Варна /КРОСС/ Камерен оркестър и хор Проект музика, отличен заради пиетета си към рядко изпълнявани шедьоври на класическата музика с Награда Варна 2010, представя на 7 ноември от 18.00 ч. в Градската художествена галерия операта "Орфей и Евридика" от Хайдн.

Това е първото в България концертно изпълнение на тази оперна творба на великия композитор. В първата версия на "Орфей и Евридика", написана от Хайдн през 1791 г. в Берлин, партията на Евридика е предвидена за сопран, а партията на Орфей - за тенор. През 1808 г., една година преди смъртта си, композиторът създава втора версия, в която ролята на Евридика е преработена за мецосопран. Втората версия на "Орфей и Евридика" Хайдн посвещава на мецосопраното Полина Виардо, с която е бил в близки отношения. Впоследствие операта изпада в забвение чак до 2009 г., когато бива поставена в Берлин, по повод 200 годишнината от кончината на Хайдн. След сценичната постановка в Берлин през миналата година, концертното изпълнение във Варна е втората съвременна интерпретация в Европа, която вдъхва нов живот на операта "Орфей и Евридика" от Хайдн. Във Варненската постановка, с диригент Станислав Ушев и хормайстор Димитър Фурнаджиев, която възражда първия вариант на операта, образите на Орфей и Евридика пресъздават тенорът Арсений Арсов и сопраното Даниела Димова. В останалите роли им партнират Свилен Николов, Росен Рангелов и Филипа Руженова. Интересни са партиите на Креонте - древногръцкия цар, баща на Евридика и на Гения, който осъществява връзката между човешката съдба и Божия промисъл. Най-вълнуващ остава обаче образът на Евридика, който музикално и драматургично носи светлината и чистотата на надматериалната любов. От жизнерадостните и бравурни мотиви в началото, той се извисява до трагичното и нежно, типично в италиански стил lementо на последната ария, с която непрежалимата любима на Орфей отново потъва в Царството на сенките. За разлика от едноименната опера на Глук, Хайдн запазва трагичния завършек на познатия любовен сюжет, според който Орфей бива разкъсан от вакханките. В последната ария на вакханките звучи мелодията от едно друго произведение на Хайдн "Седемте последни думи на Христос", с което той недвусмислено прокарва паралел между Орфей и Исус Христос като Божи пратеници и духовни водачи на човечеството. Родството между тях вече е обект на изследване, освен в изкуството, и в редица области на науката. Любопитен факт от биографията на зидаря Хайдн показва, че именно той посвещава любимия си ученик Моцарт в тайните на масонството. Известният тенор Георг Адам Бергер, запомнен като Орфей в премиерата на първата оперна версия на "Орфей и Евридика", се превъплъщава по-късно и в образа на Тамино от операта "Вълшебната флейта" на Моцарт. Неслучайно операта отпреди 200 години, освен да носи естетическа наслада, е била призвана да възпитава висши добродетели и да пренася общочовешки ценности.

/КП/