Често в публичното пространство се задава въпросът: има ли изобщо масони и какво представляват, ако изобщо ги има? Защо толкова често говорят за тях, особено във връзка с различни негативни обществено-политически процеси – тогава все някой задължително ще си спомни за „масоните“ и „световната конспирация“?
При цялото многообразие на масонството в него може да се определят някои общи, постоянни тенденции, които позволяват за него да се говори за единно направление.
„Истинното“, „правилното“, „идеалното“ масонство представлява утопично движение, което се стреми, преди всичко, към постигане на братство сред цялото човечество, независимо от националните, политически, социални, религиозни и други различия. Неговите членове трябва да са свързани помежду си предимно с общи морални принципи и идеали за нравствено самоусъвършенстване. В този смисъл масоните символично представят своята дейност (имайки предвид предшествениците си – „свободните зидари“) като строителство на един храм от добродетели, храм на мъдростта, подобен на построения от Соломон старозаветен Ерусалимски храм.
Целта на масоните винаги е била да се издигнат над традиционните религии. Те си представят Бог като Велик Архитект на Вселената. При това, обаче, отхвърлят принципа на свобода на съвестта, защото организацията им е строго структурирана.
Постоянно подчертават необходимостта от любов към ближния, от движение на Истината и светлината (разбира се, така, както те ги разбират). Ето какво пише за масонската идеология руският писател М. Осоргин:
„Идеалното свободно зидарство е душевно състояние на човека, който дейно се стреми към истината и знае, че истината е недостижима. Братството на волните зидари е организация на хора, които искрено вярват в идването на по-съвършено човечество. Пътят към усъвършенстването на човешкия род минава през самоусъвършенстване чрез братско общуване с избраните и свързани с обещание да работят по същия начин върху себе си“.
Масоните винаги гордо са заявявали, че са успели да възстановят смисъла на античните мистерии, посветителните обреди на жреците на Древен Египет, да разшифроват тайните на картите Таро, по новому да прочетат преданията на арийските народи от Централна Азия, да видят дълбокото родство между етиката на хиндуизма, будизма, конфуцианството, даосизма и другите религиозни системи на Изтока – и етиката на Стария завет.
Всъщност, масоните са създали свой свят, отрупали са го с невероятно количество многозначителни атрибути, церемонии, тайни знаци и символи. Масонството понякога напомня компютърна игра за възрастни – с нива (степени на посвещение), тайни, качествен интерфейс.
Но цялата дейност, предполагаща активно участие в работата на масонските организации и филиали, изисква интелект, гъвкавост, способности и определени качества, които притежават далеч не всички хора. Но и обикновените, които не изпъкват с нищо и на пръв поглед не представляват интерес за масонството, не са оставени без внимание и гижи. За тях (вместо привличане в тайните общности, където от тях няма никаква полза) се използва твърде професионално „идеологията на Уолт Дисни“) – внедряване в съзнанието на изкуствено безгрижие (използваната навсякъде напоследък фраза: „Забавлявай се!“), както и концентрирано внимание към маловажни детайли от живота (прословутият „шопинг“). Така да се каже, движение за еснафите.
В миналото (началото и средата на ХVІІІ в.) масонството бързо станало модно и престижно. Да бъдеш приет в масонска ложа било дори по-важно, отколкото да те поканят на бал в дома на влиятелен сановник. Сред масоните се намирали най-висши държавни служители. Да стане човек техен „брат“, постоянно да се срещаш и разговаряш с тях в неофициална обстановка, да имате някакви общи тайни – всичко това спомагало за получаване на по-висок статус в обществото и за кариерно израстване.
Но практическите действия на масоните за реализиране на техните така красиво поднесени цели били доста епизодични и временни. Теорията и формата били по-важни. Масоните издавали книги и се занимавали с благотворителност (но не достигнали мащабите, да речем, на „Армията на спасението“ на Джеймс Бутс.
Масонската идеология оказвала сериозно влияние върху настроенията в обществото. Но, докато едни се увличали по мистиката и символиката, други наблягали повече на идеята за освобождаване от традиционните „предразсъдъци“ (вяра, монархия, Родина, семейство) и призовавали да бъдат премахнати. Масони били изтъкнати исторически личности, например „бащите“ на американската независимост, които през 1776 г. подписали прословутата декларация. До ден-днешен доларовите банкноти са изобилно украсени с масонски символи.
Масоните Марат и Робеспиер пролели реки от кръв във Франция. Марат възнамерявал за един ден да бъде избита цялата френска аристокрация – 260 хиляди души, именно тази споделена идея накарала Шарлот Корде да го убие. А зверствата на Робеспиер толкова ужасили собствените му съратници, че на скоростно събрание в парижката синагога го осъдили на смърт и побързали да изпълнят присъдата още същия ден. „Култът към Разума“, който Робеспиер се опитвал да внедри в обществото вместо християнството, е напълно зает от масонската идеология и терминология, да не говорим за пълното съвпадение на революционния и масонски девиз „Свобода, равенство, братство!“.
Масони били Моцарт, Пушкин, Паганини – с две думи, почти цялата творческа общност на Европа през ХVІІІ-ти и ХІХ вв. Също Наполеон, Р. Пири, Теодор Рузвелт, Хенри Форд и много други.
Масонските ложи действително твърде често се превръщали в политически клубове. Закритото за външни лица помещение и кръгът от познати хора предразполагали да бъдат обсъждани не само теоретични и не само традиционно масонски теми. Разбира се, точно такива разговори на политически теми можело да се водят и на съвсем обикновени светски приеми и вечери – обаче символиката, девизите, термините, престилките и т. н. придавали атмосфера на изключителност и тайнственост на масонското движение.
