Малко известно е, че в началото на 20 век в Османската империя живеят около 1.500.000 българи. Днес официалните данни, които Турция предоставя, са, че там живеят 1000 българи. Този факт, както и настоящият справочник доказвет заличаването на над хиляда български селища чрез добре планирани геноцидни практики.
Тук няма да се спираме на самите практики. Ще посочим името на селото, когато е било българско, къде се намирало, как се казва днес (вкл. и транскрипция на съответния език), колко българи са били заличени от това селище.
Списъкът е първи по рода си, затова има и бели полета, които тепърва ще се запълват от изследователите в Центъра за признаване геноцид над българите, по образец на Арменските и Еврейски центрове по света и в сътрудничество както с тях така и с Тракийския Научен Институт. Македонския Научен Институт, БАНИ, БАН, Хелзинкски Наблюдател-България, Сдружение на Българските футболни привърженици и множество български общини и кметства, които вече признаха извършването на геноцид над Българи.
Специални благодарности отправям към Димитър Шалапатов за неговия изследователски труд на същата тема и публикуваните от него статии и книги за „Българските християнски селища в Западна Беломорска Тракия. Настоящото изследване има по-обобщаващ, общ характер и цели признаването на Геноцид над българите, както и откриването на такава специалност във Висшите учебни заведения в България, подобно на редица университети по света, където се изучава науката за престъплението геноцид.
Ще дадем само пример как са били заличени през 1913 г. стотици от упоменатите в списъка села:
УЧАСТТА НА СЕЛОТО ОСМАНЛИ (ОДРИНСКО) (в-к Тракия , 1924 г. бр. 93, 2-ра стр. Георги Т. Николов) (В памет на опълченците от 58 полк) ……..селото Османли, разположено между Хаскьой и Хавса, чисто българско от около 120 къщи.
Селяните насъбрани около това място още с навлизането на турската конница изтръпнали бледи, очаквали да чуят присъдата си…. Глашатаят с висок и проточен глас заговаря на турски и тутакси превежда на български: „Всеки глава на семейство е свободен с жената си и децата си, но в продължение само на два часа от минутата на съобщението да вземе каквото може и каквото иска от покъщнината си и от добитъка си и да напусне селото, стига да внесе определен дан от 70 турски лири.
Който не стори това и се опита да се укрие или избяга, в името на Алаха ще бъде жив изгорен заедно с опожаряване на селото…” Настъпва трогателният момент: с плач и писък и падане на колене от страна на бедните пред по-заможните и проглушава цялото село. Турците добавят своята милост:”Позволява се откупът на бедните от по=богатите.” Имало и по-богати и патриоти и всички почти били спасени от живо изгарянe……
-В село Българкьой (над 2000 життели) в началото на месец юли 1913 г. мъжкото население е разстреляно до Бородиновия мост . Труповете са залети с газ и изгорени. Имуществото е разграбено и опожарено. Жените и децата са отведени под конвой в Мала Азия, като по пътя са били изнасилвани и ограбвани.
-Тези събития са наричани смекчено Тракийски въпрос и имат исторически, политически, дипломатически и имуществени измерения. Международните договори за геноцид и престъпления срещу човечеството създават предпоставки за подпомагане на неговото решаване и по многостранен път – с участието на „външни” партньори. Всички говорят за геноцида над евреите!
Много страни приеха декларации за арменския геноцид! Но все още се мълчи за първия от всички тях през миналия век – тракийският геноцид! Премълчаната потулвана българска и на Османската империя история! Затова ИСИХ и сдружение „Хелзинкски Наблюдател-България” ще заемат мястото на Център за проучване изследване и популяризиране на фактите довели до заличаването на стотици български селища, с цел признаване ГЕНОЦИДА извършен над предците ни. Вечна им памет!
-Геноцидът – политиката на унищожаване с насилствени средства и принудителна асимилация на народи, племена и религиозни общности е практикуван в продължение на векове от Османската империя. Един от тези народи е българският. Публикувани са много проучвания върху изтреблението на този народ с хилядолетна история и култура. Проучванията се основават на официални турски документи, на разкази на случайно спасили се от кланетата българи, на доклади на чуждестранни дипломати.
