Изграждането на следосвобожденска България е свързано с имената на мнозина чехи. Братята Прошек обаче се оказват повече българи от мнозина българи. Те така са отдадени на България, че през 1880 г. дори сменят имената си – Иржи става Георги, а Теодор – Богдан, а после пожелават да бъдат погребани не в родината си, а в София.
Георги (Иржи) Прошек е роден в чешкия град Бероун през 1847 г. Завършва пражката политехника и постъпва като инженер в дружеството на барон Хирш, за да се включи в строителството на Източните железници Одрин – София. Георги веднага прегръща българската освободителна кауза. През 1871 г. в с. Алмалий, днешно Ябълково, Димитровградско, той построява сграда, наречена Славянския дом, където живее с още няколко чехи и поляци, също работещи в барон-Хиршовата железница. Домът обаче е и училище за местните българи, както и база на тайните революционни комитети на Левски. Апостола два пъти е бил в Славянския дом и Георги Прошек лично се е запознал с него.
Под предлог охрана на железницата Прошек купува оръжие и муниции, които предава на българските комити. А най-смелата му и с огромно значение постъпка е нечуван саботаж по време на Руско-турската освободителна война. Георги Прошек демонтира 200 м жп линия при Одрин и ги хвърля в Марица, с което забавя с 30 часа придвижването на турски подкрепления с тежка артилерия, пратени за боевете при Шипка. Това решително спомага за удържането на позициите от българските опълченци и руските войски. Турските власти му издават смъртна присъда, но той успява да избяга в Букурещ и да стане преводач към руската армия. Впрочем освен български и чешки Георги Прошек владее руски, немски, френски, английски и италиански. За приноса си в Руско-турската война е награден с орден „Св. Александър Невски" – I степен, и златна сабя, които му връчва ген. Михаил Скобелев от името на император Александър II.
След Освобождението Георги става преводач при софийския губернатор Пьотър Алабин, но е нещо и като архитект-инженер. Повикал е вече в София с 11 години по-малкия си брат Богдан (Теодор), който също е завършил пражката политехника и тъкмо е отишъл да строи жп линии в Румъния. Двамата братя, заедно с братовчедите си, братята инженери урбанисти Вацлав и Йосиф Прошек, с архитекта на София Антонин Колар, също чех, и кмета на София Димитър Петков създават първия градоустройствен план на столицата, известен повече като Батенбергов, на името на княза.
Двамата братя са в основата на построяването на емблематичните за София Лъвов и Орлов мост, проектирани от братовчеда им Вацлав Прошек. Те поръчват от виенска фирма лъвовете, орлите и металните огради. Георги Прошек е сред инициаторите за построяването на Паметника на Левски в столицата, бил е и в комитета, опитал се да го спаси след залавянето му.
С името на фамилията Прошек е свързано и строителството на сградата на Народното събрание, Държавната печатница, Централна гара, „Славянска беседа", Чешкия клуб, католическата църква „Свети Франциск от Асизи" и много други.
Братята обаче имат истински бизнес успехи като пивовари. Започват през 1881 г. с малко предприятие в Княжево край София, днес столичен квартал, където произвеждат бира по чешка рецепта. После купуват парцел в днешния столичен център и построяват избата „Дълбок зимник", където течността ферментира в буретата. Към избата има ресторант-градина с 400 места. Пренасянето на буретата от Княжево обаче е неудобно и Прошек решават да вдигнат фабрика до избата. Така през 1884 г. в София се появява една от най-модерните на Балканите пивоварни – на ул. „Сан Стефано" 22, точно срещу БНТ днес. Преди няколко години остатъците от фабриката бяха разрушени и на това място бе изграден многофункционалният комплекс „Сан Стефано плаза".
След няколко години е доставена нова инсталация и електрогенератор за нея – това е всъщност първата електрифицирана сграда в София, като тя дори дава ток на двореца при балове. През 1902 г. в района на фабриката е изкопан 100-метров кладенец, който се оказва с изключително добра за производството на бира вода. „Прошеково пиво" получава златен медал на изложението в Анверс, Белгия, през 1891 г. и високи оценки на чешките пивовари в Прага през следващата година.
Най-грандиозният проект на инж. Георги Прошек обаче е построяването на варненското пристанище. Донякъде това е най-големият му провал – свлачищата помитат строежа, а Георги получава инфаркт и умира в София на 29 септември 1905 г. Няма и месец по-късно, на 26 октомври, непонесъл удара от смъртта на брат си, умира и Богдан, едва на 47 г. Все пак през 1907 г. пристанището е открито, а на фара му има в знак на уважение малка табела с името на строителите Прошек.
Георги е женен за Анна Роубалова и двамата имат четири дъщери и един син, отново кръстен Георги. Съпругата на Богдан е Вилхелмина и двамата имат пет дъщери и един син, който също се казва Богдан. След смъртта на двамата братя бизнеса поемат наследниците им. От 1907 г. управител на Прошековата фабрика става зетят на Богдан Прошек – Стефан Пипев. Пипев е търновчанин, завършил търговска академия във Виена и активен член на търговското съсловие в София. Той разширява предприятието с нови сгради и инсталации, заменя емайлираните каци за ферментацията на пивото с железобетонни ферментационни резервоари.
След войните в управлението на фабриката се включва и синът на Богдан Прошек – Богдан, и модернизацията продължава – автоматична система за точене на пивото в бурета, инсталация за автоматично миене на бурета, автомат за засмоляване и разпечатване на бурета. През 1926 г. пивоварството губи пазар, защото винопроизводителите успяват да издействат от правителството по-високи данъци върху бирата, на което пивоварите пък отговарят с бирен картел. А фабриката вече се е разпростряла върху 12 500 кв. м заедно с двора, под него има 2000 кв. м изби и ферментационно отделение с вместимост 4000 хектолитра, плюс отделение за отлежаване на пивото с вместимост 8000 хектолитра.
В най-добрите си години средногодишното производство на „Прошеково пиво" достига 50 000 хектолитра. Във фабриката работят между 120 и 150 души, главни технолози-пивомайстори са чехи – до 1909 г. Рудолф Глиман, след това – Ламберт Коцек.
През 1947 г. фабриката е национализирана, както и жилищата и цялото имущество на собствениците, наследниците на легендарните братя Прошекови. Предсмъртното им завещание е изпълнено и те почиват в централните софийски католически гробища.
