Йорданка Фандъкова е родена на 12 април 1962 г. в Самоков. Тя завършва руска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е 20 г. в системата на средното образование като учител и училищен директор. От края на миналата година е зам.-кмет на София по ресора „Култура, образование, спорт и превенция на зависимости“. Фандъкова бе избрана за депутат в 41-вото Народно събрание от ГЕРБ, след това заема поста министър на образованието, младежта и науката.

---

- Г-жо Фандъкова, кои въпроси смятате да разгледате приоритетно в областта на средното и висшето образование?
- Това, което смятам за много важно, е успешното започване на новата учебна година. От тази гледна точка първо трябваше да уредим финансирането. Министерският съвет вече прие решението във връзка с икономическата криза от училищата и университетите да не се намаляват средства, така че те вече имат гаранциите, че за образователни нужди ще им бъдат отпуснати 90% от планираните средства. Бяха замразени и някои от проектите, които са много важни за началото на учебната година и които постепенно започват да се освобождават. Друг важен въпрос, който касае средното образование, е промяната в приема след седми клас. По отношение на кандидатстването е важно да предложим един по-различен вариант от гледна точка на факта, че от следващата година седмокласниците ще държат както приемни изпити след седми клас, така и ще има външно оценяване.

- Имате ли вече ясни критерии как външното оценяване ще замени изпитите?
- Подготвяме един вариант, който ще обсъдим този месец с всички партньори, да обединим теста за външно оценяване с теста за прием. Те ще се провеждат в един и същи ден и учениците ще могат да полагат изпита едновременно в две части. Първата част ще е за децата, които нямат желание да кандидатстват, а втората част ще е само по желание - за тези, които искат да кандидатстват. Екипът на МОН работи от доста време по изготвянето на тестовете за външно оценяване, въпросът е да видим чисто процедурно и организационно как това може да се случи. При всички случаи трудността на двете части на изпита ще бъде различна. Първата част ще има за цел да провери знанията на учениците, а втората ще бъде по-сложна.

- Има ли нужда от ревизия на учебните програми и какво ще направите в тази посока?
- Задължително ще предприемем ревизия на учебните програми, някои от тях отговарят на образователните критерии, но други са доста остарели. Трети пък не позволяват практическото обучение на децата. Все проблеми, които се обсъждат много в обществото, като грамотността например. Резултатите от приемните изпити в университетите и зрелостните изпити тази година показаха, че децата не са подготвени да пишат текстове. Затова ще започнем ревизия и адаптиране на програмите от гимназиалния етап. Това ще стане с помощта на анализа от външното оценяване. Трябва да се заложи и на подготовката и квалификацията на учителите. Затова много важна е и програмата за кариерно развитие, за която ресурс трябва да бъде освободен от първи октомври. Тя е на стойност около 12 млн. лева - средства, които са предвидени и задължително трябва да бъдат освободени.

- Кои закони се нуждаят от промяна и кои смятате да преразгледате още в началото на мандата си?
- Вече сме направили екипи, които да работят по актуализация на програмите. Имаме такъв, който ще работи по актуализация на Националната програма за училищно образование и предучилищно възпитание, както и специалисти, които ще се занимават с изготвянето на нов закон за училищното образование. По-съществени промени предвиждаме по отношение на висшето образование и науката. Ще бъдат подготвени в по-кратък период от време и внесени за разглеждане програмни документи, които до този момент не бяха приети дълги години. Става дума за Закона за научните степени и звания, Закона за висшето образование, научната стратегия - това са документи, които са основополагащи. Ние предвиждаме да внесем абсолютно нови закони, но подготовката затова я има. През последните години бяха подготвени много проекти както на закони, така и на стратегията за науката. Това означава, че основата е налице, въпросът е да се обсъдят крайните предложения в най-кратки срокове, защото ако предвидим едно по-дълго обсъждане, има голяма опасност пак да не бъдат приети. Например Законът за научните степени и звания е от 1989 година, а Законът за висшето образование има толкова много поправки, че основата му се е загубила във времето. Имаме амбицията новите законопроекти да бъдат внесени в Народното събрание до една година.