Тези документи свидетелстват, че изтреблението по официално нареждане на правителството започва да се прилага системно, организирано, в широки мащаби след Берлинския конгрес през 1878 година и след публикуването на военната доктрина на военният теоретик, генерал-фелдмаршал, барон Вилхелм Леополд Колмар фон дер Голц, изложена в книгата му Das Volk in Waffen, 1883. Той е на служба при султан Абдул Хамид, наричан „кървавия султан”. Доктрината гласи „Един поданик никога няма да е добър войник, нито би защитавал родината си, ако не я счита за своя.”Така през 1890 г. са избити повече от 300 000 арменци.
Българските жертви след Кресненско-Разложкото въстание и след Илинденско-Преображенското въстание са повече. Разобличавайки асимилаторската , шовинистична пантюркистка политика на младотурците в-к „Правда” в прой 76 от 1912 г. пише: „Техниятстремеж да потурчват славяните, арменците, еврейте, гърците, българите и други населчващи Османската империя, придоби още по-груб и упорит характер отколкото при Андул Хамид.”
Поместената по-долу дълга статистическа справка на селища на българи, лишени насилствено от право на собственост, чрез системно прилагане на геноцидни практики доказва следните факти:
- Българската народност е преобладаваща из между всички други народности в етническият състав на Балканския полуостров до 1913 година;
-Областите Македония, Тракия, Беломорието, Одринско, Лозенградско и Цариградско са населени предимно с българско трудолюбиво и доста заможно население;
-Днес статистиката на същите тези области и конкретно упоменати селища не отчита българско присъствие в своите списъци.
- Събитията през лятото на 1913 година в европейската част на на днешна Р Турция и, Македонияи днешна Северна Гърция напълно отговарят на описаните в чл. 2 от приетата от Общото събрание на ООН на 9 декември 1948 г. с резолюция 260 А (III) КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И НАКАЗВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ГЕНОЦИД, ратифицираната от Р Турция, Р Гърция и Р. България,
През първата четвърт на 20-ти век защитата на правата на човека още не е на дневен ред в ОН. Като се възползва от това Гърция организира първият концентрационен лагер на остров Трикери, където десетки хиляди български военнопленници и свещеници са оставени да умрат без вода и храна или биват хвърлени в морето. Авторът документирал това престъпление срещу човечеството, Владимир Сис е преследван и умира в затвора.
Днес обаче, всички правозащитни организации са длъжни да защитят паметта на онова българско трудолюбиво население жертвало жирота си, за да остане вярно на вярата си. Признанието и почитта към предците ни очаква своето справедливо решение. Геноцидът днес е престъпление, което се преследва не по вътрешното право на една или друга държава, а по международното право като престъпление против човечеството, за което няма давност.
Грешката, граничеща с престъпление, на всички преговарящи от българска страна е, че са разглеждали бежанския въпрос в преговорите като имуществен, а не като национален.
По силата на международното право оцелелите тракийски български бежанци не са загубили правата върху имотите си и турската държава, която все по-упорито се рекламира като правоприемник на османската империя е отговорна и днес и трябва да им позволи да се завърнат по родните си места, да им възстанови по административен ред собствеността или да ги възмезди, като заплати стойността на отнетото имущество, лихвите върху дължимата сума за един век и ги обезщети за причинените страдания, лишения и пропуснати възможности.
От обсъжданията по време на изработването на Виенската конвенцията за правото на договори от 1969 година и последвалите дискусии на свързани с общите принципи на международното право (Jus cogens) въпроси в Комисията по международно право би могъл да се направи недвусмисления извод, че действия на държава или междудържавен договор, които нарушават общоприетите принципи на международното право – обичайни или кодифицирани – са недействителни и незаконни ipso jure ab initio (по право от самото начало).
В Източна и Западна Тракия не могат да се върнат прогонените тракийски българи, защото те не са между живите вече. Но техните потомци, живеещи в България или разпръснати по света, продължават да се надяват, че един ден ще се върнат по родните места на прогонените си родители. Земите не са променили характера си. Те очакват своите стопани!
Дълг на българската държава е да създаде условия за тяхното връщане по родните места и връщането на отнетото им имущество.
Съгласно член 2 от Конвенцията, престъплението геноцид, независимо дали е извършено в мирно или военно време, е престъпление срещу международното право и срещу човечеството и се състои в:
а) убиване на членове на групата;
б) причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членовете на групата;
в) умишлено налагане на групата условия за живот, целящи физическото й унищожаване изцяло или отчасти;
г) мерки за предотвратяване ражданията на групата;
д) насилствено предаване на деца от групата на друга група.
