Археолози искат по-високи глоби за иманярство

Рязък скок на глобите за иманярство, които в момента достигат едва 800 лв., поискаха водещи археолози вчера. „Няма ефективно наказание срещу този порок на обществото и функционирането на черния пазар на културни ценности“, заяви доц. Маргарита Ваклинова, директор на Националния археологически музей.
Освен археологическия музей вчера срещу черния пазар на културно наследство „въстанаха“ и от СУ „Климент Охридски“ и Националния исторически музей. Ръководствата на трите институции излязоха със специално обръщение, в което обявиха, че няма политическа воля за борба с иманярството. Те категорично отрекоха и думите на Володя Велков, шеф на „Търговия на културни ценности“ към ГДБОП, който преди дни заяви пред медиите, че археолози сътрудничат на иманярите при контрабандата с културното наследство на страната. „Няма политическа воля за борба с иманярите и не археолозите са хората, които трябва да се занимават с този проблем“, обяви доц. Вагалински, зам.-директор на археологическия музей . "Ние сме 200 археолози само в България. И не бива да бъдем поставени на едно ниво заедно с иманярите", обясни доц. Ваклинова.
За твърде трудна задача обаче обяви битката с черния пазар археологът Николай Овчаров. „Археолозите и иманярите винаги ще работим не заедно, а паралелно, защото това няма как да се избегне в България“, обясни той.
Затвор, минимум 10 години, както е в Италия, пък счита за подходяща санкция за иманярство бившият шеф на НИМ и настоящ министър без портфейл Божидар Димитров. „Не глоби, а ефективни присъди, това е достойното наказание“, обяви Димитров пред „Класа“.

Станете почитател на Класа