София /КРОСС/ Международният ден на шахмата се отбелязва от 1966 г. в чест на годишнина от основаването в Париж през 1924 година , на Международната шахматна федерация (FIDE), която има над 160 страни членки.
Думата шах идва от персийски и означава император,а думата мат означава мъртъв. Който умъртви противниковия император (цар), той печели играта. Съществуват много легенди, теории и схващания за произхода на играта, като най-често се споменава Индия, Персия и дори Китай. Точна дата не може да бъде определена, но предположенията са за периода от 3. до 6. век. Най-вероятен е индийският произход, като производна на играта шатрандж. От Индия той се разпространява и в Персия. След завладяването на последната от арабите, те я пренасят в Европа - най-напред в южните области на Испания, която тогава е част от Арабския халифат.
Думата шах идва от персийски и означава император,а думата мат означава мъртъв. Който умъртви противниковия император (цар), той печели играта. Съществуват много легенди, теории и схващания за произхода на играта, като най-често се споменава Индия, Персия и дори Китай. Точна дата не може да бъде определена, но предположенията са за периода от 3. до 6. век. Най-вероятен е индийският произход, като производна на играта шатрандж. От Индия той се разпространява и в Персия. След завладяването на последната от арабите, те я пренасят в Европа - най-напред в южните области на Испания, която тогава е част от Арабския халифат.
Около 1200 г., правилата на шатраджа започват да бъдат видоизменяни в Южна Европа и около 1475 г., няколко основни промени оформят играта такава каквато е позната днес. Тези съвременни правила за основните ходове са възприети в Италия и Испания. Пешките получават правото да напреднат с две полета при първия им ход, докато офицерите и дамите придобиват съвременните си способности. Дамата заменя по-ранната шахматна фигура "везир" към края на 10 век, и до 15 век става най-силната фигура. Тези нови правила бързо се разпростират из Западна Европа, с изключение на правилата за пат, които са финализирани през ранния 19 век. За да се различава от предците си, тази версия на правилата е понякога посочавана като "западен шахмат" или "международен шахмат".
Писмени работи за теорията как да играем шахмат започват да се появяват през 15 век. Най-старата оцеляла печатна шахматна книга Repetición de Amores y Arte de Ajedrez от испанския духовник Луис Рамирес де Лусена е публикувана в Саламанка през 1497 г.
Лусена и по-късни майстори като португалеца Педро Дамиано, италианците Джовани Леонардо Ди Бона, Джулио Чезаре Полерио и Джоакино Греко и испанския свещеник Руи Лопес де Сегура развиват елементите на дебютите и започват да анализират прости ендшпили.
През 18 век центърът на европейския шахматен живот се премества от южноевроейските държави във Франция. Двамата най-важни френски майстори са Франсоа-Андре Деникен Филидор, музикант по професия, който открива важността на пешките за шахматната стратегия, и по-късно Луи Шарл дьо Лабурдоне, който печели известната серия от мачове с ирландския майстор Александър Мак Донал през 1834Центрове на шахматния живот през този период са кафенета в големи европейски градове като кафене "Режанс" в Париж.
С настъпването на 19 век, шахматната организация се развива бързо. Появяват се много шахматни клубове, шахматни книги и шахматни списания. Провеждат се кореспондентски мачове между градове; например Лондонския шахматен клуб играе срещу Единбургския шахматен клуб през 1824 г. През Средновековието и по време на Ренесанса, шахматът е част от културата на аристокрацията; използва се за преподаване на военна стратегия и е наричан "царска игра".
До епохата на Просвещението, шахматът основно се представя като начин за самоусъвършенстване.С такива или подобни надежди, шахматът се преподава на деца в училищата по цял свят и е използван в армиите за трениране умовете на кадетите и офицерите. Много училища поддържат шахматни клубове и се организират множество турнири специално за деца. В допълнение много държави разполагат с шахматни федерации, които редовно провеждат турнири в допълнение към тези на ФИДЕ. Освен това, шахматът често е изобразяван в изкуството; забележителни произведения, където шахматът играе ключова роля, се появяват на бял свят, започвайки от "Партия Шах" на Томас Мидълтън, през "Алиса в Огледалния свят" на Луис Карол до "Шахматна новела" на Стефан Цвайг или "Защита Лужин" на Владимир Набоков. Шахматът също е важен елемент във филми като "Седмият печат" на Ингмар Бергман или "Шахматисти" на Сатяджит Рей. Шахматът също е представен в съвременната поп култура. Например, героят на Дж. Роулинг Хари Потър играе "магически шахмат", докато героите от Стар Трек предпочитат "триизмерен шахмат".
Писмени работи за теорията как да играем шахмат започват да се появяват през 15 век. Най-старата оцеляла печатна шахматна книга Repetición de Amores y Arte de Ajedrez от испанския духовник Луис Рамирес де Лусена е публикувана в Саламанка през 1497 г.
Лусена и по-късни майстори като португалеца Педро Дамиано, италианците Джовани Леонардо Ди Бона, Джулио Чезаре Полерио и Джоакино Греко и испанския свещеник Руи Лопес де Сегура развиват елементите на дебютите и започват да анализират прости ендшпили.
През 18 век центърът на европейския шахматен живот се премества от южноевроейските държави във Франция. Двамата най-важни френски майстори са Франсоа-Андре Деникен Филидор, музикант по професия, който открива важността на пешките за шахматната стратегия, и по-късно Луи Шарл дьо Лабурдоне, който печели известната серия от мачове с ирландския майстор Александър Мак Донал през 1834Центрове на шахматния живот през този период са кафенета в големи европейски градове като кафене "Режанс" в Париж.
С настъпването на 19 век, шахматната организация се развива бързо. Появяват се много шахматни клубове, шахматни книги и шахматни списания. Провеждат се кореспондентски мачове между градове; например Лондонския шахматен клуб играе срещу Единбургския шахматен клуб през 1824 г. През Средновековието и по време на Ренесанса, шахматът е част от културата на аристокрацията; използва се за преподаване на военна стратегия и е наричан "царска игра".
До епохата на Просвещението, шахматът основно се представя като начин за самоусъвършенстване.С такива или подобни надежди, шахматът се преподава на деца в училищата по цял свят и е използван в армиите за трениране умовете на кадетите и офицерите. Много училища поддържат шахматни клубове и се организират множество турнири специално за деца. В допълнение много държави разполагат с шахматни федерации, които редовно провеждат турнири в допълнение към тези на ФИДЕ. Освен това, шахматът често е изобразяван в изкуството; забележителни произведения, където шахматът играе ключова роля, се появяват на бял свят, започвайки от "Партия Шах" на Томас Мидълтън, през "Алиса в Огледалния свят" на Луис Карол до "Шахматна новела" на Стефан Цвайг или "Защита Лужин" на Владимир Набоков. Шахматът също е важен елемент във филми като "Седмият печат" на Ингмар Бергман или "Шахматисти" на Сатяджит Рей. Шахматът също е представен в съвременната поп култура. Например, героят на Дж. Роулинг Хари Потър играе "магически шахмат", докато героите от Стар Трек предпочитат "триизмерен шахмат".
Източник: Информационна агенция КРОСС