„Групата“ в нашия случая са тракийските българи и срещу тях са извършени три от петте възможните самостоятелни действия, посочени в букви „а“, „б“ и „в“ от властите, управляващи Гърция и Турция през второто и трето десетилетие на ХХ век.
За да разсеем всякакви съмнения и колебания относно квалификацията на престъплението геноцид и неговата относимост към действията на гръцките и турски власти срещу тракийските българи, ще припомним, че през 1915 година Русия, Франция и Великобритания, в съвместна декларация, обвиниха Турция в извършването на престъпление срещу човечеството и цивилизацията и посочиха като отговорни за това всички членове на Османското правителство, замесени в масовите кланета и изтребление на арменците. Клането, изтреблението и прогонването на тракийските българи по нищо не се различава и не отстъпа на геноцида срещу арменците.
По отношение на тракийските българи, както в Източна Тракия от страна на Турция, така и в Западна Тракия от страна на Гърция, бяха извършени актове на геноцид и бяха нарушени техни основни неотменими права, като правото на живот, защита на човешката личност, на етническата им идентичност, правото на собственост, на сигурност в условията на мир и равноправно съществуване.
Опитите за саниране на тези нарушения на общопризнати норми на международното право, някои от които са обявени за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, чрез двустранни договори между заинтересованите страни, съгласно нормите на международното право са нищожни по начало и от тях не биха могли да произтекат никакви правни последици, нито би могла да се намали или изключи отговорността на държавата, извършила тези престъпления. Това е така защото отговорността за извършени престъпления срещу човечеството не се погасява по давност.
Решение е необходимо! Турция не може да продължи да съществува в ХХІ век със средновековните порядки и домогвания на Османската империя, към чието възраждане се стреми. Отговорност на същите „велики сили, които създадоха това чудовище, това раково образование на границата на два континента, е да наложат в Турция справедливост, ред, отговорност и порядки, съобразени с принципите и нормите за права и достойнство, според които биха искали да живеят народите пред ХХІ век.
До момента нито световната общественост, нито българската държава са направили необходимото да защитят правото на собственост , отнето чрез системно прилагане на геноцидни практики спрямо българското население описано по-долу в таблицата. Най преданите българи са избити, а най-слабите духом българи са асимилирани и българската държава не прави нужното за спасяването нито на живота, нито на имотите им. Прогонването на българите от описаните по-долу родни места е стратегическа цел на Османската империя и на Гърция в началото на 20-ти век с цел обезбългаряване и етно-религиозно хомогенизиране на стратегически райони. Прилагат се различни методи и средства, съобразени с конкретния момент, които варират и еволюират от икономически и административен натиск до масови насилия и геноцидни практики.
Ето защо считаме, че всички договори между България и страните участвали в геноцида, с предмет уреждането на последиците от извършените срещу българите от Западна Тракия и Македония престъпления, подписвани след Ньойския договор, без участие и за сметка на засегнатите, са нищожни.
(Милко Бояджиев е роден през 1925 г. в град Велико Търново. Служи в Трудови войски и завършва Икономическия институт. Дълги години работи в сферата на външната търговия. Председател на Сдружение „Хелзинкски наблюдател – България”, създадено през 1990 г. Анализатор и коментатор на сложни юридически и обществено-политически казуси. Автор на повече от 500 статии, обръщения, меморандуми и анализи, посветени на жизнено важни въпроси за българската държава и нация. Печата в „Монитор”, „Земя”, „168 часа”, „Дума”, „Нова Зора” и др.)
