Документален сборник на тема "Държавна сигурност - смяната на имената - Възродителният процес" представиха членовете на Комисията по досиетата.

Сборникът е 12-то поред издание на комисията от поредицата "Из архивите на ДС", която съдържа документи под формата на факсимилета по теми от значим обществен интерес. Сборниците се издават в изпълнение на законово изискване и с цел да допринесат за осигуряването на по-широк достъп до архивни материали, съхранявани в архива на комисията.

"Смяната на имената - Възродителният процес" излиза в два тома от по 500 страници голям формат, както и в разширен електронен формат, където са включени допълнителни документи, а размерът на изданието достига 2000 страници.

На представянето на сборника, състояло се в Софийския университет "Св. Климент Охридски", присъстваха почти всички членове на комисията, включително председателят Евтим Костадинов и зам.-председателят Айруш Хаджи - участник и потърпевш от Възродителния процес.

Първият том на сборника разглежда периода 1945 - 1985 година, а вторият се спира на архивите, документите и събитията от 1986 година до началото на 1990-та. Включените документи не са публикувани никъде досега, което е било основна цел на съставителите на изданието.

Първата част проследява многобройните опити за изкуствено побългаряване на мюсюлманското население у нас чрез смяна на имената им, докато във втория авторите по-отчетливо очертават масовата съпротива, довела до Възродителния процес - опитите за неговото насилствено провеждане, силната обществена и международна реакция и значението му за краха на социалистическата система в България, посочва въведението на сборника.

Още от 40-те години започва стремежът за културно приобщаване на мюсюлманите към "строежа на развито социалистическо общество". През 50-те години има опити за смяна на имената чрез паспортизация, през 60-те има заповед на тогавашния министър на вътрешните работи "да се усили работата на ДС в премахването на елементите на турчеене", като се посяга на облеклото, обичаите и се стигне до имената, разказа един от основните виновници за създаването на сборника Росица Маркова.

Издирени и показани са документи и заповеди на МВР, които указват на органите как да действат. Основното решение е взето през 1970 година, след което ДС започва да посяга все повече на съзнанието на мюсюлманите и на правото им на избор за етническо самоопределяне, коментира Маркова.

В самите документи процесът се определя като "възстановителен" чак до 1985 година, когато започва да се употребява термина "възродителен".

Във втория том могат да се видят съдбите на известни хора, сред които и на големия щангист Наим Сюлейманоглу. Посочва се, че трябва да се пречупи неговата воля, да бъде смачкан психически, защото се обявява публично против смяната на имената, цитираха авторите на сборника.

"Историята трябва да се знае и изучава, за да не се допускат грешките отново", коментира зам.-председателят Айруш Хаджи, взел дейно участие в съставянето на изданието.

Хаджи е сред хората, които през 1970-те открито са противопоставят на идеите на партията за една държава и един народ в нея. "Писахме писма на политбюро (на ЦК на БКП, висшият ръководен орган в държавата, б.р.) с питане възможно ли е днес, при този развит социализъм да се посяга на човека по такъв начин? В отговор ни изпратиха Първа българска армия, конна полиция, гранична полиция и доброволци отряди със сопи", разказа Хаджи.

Според него Възродителният процес има основна роля за провала на идеологията на режима, тъй като е станало ясно, че целта не е да се спечели човека. "Нямаше нужда от хора, а от имена", съжали той. Партията, по думите му, постъпвала грозно и жестоко, което довело до 5 жертви и стотици ранени още в първата сутрин на акцията.

Хаджи бе категоричен, че той и съмишлениците му никога не са мислели негативно спрямо държавата, която излязла срещу тяхното несъгласие с танкове и хеликоптери. Зам.-председателят на комисията по досиетата бе категоричен, че в сборника липсват редица "пикантни" неща. Не са документирани списъка на убитите и ранените и със сигурност, ако разкаже какво наистина е видял ще настъпят редица противоречия с официалните архиви на ДС.

Не пропускайте шанс да се срещате и да изследвате реалните човешки истории, докато, докато участниците са още живи, призова от своя страна Таня Кирякова - директор на Дирекция за изследване на архивите и публичната дейност.

Често въпреки огромния си обем, документите са манипулирани и субективни, настоя тя. "Когато пишете обективната история, събирайте не само архивни документи, но и такива от първо лице, защото нищо не е просто и еднозначно", завърши тя.