за множествено число -и.

8. ЧЕПЕЛАРЕ. Строежът на това име прилича на този на предходното. Но каква е основната дума, не е много ясно. В тълковния речник на турския език думата чепел е със значение "кал, мръсотия", а в турско-българския речник те са повече: "мръсотия, помия, кал; примес, плевел; съчки; лошо, отвратително (време)". Трудно е да се предположи кое от значенията на тази дума е залегнало в името Чепеларе. Не би трябвало да изключваме като евентуален негов фундамент и близки по звучене думи като напр. чапа - "мотика".

9. ХАРМАНЛИ. Познатото харман - "място за вършитба, гумно" и словообразувателният суфикс -ли. Този суфикс носи значението на българския предлог с. Най-общо Харманлъ, както се изговаря на турски, може да се преведе като "с харман", т.е."място, където има харман".

10. СИМИТЛИ. Симит - "геврек", и обясненият по-горе суфикс -ли, т.е. симитли - "с геврек, който/ където има геврек/гевреци".

ИМЕНА НА СЕЛА

1. АЙДЕМИР. Съставките на това име са ай - "луна; месец" и демир - "желязо". Но в тълковния речник на турския език има дума айдемир със значение "извит като лък нож".

2. ЕРДЕН. Многозначна дума, но като подходящо за име на местност намираме значението "необработен" (за земя).

3. КАЙНАРДЖА. Името може да се разбира като "извор" или по-конкретно като "извор на топла вода".

4. КЪШЛЕ. Къшла означава: "1. затворена кошара за нощуване или зимуване на стада от овце и кози; 2. казарма". Крайното -е може да е български словообразувателен суфикс за умалителни имена от основни имена от женски род, т.е. къшле може да означава "кошарка".

ИМЕНА НА РЕКИ

1. ЧАЯ. Чай -"река"(средно голяма).

2. АРДА. Думата е с няколко значения: "1.пръчка, която се забива в земята като знак; 2. инструмент за гравиране" и др. Но никое от тях не ми се вижда подходящо за име на река... Може би в този случай става дума за някое от древните названия, претърпели звукови промени, след което заприличват на турски думи.
3. КАРААГАЧ. Съставките на това име са кара - "черен" и агач - "дърво", сиреч буквално "черно дърво", а според турско-българския речник - "бряст".

ИМЕНА НА МЕСТНОСТИ, ПЛАНИНИ И ПЛАНИНСКИ ВЪРХОВЕ

1. КАЙЛЪКА. От името Каялък - означава "място, където има скали".
2. БУЗЛУДЖА. В основата на това име стои съществителното буз - "лед". Бузлу е прилагателно със значения "заледен; замъглен, непрозрачен", а вариантът бузлуджа е умалително прилагателно, чието значение би могло да е "леко замъглен" или "слабо заледен".
3. КАЙМАКЧАЛАН. Името е съставено от две многозначни думи - каймак и чалан, затова е много трудно да се уцели правилното тълкуване на общото им значение. Да приемем, че значението на каймак е "сметана". Чалан пък е сегашно причастие от глагола чалмак, който има твърде много значения. Но като съвместимо със значението на другата съставка "каймак", намираме най-вече значението "подквасвам млякото, за да направя кисело мляко". Тоест каймак чалан би трябвало да означава "подквасващ сметана".

4. САКАР. Означава "бяло петно на челата на някои животни, най-вече на коне".

5. ЧЕНГЕЛЧАЛ. Ченгел - "ченгел, кука" и чал - "каменисто място, гол хълм (връх)".

6. МУСАЛА. Името е свързано с религиозния обред намаз. Намазът е молитва, отдаване на почит към бога, която вярващите мюсюлмани извършват рутинно 5 пъти на ден. Той може да се отслужва и при специални поводи. Името Мусалла е представено в речниците главно с две значения: "1. място в джамиите, където се извършва намаз при погребение; 2. място на открито, подходящо за извършване на намаз". Възможно е втората част от това име да е името Аллах. Първата съставка мус може да е форма на арабския глаголен корен "мсс" с най-общо значение "докосвам, допирам". Така тълкуването на Мусала би могло да е "докосващ бога".

7. ЕЛЕДЖИК. В това име се различава суфиксът -джик за образуване на умалителни имена. Но има няколко думи, които може да са залегнали в основата му. Първата е елек и означава сито, втората - йелек, което се превежда като елече, а третата е йеле и означава "грива" или "гръбна перка на риба". Четвъртата е прилагателното йелеч, което означава "ветровит, проветрив". Ако приемем, че то е залегнало в основата на наименованието Еледжик, то значението му трябва да бъде "ветровит".

За справки са използвани следните речници:

1. Академичен турско-български речник, София, "Рива", 2009 г. 2. Български тълковен речник, София, 1963 г. 3. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX в., София, 1974 г. 4. Турски тълковен речник (Тюркче сьозлюк), Анкара, 2005 г.

*Авторката е преподавател в Катедрата по тюркология и алтаистика на СУ "Св. Климент Охридски"