- кб=къщи българи;
- кбе=къщи бълг. екзархисти;
- кбп=къщи бълг. патриархисти;
- кт=къщи турци;
- с=семейства;
- д=души
- пълният списък вижте тук
| Български топоним | Вариант | Вилает | Илче (Околия) | Днешно турско име | Транскрипция | жертви | |||
| Абулахкьой | Беломорието | Адела | |||||||
| Аврен | Цариград | Силиврия | Akören | Акьорен | 160 кб | ||||
| Авренкьой | Евренкьой | Гюмурджина | Евринос | 25 сем | |||||
| Азатли – 400 д. | Асътли-80 с. | Одрин | Хавса | Азатлъ | 35 кбп | ||||
| Айвали | 100кбп+ | Люлебургас | 100кб парапанк | Айвалъ | 200кб | ||||
| Акардере | Одрин | Одрин | до 1878 г. | 5 кб | |||||
| Акбунар | Бял кладенец | Одрин | Одрин | Sarayakpınar | 772 души | ||||
| Акбунар | Одрин | Одрин | + католици/унияти | Чомлекакпънар | 192кбе | ||||
| Акбунар | Беломорието | Димотика | Аспиронери | 80 кб | |||||
| Аксиджим | Виза | 50 кбп | |||||||
| Акче Ибрям чифлик | Одрин | Одрин | 15 кб | ||||||
| Акънджали | парапанковци | Родосто/Текирдаг | Малгара | заличено | 130 кб | ||||
| Аладаг | Одрин | Мустафапаша/Свиленградско | Пъстрогор | 100 кбе | |||||
| Аличо пехливан | Одрин | Кипсела | Aliçopehlivan | Аличо пехливан | |||||
| Алмаджик | Лозенград | Лозенград | Елмаджък | 51 кбе | |||||
| Алпулу | Лозенград | Бабаески | 100 кбп | ||||||
| Алуфеджилер | 40сем патр+53 сем турци | Гюмурджина | |||||||
| Апъртес-колиби | Виза | 20 кбп | |||||||
| Аралъкбурну | патриархисти | Гюмурджина | 74 сем | ||||||
| Арапли | Чорлу | заличено | 30 кб | ||||||
| Армаш | Армаша | Родосто | Чорлу | Agirmese Çiftligi | заличено | 60 кб | |||
| Арнауткьой | 1830г-60кб | Одрин | Одрин | 1878г.-45кб | заличено | 41кбп | |||
| Арпач | 178 души | Одрин | Хавса | Arpaç | Арпач | 35 кбп | |||
| Асарли | 50 сем. Патр | Одрин | Енос | Hisarlı | Хисарлъ | 234 души | |||
| Аслан | Одрин | Хавса | Aslıhan | Аслъхан | 154 кбп | ||||
| Аслан | Одрин | Узункьопрю | Aslıhan | Аслъхан | |||||
| Аткьой | 35 сем+ | Гюмурджина | 30турски | заличено 1923г. | |||||
| Ахмаджик | Лозенград | Лозенград | Ahmetçe | ||||||
| Ахмедпаша | Ахметпаша | Одрин | Малгара | Ahmetpaşa=25сем | Ахметпаша | 60 кбе | |||
| Ахметбей | Люлебургас | 100 кбп | |||||||
| Ахъркьой | 40 сем. | Виза | Ахимехмет | 50 кбп | |||||
| Ахъркьой | Одрин | Одрин | Ахъ | 66 кбе | |||||
| Ахъркьой | Одрин | Софлийска кааза | Ахър | 80 кбп | |||||
| Ахъркьой | Гюмурджина | Арио Виса | |||||||
| Бабаески | Лозенград | бабаески | 100 кб | ||||||
| Бадома | 70 сем | Дедеагач | Потамос | 105 кб | |||
| Бактун | Родосто | Хайребол | Baktin | Бактън | |||
| Балдърън | Балдъран | Гюмурджина | заличено | ||||
| Балъкьой | 210 сем | Дедеагач | Мелиа | 240 кб | |||
| Баница | дем Сяр | заличено | Καρυαί | Карие | |||
| Башклисе | Димотика | Протоклиси | 105 кб | ||||
| Башлид | 250 погърчени българи | Кешан | Пашайигит | ||||
| Бейджилер | Цариград | Силиврия | Beyciler | 80 кб | |||
| Бейкьой | 20 кб | Дедеагач | Аристино | 40 кб | |||
