Преди две седмици 15-годишният Тодор Стефанов разкри сензационно : „Няколко деца, заразени със СПИН, които са изхвърлени от печално известния дом за деца, лишени от родителски грижи "Асен Златаров" в софийския квартал “Надежда”, сега живеят в ромското гето в Орландовци. През повечето време са по улиците - проституират, друсат се и ръсят зарази!”, разказа момчето, което живее в интерната.
Сега Тодор реши да стигне докрай и да разкаже единствено пред народното издание скандални подробности, които досега е спестявал от страх и от срам!

---

- Тодоре, ти преди седмици даде информация за болните от СПИН деца от дом “Асен Златаров”, разкри шокиращи истини. Какво се случи след това?
- Последното, което направих, беше да напиша отворено писмо до главния прокурор Сотир Цацаров, до “Закрила на детето”, до кметицата Йорданка Фандъкова. В него искам да помогнат на болните деца от СПИН по улиците, да видят какво се случва в дом “Асен Златаров”! Директорката Сашка Обретенова-Цветанова прояви голяма агресия към мен! Започна да ми крещи, блъсна ме по стълбите и разля кафе върху мен! Започна да ме заплашва, че големите деца от дома щели да ме пребият! Казах й: “Аз казвам истината, не ме заплашвай!”. Директорката вика: “Прави, каквото искаш, ти не можеш да докажеш нищо в съда!”. А една възпитателка от дома - Десислава Блажева, във връзка с моите изяви по медиите, говорила пред децата, че съм бил правил свирки, че съм клюкарил, че сега могат да ги уволнят...

Накараха възпитателите да заключат, за да не мога да изляза! Но аз избягах

и след това три дни подред спях при приятели!

- Ти реши да стигнеш докрай и да разкажеш единствено на нашия вестник скандални подробности, които до сега си спестявал. Страхуваше ли се, срамуваше ли се?..
- След като нашата възпитателка Евелина Ангелова беше уволнена, директорката започна да говори на мен и на Бойка Нонева - момиче от интерната, клевети против нея. Караше ни да разпространяваме гадости против г-жа Ангелова по медиите!

След СПИН-скандала Албена Атанасова, зам.-кмет на София, Минка Владимирова – директор на дирекция “Социални дейности” в общината, и директорката на дома Сашка Цветанова дойдоха с шофьора на Албена Атанасова в лагера в планината, в който бяхме. Извикаха ни в колата с Бойка Нонева, настрана от другите деца. Донесоха два празни листа, с два химикала. Казаха ни, че трябва да ги разпишем! Казаха ни, че уволнената възпитателка Евелина Ангелова искала да закрие дома и трябвало да се спрат тези неща! И ние трябвало да помогнем... Попитаха ме искам ли пари. Аз казах, че не искам. Тогава зам.-кметът Албена Атанасова попита Бойка: “Искаш ли парички, мила? Стигат ли ти 20 лв.? Да ти дам ли още?”. Даде й 20 лв., Бойка се разписа, написа трите си имена и ЕГН-то и те си заминаха...

- Защо Бойка се съгласи, а ти не?
- Директорката Сашка Цветанова биеше Бойка години наред! Всички сме виждали! Тя е най-голямата жертва в този дом! Нея и сега я е страх да не бъде изгонена на улицата, защото вече е на 18 години! Преди години тя беше изкарана с шутове и с полиция от дома, за да не може да говори, и беше преместена в кризисен център. Там няма компютри, няма телефони, никаква връзка! Но после я върнахме.

Бойка прави няколко опита за самоубийство!

Ряза си вените! Не ми е казвала защо го прави, какво иска да се промени, не ми е казвала...

На лагера в Априлци през лятото медицинската сестра на дома Вера Рязанцева я би с метла, с юмруци! Заедно с възпитателя Георги Парцов! Те са гаджета, нещо подобно... Пиеха алкохол на лагера, пият и в дома! Това са двама грозни пияници! Трябва съд и затвор за такива идиоти!

Защо три месеца след този побой над Бойка, никой не реагира?! Лично аз пуснах сигнал до “Закрила на детето”! Но досега прокуратурата мълчи...

- За пръв път ли на този лагер се предлагат пари за “услуги” от децата от дома?
- Дълги години голямата шефка - Минка Владимирова – директор на дирекция “Социални дейности” към общината, като идваше в дома, ми даваше джиесеми, пари – по 20 лв., по 5 лв., по 10 лв., купувала ми е карти за телефона... Викаше ме настрани и ми даваше. Нямам представа защо на мен даваше, а на другите – не. Харесала ме е, така е преценила. После ме викаше при нея в общината, казвал съм й какво става в дома. Но сега, като видя, че съм в медийното пространство, бяга от мен, не ме търси.

- Ти си бил тогава малък, сега как гледаш на това?
- Сега не бих го направил! Вече разбирам, че ме е изнудвала! “Къде, какво, кога?!...” и затова ми е давала телефони и пари!
Не съм бил глезеното дете на дома, както може би си мислиш!! Аз съм от 9 години в този дом! През ден, през два, съм преживявал нещо! Псувня ли ще е, побой ли ще е... Години мога да ти разказвам...

Сега ще ти призная най-тежкото!

Преди няколко години, още бях малък, някъде на 8 години, бях изнасилен в дома. Две големи момчета - Г. и брат му Д., ме изнасилиха! Не мога да го забравя това, непрекъснато го мисля! Как няма да го мисля – това е изнасилване! Аз съм изнасилен!!! Можеше вече да съм си нарязал вените и да съм се метнал от високо!...

- Тодоре, смяташ ли да продължиш да се бориш да се разкрие цялата истина за дома и за болните ти от СПИН приятели, които са в гетото и по улиците?
- Ако някой ме пребие, трябва да се знае, че директорката на дома е виновна! Тя подстрекава срещу мене децата!

- Как виждаш бъдещето си?
- Ще уча и ако, дай Боже, стана журналист, ще помагам на такива деца, по такива домове. Искам да си изкарвам почтено парите и да се боря истината да излезе наяве. Това искам!