Изразител на едно твърде разпространено мнение за това загадъчно религиозно движение е бележитият руски философ Н. Бердяев, който твърдял, че никакво масонство не съществува, защото било измислено от „реакционерите“, за да бъдат оправдани т. нар. „антисемитизъм“, погромите и въобще национализмът. Освен това, според Бердяев вярата в съществуването на подобни тайни общества е признак на ниско ниво на интелектуалното развитие.
Все пак, данните, които потвърждават същестуването на масонството са твърде много и позволяват да се констатира, че масонството е съвсем реално явление, но тайно; и повод за разговори по негов адрес дават или изтичане на информация, или такива сведения, които самите членове на ложите смятат за необходимо да представят пред обществото.
Като форма масонството представлява международна мрежа от тайни и легални организации, които имат общ произход и са разпространени в целия свят. По същността си, това е тайно общество, което си поставя за цел премахване на отделните държави и сливането им в една глобална държава, като в същото време всички съществуващи религии трябва да бъдат слети в единна синкретична система от вероучения. Както виждаме, тези цели съвпадат с онова, което в Православието се разглежда като недвусмислени признаци за пришествието на Антихриста (мондиализъм).
Изследователите смятат за извор на масонството кабалата, гностическите и манихейските секти, появили се в първите векове сл. Р. Хр. След като евреите били изгонени окончателно от Палестина подир превземането на Ерусалим и разрушаването на Соломоновия храм от римляните през 71 г. сл. Р. Хр., езотеричните и окултни учения се разпространили от Европа до Азия и Америка.
Тайни общества възниквали по цял свят под различни названия. В Европа и Средния изток това били тамплиерите, Сионската общност, богомилите, катарите, албигойците, патарените, долченитите, измаелитите, кабалистите, друзите, разенкройцерите, франкмасоните. В Китай – „Белият лотос“, тайпините, ихетуаните. В Америка – Клубът на кожената престилка, Клубът на зеления дракон. В Русия – Съюзът за спасение, Северното и Южното общества, „Орфей“, „Хармония“, „Урания“, „Астрея“, „Три звезди“, „Полярна звезда“.
М. Рамсей, един от видните шотландски масони, разказал следното пред френски масони през 1737 г.: „Масонският орден възниква в Палестина по време на кръстоносните походи, когато под развалините на Ерусалимския храм били открити тайните символи на древна свещена наука. Тогава рираците на Йоан Ерусалимски влезли в масонските ложи и им дали името си. Масоните трябва, също както евреите – строителите на Втория храм, да държат в едната си ръка мистрия – а в другата меч и щит“.
Масонството се разпространило в Западна Европа чрез кръстоносните походи, в резултат на които се появили и първите общества с европейско-юдейски произход. Най-влиятелно и известно от тях бил орденът на тамплиерите (храмовниците).
Франкмасоните, или „свободните зидари“, водят началото на своето вероучение от строителя на Соломоновия храм – Адонирам, за когото се смята, че притежавал тайни знания и бил убит от завистници. Легендата за Адонирам явно има кабалистичен произход, понеже въобще не се споменава в книгите на Стария завет. С течение на време върху вероучителната основа на легендата било построено огромното здание на съвременното масонство, издигнато от „свободните зидари“ в чест на „великия архитект“.
Масоните са тайната пружина в дворцовите преврати и унищожението на кралската династия на Стюартите в Англия. Във Франция всички потомци на Людовик ХІV били застигнати от загадъчна смърт. В Швеция бил убит крал Густав ІІІ, след чиято смърт започва продължителна революция. Трагична смърт сполетяла и руския император Павел І, който непредпазливо допуснал масоните в своята страна.
Православната църква винаги е осъждала масонството, като справедливо го смята за една от проявите на сатанизма. През 1932 г. на Всезадграничния събор на Руската православна църква беше взето решение, че участието в масонски ложи е „несъвместимо със званието християнин… и християните трябва или решително да се откажат от масонството и свързаните с него учения, или да бъдат отлъчени от Светата Църква“.
В Русия масонството прониква през ХVІІ век чрез кабалистичните трактати на Лулий, известен алхимик, от чиито преводи се увличали широки обществени слоеве. Център на разпространение на кабалата и масонството станала немската общност в Москва. Оттогава започва и ожесточената нелегална борба против самодържавието и Православието. Масоните активно участвали във всички дворцови преврати, вдъхновили и метежа на декабристите през 1825 г. В началото на ХХ-ти век то активно се разпространявало сред членовете на литературните, художествени и политически кръжоци. Това бил удачен за масоните ход, понеже идеите на дейците на руската култура били следвани и от техните почитатели.
От „тайното знание“ се увлекли стотици, ако не и хиляди видни фигури по онова време: А. Блок, А. Бели, Д. Мережковски, З. Гипиус, М. Чахов, С. Айзенщайн, символистите, футуристите, други авангардисти, философи.
Също тогава в Русия започнали да се разпространяват теософия, антропософията и други разновидности на т. нар. „езотерично знание“. В големите градове открито се преподавала кабалата под вида на „древна източна мъдрост“.
Така идейната обърканост, предизвикана от тайните общества сред народа и интелигенцията, достигнала своя предел отначало в революцията от 1917 г., която докарва болшевиките на власт, финансирани от уолстрийтския милиардер Якоб Шиф. В последвалата гражданска война се смята, че са загинали над 20 милиона руснаци.
Проф. Виктор Чернишев
Бел. прев.
За ролята на масонството в българската политика може да се съди дори само по факта, че от 29 министър-председатели на България в периода 1878-1944 гг. масони са 18.