| Бейрямич | Родосто | Шаркьой | 150кбп | ||||
| Бекташли | Караагач | Милиа | 125 кбп | ||||
| Белград | парапанковци | Цариград | Чаталджа | Belgrat | Белграт | 100 кб | |
| Бесвиня | Бесвина | Преспа | Кореща | Σφήκα | Сфика | 90 бк | |
| Бештепе | Караагач | Пендафолос | 65 кбп | ||||
| Беятли | Гюмурджина | Пагоуриа | 30сем | ||||
| Блаца-396 души | Плаца-105с | Лозенград | Самоков | Sislioba(Pilaça) | Шишлиоба(Пуладжа) | 135 кбе | |
| Боснакьой | 293 кбе | Одрин | Караагач | Bosna | 293 сем. | ||
| Боялък | Дедеагач | Дремишли | |||||
| Боюнли | 1830г.-70кб | Одрин | Одрин | 1878г.-70кб | Бюйюнлю | 104кбе | |
| Браги | Бараури | Одрин | Кешан | Barağı – 10 сем | Бараги | 26 кбп | |
| Братанково | Ксанти | Мустафчово | Γοργόνα | Горгона | |||
| Букрово | Родосто | Малгара | 145 сем | ||||
| Булаир | Чанаккале | Галиполи | Bolair | Болаир | |||
| Булгаркьой | 510 кбе | Одрин | Кешан | Yenimuhacir | Йенимухаджир | 2132 д. | |
| Булгаркьой | Еврос | Димотика | Ελληνοχώρι | Елинохори | 120 кб | ||
| Булустра | овчари до Габрово | Ксантийско | заличено | ||||
| Бунаркьой | 30 сем | Гюмурджина | |||||
| Бунархисар | 640 сем | Лозенград | Бунархисар | Pınarhisar | Пънархисар | 700 кбе | |
| Бурносуз | Лозенград | Бабаески | Yeşilova | Йешиловъ | 25 сем. | ||
| Бурунсуз | Одрин | Хавса | Йешилова | 32 кбп | |||
| Буюк Калъчли | Цариград | Силиври | Бюйюккълъчълъ | 100 кб | |||
| Българска Левка | Одрин | Мустафапаша/Свиленградско | Левка | 225 кбе | |||
| Боюк Сейменли | Чорлу | Сеймен | 60 кб | ||||
| Буюк Джамбазлар | Димотика | Докса | 90 кб | ||||
| Буюк Чаушли | Цариград | Силиврия | Бюйюк Чавушлу | 120 кб | |||
| Буюк Челтик | Цариград | Силиврия | Челтик | 80 кб | |||
| Бюйюк Татаркьой | Одрин | Одрин | Юйюклютатар | 16 кбп | |||
| Бююкдюллюк | Одрин | Одрин | Бюйюкдьолюк | 35кб | |||
| Бял кладенец | Акбунар | Одрин | Одрин | Sarayakpinar | Сарайакпънар | ||
| Вайсал | Одрин | Одрин | Вайсал | 205кб | |||
| Варница | родосто | Шаркьой | Пърнар | 20 кбп | |||
| Велика-МалкоТърновско | 529 души | Малко Търново | Самоков | Balaban | Балабан | 120 кбе | |
| Виза | Лозенград | Виза | Vize | Визе | 55 кбе | ||
| Вургари | Ургари | Малко Търново | Василико | Българи | 120 кбп | ||
| Възгаш | Возгач | Одрин | Одрин-219 души | Uzgaç | Юзгач/Узгач | 58 кбе | |
| Габрово | Ксанти | Καλλιθέα | Калитеа | 300 кб | |||
| Гебелер | Одрин | Одрин | Хабиллер | 25 кбп | |||
| Гевгелер | Одрин | Одрин | до 1878г. – 60 кб | 60кб | |||
| Гердели | Одрин | Хавса | Бюйюкгердели | 73 кбп | |||
| Гечкенли | 436 души | Одрин | Селиолу | Geçkinli | Гечкинли | 154 кбе | |
| Горна Канара | Лозенград | Ковчас | Yukarikanara | Юкаръканара | 52 къщи | ||
| Голям Дервент | СОфлу | Дедеагач | Мега Дерио | 500 кб | |||
| Голям Чалтък | Цариград | Силиврия | Çeltik | Чалтък | |||
| Голяма Доганджа | парапанковци | Караагач | Магали Доксипара | 80 кб | |||
| Голямо Кадиево | Лозенград | Лозенград | Кадъкьой | 150 кбе | |||