- Остава ли намерението ви да съкратите бюджета на МОН с 5%?
- Ние вече дадохме това предложение. Говорим за едни резерви, които има Министерството на образованието, по отношение на съкращение на персонала само в рамките на ведомството. От друга страна, имаме готовност за още икономии или прехвърляне на средствата за другата година. Това обаче категорично няма да ощети училища и университети от гледна точка на образование. И премиерът, и финансовият министър ясно дадоха гаранциите, че средства за образование няма да бъдат съкращавани.

- В момента тече кандидатстудентската кампания. Тази година местата за университетите отново бяха увеличени. Практиката, че всеки може да стане студент, не се ли отразява зле върху качеството на образование?
- Не мисля, че това е причината за по-ниско качество на образование. Хората трябва да бъдат образовани и е добре да има повече студенти. Усилията трябва да бъдат насочени към тези фактори, които осигуряват наистина качествено образование. Трябва да се осигури истински конкурентна среда, тъй като сега всеки обучаващ се носи средства на университета и той не е заинтересован да къса студентите. Финансирането на висшите училища трябва да се обвърже с оценката за качество. Сега също Агенцията за оценки и акредитация дава оценки на университетите. Ключов въпрос са критериите, по които се прави това. Те трябва да бъдат достатъчно обективни и да обхващат дейността на университета. На база на оценката различните ВУЗ-ове ще получават различно финансиране. Това би довело до реално повишение на качеството, а не механичното съкращаване на университетите или съкращаване на приема.

- От кога можем да очакваме студентското кредитиране да стане факт?
- И сега има закон, който позволява студентското кредитиране. Чакаме анализа на Министерството на финансите, защото все пак ситуацията е тежка. В условията на финансова криза трудно могат да се мотивират банките да отпускат кредити. Със сигурност кредитирането няма да стане от тази учебна година, но ще работим усилено да може от следващата учебна година да има реални възможности за това.

- Смятате ли да продължите започнатите от миналото правителство реформи за Студентски град и какво още трябва да се направи там?
- Проблемите в Студентски град са трупани с години. Някои от нещата могат да се направят, но презастрояването например едва ли може да се спре. Имах вече среща с организации на студенти, с които се договорихме, че ще работим заедно. Въпросът за Студентски град стои отворен. Ще обсъждаме всички възможни варианти, но мисля, че и самите студенти нямат още консенсусно виждане как трябва да изглежда Студентски град.


- В момента сме в период на финансова криза, но ако имаше възможност да се увеличи бюджетът за образование, колко трябваше да бъде той според вас?
- Това е сложен въпрос. Ние сме разговаряли с колегите и те имат задачата да направят остойностяване на какво трябва да има едно дете, за да получи качествено образование – от учебния план до извънкласни форми. Важно е децата да бъдат организирани в целодневна форма на работа, която ние имаме желание да въведем, започвайки от първи клас. Не смятам, че трябва да се говори за размера на средствата, преди те да бъдат защитени. Предвиждаме да разширим обхвата на националното финансиране. По отношение на финансирането на науката могат да се използват още резервите на оперативните програми.

- Средствата за наука у нас са едни от най-ниските в Европа. Колко трябва да се чака, за да бъдат те увеличени?
- Увеличение на средствата за наука трябва да има, но първо трябва да се приеме стратегия за наука, за да се види в кои сфери ще се насочват парите. Има какво да се направи още и по оптимизиране на Българската академия на науките, която трябва да подобри мрежата и системата си. От подобна оптимизация ще имат интерес всички. Науката трябва да бъде свързана с образованието, трябва да се разширява партньорството на БАН с университетите и обратно, за да се използват ресурсите максимално ефективно. Тогава могат да се защитят и по-сериозните средства.

Интервюто взе Соня Стамболийска