Цветница е един от най-обичаните пролетни празници. Отбелязва се винаги в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден.

Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

Посветена е на тържественото посрещане на Исус Христос в Ерусалим с маслинови и лаврови клонки.

Затова на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя. След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят вкъщи и се поставят пред домашната икона. С тях жените баят против уроки и болести.

Често когато през летните месеци загърми и завали град, те изнасят върбовите венчета на двора и изричайки магически заклинания, гледат през тях облака, за да се разнесе той надалеч.

Обикновено на Цветница се изпълнява и последният лазарски обичай – кумиченето.

Преди обед всички лазарки се отправят вкупом към реката. Всяка девойка носи със себе си китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано кукла.

Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водата и излезе най-напред, се избира за "кумица" или "кръстница" на лазарките.

От този момент тя се превръща в обект на специално уважение и почит от страна на останалите момичета.

На Цветница празнуват всички с имена на цветя и дръвчета.