| Голямо чекмедже | Цариград | Голямо чекмедже | Büyükçekmece | Буюк чекмедже | |||
| Горно Кадиево | Голямо Кадиево | Лозенград | Лозенград | Kadıköy (YkariKadıköy) | Кадъкьой/Юкарикадъкьой | 304 сем | |
| Грабуна | Карабунар | Кешан | Чамлъджа | 300 кбп | |||
| Гръче,Грънче | Граче | Костур | Нестрам | Πτελέα | Птелеа | ||
| Гьоктепе | Малко Търново | Звездец | 100 къщи | ||||
| Гьокчеали | Цариград | Чаталджа | 55 кбе | ||||
| Гьонсуз | 40 сем. | Родосто/Текирдаг | Малгара | Gözsüz | Гьозсуз | 51 кбп | |
| Гюмюрджина | Гюмюлджина | Родопи | Гюмюрджина | Κομοτηνή | Комотини | 50 сем | |
| Даа Еникьой | Чорлу | Пънарджа | 150 кб | ||||
| Давудово | Давидково | Егридеренско | 209 сем. помаци, 60 сем. екзархисти | ||||
| Дамето | 10 кб | Дедеагач | Палагиа | 100 кб | |||
| Даякадън | Цариград | Чаталджа/Чорлу | Tayakadın | Таякадън | 300 кб | ||
| Девлетиагач | 1830-180кб | Лозенград | Ковчас | Devletliağaç | Девлетиагач | 240 души | |
| Дедеагач | Еврос | Дедеагач | Αλεξανδρούπολη | Александруполи | 45 сем | ||
| Деирменкьой | Одрин | Хавса | 1878г.-50кб | заличено | |||
| Делиелес | Еврос | Тригоно/Караагач | Elaia | Елеа | 65 кб | ||
| Дели Юнус | Тракия Каршиламъсъ | Цариград | Чаталджа/Чорлу | Deliyunus | Делиюнус | 180 кб | |
| Демирдеш | Одрин | 35 кб | |||||
| Демирджали | Демирджихалил | Лозенград | Лозенград | 30 кб | |||
| Демирханлия | Одрин | Одрин | Демирханлъ | 70 кбе | |||
| Демирханлия | Одрин | Одрин | Демирханлъ | 70 кбе | |||||||
| Денизлер | Гюмурджина | Пелагиа | 50 сем | ||||||||
| Дервент | 320 сем | Еврос | Дедеагач | Άβαντας | Авантас | 410 кб | |||||
| Дервишка могила | Одрин | Мустафапаша/Свиленградско | Дервишка могила | 142 кбе | |||||||
| Дерекьой | Малко Търново | 256 кбе | |||||||||
| Дерекьой | Гюмурджина | Пандросос | 80 сем | ||||||||
| Деркос | Цариград | Чаталджа | Durusu (Terkos) | Дурусу (Теркос) | 200 кб | ||||||
| Дерменикьой | Чорлу | Дегирмен | 400 кб | ||||||||
| Дертли Мустафабей чифлик | Одрин | Одрин | 1830г-10кб | 1878г-5кб | – | ||||||
| Димитрикьой | Одрин | Мустафапаша/Свиленградско | Димитровче | 100кбп | |||||||
| Димотика | Еврос | Димотика | Διδυμότειχο | Дидимотихо | 400 кб | ||||||
| Доганджа | Лозенград | Бабаески | Кючукдоганджа | 64 кбп | |||||||
| Доганджа | Родосто/Текирдаг | МАлгара | Магали Доксипара | 180 кбп | |||||||
| Доганджа християни | Одрин | Софлийска кааза | Мерич | 152 кбп | |||||||
| Доган Хисар | 400 сем | Еврос | Дедеагач | Αισύμη | Есими | 620 кб | |||||
| Дойранлар | Егридеренско | 100 семейства | |||||||||
| Докузюк | 88сем/423д | Лозенград | Бабаеска кааза | Докузьюйюк | 105 кбе | ||||||
| Долна Канара | Лозенград | Ковчас | Aşağıkanara | Ашагъканара | 46 къщи | ||||||
| Долукьой | Долът | Родосто/Текирдаг | Малгара | Dolu | Долу | 160 кбп | |||||
| Долхан | Одрин | Одрин | 10 кб | ||||||||
| Доуджарос | парапанковци | Караагач | Рициа | 59 кб | |||||||
| Дуванджево | Одрин | Одрин | Будакдоганджа | 102 кбе | |||||||
