Светът ще отбележи 50-годишнината от полета на първия човек в Космоса - Юрий Гагарин, на 12 април 2011-а. В чест на юбилея следващият пилотиран космически кораб на Русия - "Союз-21", който ще излети по програмата на Международната космическа станция, е получил името "Гагарин". Космическият кораб "Гагарин" ще излети на 5 април 2011 г. в 1:18 часа българско време. На борда на кораба ще летят руските космонавти Александър Самокутяев и Андрей Борисенко. Заедно с тях ще се отправи и астронавтът на НАСА Роналд Гаран. Екипажът усилено тренира на космодрума Байконур, съобщава „Роскосмос“.
50-годишнината от полета на Гагарин се отбелязва през цялата 2011 година и по линия на ООН и ЮНЕСКО. В Хюстън и в Лондон ще бъдат издигнати паметници на първия космонавт. У нас е създаден национален комитет за честването, което ще мине под егидата на президента Георги Първанов. В инициативите активно се включва и първият български космонавт Георги Иванов. Специално за „Класа“ Георги Иванов разказа подробности за предстоящия юбилей, както и за своя полет в Космоса, осъществен през април 1979 г.

---

- Г-н Иванов, какви ще бъдат основните акценти в честването на 50-годишнината от първия полет на човек в Космоса?
- Поканили сме у нас колеги космонавти от Европа и Русия, чакаме ги около 16 април да дойдат в България. Преди това ще протече официалното честване в Русия, където ще присъства и наша делегация. Предвидено е честване и в родното място на Гагарин. На 11 април в Музея на космонавтиката в Москва ще има тържество, а на 12 април – честване в Кремъл.
Твърде много са инициативите, които предвиждаме у нас. Министерството на образованието, науката и младежта издаде указание да се организира Седмица на космонавтиката в училищата. По места ще се разказва и ще се изучава полетът на Гагарин, който постави началото на космическите изследвания. В този смисъл бяха обявени много конкурси сред учениците. Фондация „Еврика“, чийто зам.-председател съм аз, също обяви конкурс, а резултатите му ще бъдат отчетени на 1 ноември – Деня на народните будители. Ще има специални тържества в училищата, които носят името на Гагарин, както и в университетите във Варна и Русе. В националния комитет сме включили и космонавтите Александър Александров и Красимир Стоянов, които също ще имат много срещи с ученици. Руският културно- информационен център ще валидира марка и плик, ще има тържествено събрание във Военния клуб, както и научни сесии, организирани от Института по космически изследвания.

- С какво се занимавахте вие, когато Гагарин излетя в Космоса?
- Когато Гагарин излетя, бях курсант втори курс във Военновъздушното училище „Георги Бенковски” в Долна Митрополия. На 12 април 1961-ва сутринта съобщиха по радиото, че човек лети в Космоса. Бяхме на стаж в машиностроителния завод „Никола Вапцаров“ в Плевен, там по високоговорителите чухме съобщението, но не разбрахме името на космонавта. Всички напуснахме работните си места, излязохме на двора на завода, стана спонтанен митинг. Като курсанти във Военновъздушното училище се чувствахме съпричастни към този полет, тъй като Гагарин беше военен пилот.

- В далечната 1961-ва едва ли сте предполагали, че и вие ще полетите?
- Когато излетя той, а след него Герман Степанович Титов, Валерий Биковски, Валя Терешкова, ние, курсантите, които мечтаехме да летим на самолети, разсъждавахме, че едва ли България до 2000 година ще има свой космонавт. Случи се съвсем друго нещо - минаха само 18 години от полета на Гагарин и през 1978-а в България беше проведен подбор за обучение в Звездното градче. Кандидатите бяха много, разпределиха ни в групи по 10–20 души. След една година от няколкостотин останахме 40, 20, 7... Накрая само четирима ни изпратиха в един медицински институт в Москва, където продължиха изследванията, и накрая останахме само ние двамата с Александър Александров. С него около година се обучавахме заедно в Звездното градче с други кандидати от четири нации. На 10 април 1979 година беше нашият общ полет с Николай Рукавишников, капитан на кораба „Союз 33“.

- Останахте ли „звездни братя“ с Рукавишников?
- Да. За съжаление той почина преди седем години. С него настина бяхме постигнали уникално взаимно разбиране като екипаж. Дори генералният конструктор отбеляза след нашия полет, че в нашия много особен случай за корабите „Союз“ сме действали като многоръкия Буда. И това донякъде ни е спасило. При нашия полет за първи път корабът „Союз“ кацна с резервен двигател.

