Екип на „Класа“

Столичанинът Д.Л. потърси в. „Класа“, за да разкаже историята си около купуването на телефон от заложна къща. Първо е купил телефон i Phone от заложна къща. Привлякла го цената от 300 лева. Три дни по-късно обаче става ясно, че апаратът е краден. Човекът се оказва без телефон, който му е иззет заради разследването, а и по закон той не е собственик на крадената вещ, но е и загубил платените пари, тъй като заложната къща не му ги възстановява. От органите на реда е посъветван да заведе дело. Тази история стана повод в. „Класа“ да се обърне към криминалисти и юристи как се защитават правата на клиента, за когото заложната къща е просто магазин.

Криминалисти: Труднодоказуемо явление

Над 300 заложни къщи като търговски обекти работят на територията на София. Някои от фирмите, регистрирани като собственици, притежават по 10 и повече офиса. „Заложните къщи са един добър бизнес, който обаче в кризата също търпи известни загуби. Има ги навсякъде, но като всеки търговски обект, са съсредоточени предимно на оживените места, автогари, гари“, коментираха пред „Класа“ от СДВР. Оттам са категорични, че хората трябва да внимават, когато си купуват вещи от заложни къщи, и да са наясно, че риск винаги има. Крадените телефони и техника най-често се предлагат под масата. Златото се претопява, затова и рядко може да попаднете на задигнати бижута. Към практиката крадените стоки да се предлагат навън, но пак от хора от заложната къща се прибягвало заради затегнатия контрол от страна на икономическа и криминална полиция. „За съжаление обаче явлението е трудноразкриваемо и доказуемо“, предупредиха криминалисти от СДВР. Схемата, по-която се действа, е следната.
„Ако някой от заложната къща реши да се обвърже с канал за крадени вещи и да развива свой паралелен бизнес, той в никакъв случай няма да изложи откраднатото на витрината, а ще играе на сигурно. Най-често задигнатите стоки се съхраняват в кола през няколко преки и се предлагат на близки, познати и доверени лица“, обясни началникът на сектор „Кражби“ при СДВР Янко Янколов.

Районите

Криминалистите са установили, че определени улици и квартали в столицата са по-предпочитани за откриване на заложни къщи – ул. „Оборище“, кварталите „Слатина“ и „Левски“, около кв. „Факултета“, в района на Лъвов мост. Често са в непосредствена близост до казина и бинго зали.
„Извършваме периодично проверки за крадени стоки“, обясни Янко Янколов от СДВР. Полицаите първо проверяват дали хора от криминалния контингент на София са заложили вещи. После се проверява дали те са заявени като откраднати и съответно от коя кражба са станали.
„Най-често заложните къщи са напълно изрядни“, обясниха от СДВР.
Нормативната уредба се спазва точно – при залагането на вещ се изготвя договор за залог и се попълва декларация за собственост на вещ, т.е. човекът, който я залага, попълва декларация, че е негова. До седем дни не се обявява за продан освен в случаите, когато собственикът е категоричен, че няма да си я потърси повече. „За радост виждаме, че вече се работи съобразно законите и се издават необходимите документи“, смята Янколов. Когато се намери открадната вещ, се иззема като веществено доказателство по даденото разследване. Самите заложни къщи обаче не носят отговорност, защото са действали съгласно закона.
През есента при една от проверките криминалистите се натъкват на три откраднати лаптопа от три различни кражби, но извършени от една банда. При разпита собственикът на заложната къща ги уверява, че не е знаел, а „хвърля“ вината върху продавача, спомнят си криминалистите. Дали е така, трудно може да се докаже, допълват те.
Минимални са шансовете човек да открие своя открадната вещ, обикаляйки заложните къщи, смятат от СДВР. Те обаче си припомнят за случай през есента, когато собственик на открадната картина успява да я намери в антиквариат.

Юристите: Може да се търси обезщетение по съдебен ред

Общото правило е, че не може да станеш собственик на закупена вещ, придобита чрез престъпление, коментира пред „Класа“ юристът Милен Ралчев. Това важи за всички вещи в гражданския оборот - било то движими или недвижими. Рискът при купуването на вещ от заложната къща е точно този, че хората не знаят, че тя е открадната, каза Ралчев. Това не е проблем само за заложните къщи, той дълго време важеше и за леките коли, когато определени автокъщи продаваха автомобили с неясен произход, допълни Ралчев. И обясни, че този, който е купил вещ от заложна къща и впоследствие тя бъде върната на истинския собственик, може да търси обезщетение от този, който му я е е продал. Ако не могат да си уредят отношенията доброволно, може да си потърси правата и по съдебен път.


До 8000 лева глоба при административно нарушение

---

От 500 до 8000 лева е глобата, която трябва да плати собственикът на заложна къща, в случай че не изпълнява наредбата, която регламентира дейността на тези обекти. Това е в случаите при административно нарушение, когато не става въпрос за престъпление. Според наредбата заложните къщи са длъжни да въвеждат след всяка сделка име, ЕГН, адресна регистрация, номер на документа за самоличност, номер и дата на сключване, размер на заетата сума, срок за връщане на заетата сума и за плащане на начислените лихви и такси, данни за вещта - точно и ясно описание, модел, марка, година на производство, сериен номер, ако има такъв, и т.н. Според наредбата от февруари 2009 г. заложната къща приема вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари. Във вътрешните правила се включват и критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризъм. Те се утвърждават от шефа на ДАНС след представянето им по Закона за мерките срещу изпирането на пари.