| Евренли 210сем. | Св. Георги | Лозенград | Виза | Evrenli | 30патр/180гърци | 140 кб | |||||
| Евренджик | Виза | 150 кбп | |||||||||
| Евренкъой 90сем | Авренкьой | Гюмурджина | Евренос | 35 кб | |||||||
| Евренкъой | Нефели | ||||||||||
| Криви дол/Криводол | Егри дере | Драма | Просечен | Καλλιθέα-172 сем | Калитея-400д. | 124 кб | |||||
| Едига, Ядига | Армаан | Лозенград | Лозенград | Armağan | Армаган | 60 кб | |||||
| Екмекчи | Одрин | Одрин | 1830 г. – 5 кб | ||||||||
| Елбасан | парапанковци | Цариград | Чаталджа | парапанковци | 50 кб | ||||||
| Елчели | Елчеле | Одрин | Одрин | Elçili | Елчили | 17 сем | |||||
| Еминбей чифлик | Одрин | Одрин | 10 кб | ||||||||
| Емледин | Димотика | Лади | 60 кб | ||||||||
| Ени Чифлик | Чорлу | 250 кб | |||||||||
| Енидже | Ксантийско | Енисеа | 100 кб | ||||||||
| Ениджия | 350 сем | Лозенград | Инедже | 440 кбе | |||||||
| Еникьой | 10 сем.патриархисти | Одрин | Енос | Енидже | 25 кбп | ||||||
| Еникьой | Одрин | Одрин | Дегирменйени | 160кб | 94кбп | ||||||
| Еникьой | Чанаккале | Галиполи | Yeniköy | Еникьой | 280 сем | ||||||
| Еникьой – 280 сем | от 5 махали | Дедеагач | Яна | 360 кб | |||||||
| Еникьой | Родосто | Черкез кьой | Pınarca | Пунарджа | 10 сем | ||||||
| Еникьой | парапанковци | Караагач | Νεοχώρι | Неохори | 80кб | ||||||
| Еникьой | 1011 д. | Одрин | Узункьопри | Paşayenice | Пашаенидже | 360 кбе | |||||
| Енимахале-431 души | Енимахле | Лозенград | Бабаески-80 сем | Yenimahalle | Енимахале | 160 кбе | |||||
| Енос | 35 сем | Одрин | Енос | Enez | Енез | 175 кбп | |||||
| Епиват | Цариград | Силиврия | Selimpaşa | Селим паша | |||||||
| Ериклер | 1830-110кб | Лозенград | Лозенград | 1878-90 кб | Ериклер | 95 кбе | |||||
| Ерменикьой | 475д = 83 с | Одрин | Узункьопрю | Elmali | Елмалъ | 155 кбе | |||||
| Ерменикьой | Цариград | Чаталджа | Инсанийе | 155 кб | |||||||
| Ескиполос | Лозенград | Лозенград | Йогунташ | 130кб | |||||||
| Залъф | Зълъф | Одрин | Узункьопрю | Kırcasalih | Кърджасалих | 400 кбп | |||||
| Ибриктепе | Одрин | Узункюприйска каза | албанизирани българи | 200къщи | |||||||
| Иванкьой | Лозенград | Люлебургас | Celaliye | ||||||||
| Иения | Одрин | Мустафапаша/Свиленградско | Младиново | 105 кбе | |||||||
| Имампазар | Имампазаръ | 77 кбп | |||||||||
| Имрихъркьой | Цариград | Чаталджа | Имрахор | 200 кб | |||||||
| Инджекьой | Лозенград | Бунархисар | Yenice | 250 кбе | |||||||
| Инджекьой | 60 кб парапанковци | Цариград | Чаталджа | Овайенедже | 60 кб | ||||||
| Инджес | Димотика | Кофувано | 52 кб | ||||||||
| Инели | Ксантийско | заличено | |||||||||
| Йолагелди | Лозенград | бабаески | 30 кб през 1830 г. | ||||||||
| Ирнустатар | Одрин | одрин | неидентифицирано | 48 кбп | |||||||
| Исекча | Есетче | Сече | заличено | 60 кб | |||||||
| Испитли | 725 души | Караагачка | Мустафапашанска | Σπήλαιο | Спилео | 165 кб | |||||
| Кабаюк | парапанковци | Караагачка | Хандрас | 55 кб | |||||||