- Всъщност какво точно се случи по време на вашия съвместен полет с Рукавишников?
- Основният двигател на кораба отказа, той е в центъра на кораба и беше наранен. Помпата, която подава гориво на този двигател под високо налягане, отказа да работи. Беше наранен и резервният двигател, което наложи корабът да се завърне по така наречената балистична крива, а не с нормално кацане. Всички кораби кацаха плавно, а ние се връщахме „стръмно“. Когато се спускахме, претоварването стигна 8-9 единици. Тоест, ако човек тежи 80 килограма, теглото му се увеличава 8-9 пъти. Бяхме тренирани за такова претоварване, но не за повече от 30 секунди. А при нашето завръщане трябваше да го понесем 2-3 минути. Не можеш да дишаш, не трябва да говориш. От центъра за управление на полета все ни търсеха: „Сатурн 1, обади се!“ Николай успя да каже само: „Оставете ни.“ А през илюминатора се виждаше огънят, в който бе обгърнат корабът.

- И двамата оцеляхте. Но все още се говори, че при онзи толкова критичен полет българинът Георги Иванов е спасил и кораба, и космонавта Рукавишников?
- Не е вярно, това вашите колеги журналисти го преувеличиха. Спокойствието в екипажа го имаше, Николай бе летял вече два пъти в Космоса, самият той е инженер-конструктор на тия кораби и системи и ги познаваше много по-добре от мен.

- Космонавтите имате ли възможност да общувате, да се срещате? Раждат ли се между вас трайни приятелства?
- Ние сме около 560, или малко повече с американските астронавти и китайските тайконавти. Поддържаме връзка с всички, или с почти всички. Още през 1985-а заедно с тогавашните съветски космонавти, с космонавтите на Франция, Германия, Индия, Саудитска Арабия и с някои американски астронавти създадохме Асоциация на участниците в космическите полети. И всяка година провеждаме по един конгрес в различни страни. На тези конгреси обсъждаме проблемите както на Земята, така и в Космоса, обсъждаме всички нови полети, разсъждаваме как да бъде спасена нашата уникална планета Земя, да бъде опазена от човешките вредни действия, както и от вероятни сблъсъци с космически тела, като астероиди, комети и други. Тази година конгресът ни е посветен на 50-годишнината от полета на Гагарин и ще се проведе в началото на септември в Москва. Най-близки от космонавтите са ми тези, които ни подготвяха - Леонов, Валя Терешкова, Рукавишников, естествено. Екипажът на Сашо Александров - Виктор Савиних и Соловьов, също са ми много скъпи. Приятели сме и с всички мои колеги от Унгария Полша, Румъния, Куба, Монголия, Виетнам.

- България може ли да бъде смятана и в наши дни за космическа страна?
- Разбира се, България има много приоритети в космическите изследвания. България стана шестата космическа държава, когато аз излетях, и третата космическа държава, която произвежда храна за Космоса. След тогавашния СССР и след САЩ. Това беше уникално. След това в много полети със свои разработки участваха нашите специалисти по космически изследвания, от лабораторията за слънчево- земни взаимодействия. Те създадоха много уреди и прибори за два големи чисто български спътника – посветени на 1300-годишнината на България. Създадена беше у нас първата космическа оранжерия, която летя много дълги години на станция „Мир“, и реколтата я събираха и американски астронавти, и руски космонавти през 90-те години. И в момента има чисто български прибори, които летят на Международната космическа станция около Земята.

- Имаме ли перспектива в тази насока?
- Огромна, особено при наличието на новите технологии. Наши учени се включват в програми с широко международно участие за бъдещи космически полети.

- Да се върнем отново към повода за нашата среща – полета на Гагарин през 1961-ва. Има ли нещо, което да не знаем за Гагарин?
- Вероятно много неща не знаем за него, но от разказите на неговите колеги от първия отряд - Леонов, Биковски, Егоров, имам чувството, че го познавам като много близък човек. Човек легенда. Около когото обаче няма нищо митично. Загина през 1968-а, остави две дъщерички, аз ги познавам лично.

- Изпитвате ли понякога желание пак да летите в Космоса?
- Естествено! Че кой не би искал да лети!