| Каваджик | парапанковци | Софлу | Гюмурджина | Лефкими | 50 сем | ||||||
| Кавак | Чанаккале | Галиполи | Kavakköy | Каванкьой | |||||||
| Каваклия | 500 кбе | Лозенград | Лозенград | Kavaklı | Каваклъ | 1087 д | |||||
| Каваклъ | Одрин | Узункюприйска каза | 32 кбп | ||||||||
| Каваклъкьой | Одрин | Одрин | Каваклъ | 26кб | |||||||
| Кадъгебран | парапанковци | Родосто/Текирдаг | Малгара | кадъкьой | 80 кб | ||||||
| Кадъкьой | Одрин | Одрин | Ескикадъкьой | 62 кбе | |||||||
| Кадъкьой | Одрин | Софлийска кааза | Кадидундурма | 120 кбе | |||||||
| Кадъкьой | Родосто/Текирдаг | Малгара | Kadiköy | Кадъкьой | 120кбп | ||||||
| Кадъкьой | 62 сем. | Караагачка | Орестиада | Δίκαια | Дикеа | 95 кбе | |||||
| Кадъкьой | Халкидон | Цариград | Силиврия | 70 кб | |||||||
| Кадъкьой | 368 д. екзархийци | Димотика | Мани | 220 кб | |||||||
| Кадъкьой чифлик | Чорлу | 30 кб | |||||||||
| Кадънкьой | 45 сем екзарх | Родосто/Текирдаг | Малгара | Kadiköy | Кадъкьой | 50 кб | |||||
| Кадънкьой | Одрин | Одрин | Yenikadın | Еникадън | 202 души | ||||||
| Каиккьой | Одрин | Хасково | Райкова могила | 120 кб | |||||||
| Кайпа | 59 души | Одрин | Одрин | Kayapa | Кайпа | 25кбе | |||||
| Казълджикьой | Димотика | Шкуртохори | Ситрохори | 150 кб | |||||||
| Калайджидере | 350 сем | Гюмурджина | Каситера | 500 кб | |||||||
| Каливри | Гелевре | Цариград | Силиврия | Йолчатъ | 80 кб | ||||||
| Калъчли | Истамбул | Силиврия | Büyükkılıçlı | ||||||||
| Камила | Камилите | Лозенград | Малко Търново | Yiğitbaşı=Йигитбаши | Егитбаши | 243 души | |||||
| Капуджикьой | парапанковци | Караагач | Тиреа | 80 кб | |||||||
| Караагач-150кбп+30кбе | Гара | Одрин | Одрин | Karaağaç | Караагач | 95 сем | |||||
| Караагач | Кожани | Димитриос Ипсилантис | Μαυροδένδρι | Мавродендри | |||||||
| Караагач-Чермен | Караагач | Πτελέα | Птелеа | 105 кб | |||||||
| Караачкьой | преселвани 1913- | 1925-1944 г. | Гюмурджина | Диони | всички | ||||||
| КАрабалиево | 1830-60кб | Одрин | 1878-30кб | Карабалар | 64 кт | ||||||
| Карабейли | Еврос | Орфей/Димотика | Αμόριο | Аморио | 120 кб | ||||||
| Карабулут | 1830г.-16 кб | Одрин | Одрин | 1878г. -8 кб | |||||||
| Карабунар | Димотика | Врисика | 120 кб | ||||||||
| Карабунар-Дервент | парапанковци | Софлу | Корнофолиа | ||||||||
| Карадере | Малко Търново | 115 кбе | |||||||||
| Караджахалил | Родосто/текирдаг | малгара | 80кбп | ||||||||
| Караисмаилча | Одрин | Одрин | към 1878г. – 12 кб | ||||||||
| Каракасъм | 102 сем | Одрин | Одрин | Karakasım | Каракасъм | 152кбп | |||||
| Караклисе | Еврос | Орфей/Димотика | Μαυροκκλήσι | Мавроклиси | 155 кб | ||||||
| Каракоч | Лозенград | 120 кб | |||||||||
| Каракурджали | 160 сем | Гюмурджина | Крофили | 100 сем. | |||||||
| Каракъзъл | Цариград | Силиврия | Бекирли | 60 кбп | |||||||
| Карамаслия | Карамусли | Лозенград | Бабаески | 91сем./411д. | Карамесутлу | 105 кбп | |||||
| КАрасакли | Одрин | 150 кб | |||||||||
