След няколко години опити късно в четвъртък парламентът прие Закона за несъстоятелност на физическите лица. С него гражданите ще имат правото да обявят несъстоятелност и да се освободят от задълженията си или част от тях.

Това ще може да се случва веднъж в живота.

Законът беше приет на второ четене, като предстои той да бъде обнародван от президента Румен Радев, за да влезе в сила. В четвъртък стана ясно, че молби за несъстоятелност ще могат да се подават едва 9 месеца след обнародването на закона в Държавен вестник.

Новината идва след 9 опита в няколко поредни парламента законът за личния фалит да бъде приет. Той е част от мерките, необходими за второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, което е на стойност 653 млн. евро.

Според новите текстове хората ще могат да поискат обявяване на несъстоятелност, ако в продължение на повече от една година „добросъвестен длъжник“ не може да плати свои задължения на стойност над 10 минимални работни заплати или 10 770 лева.

Това число стана повод за критики от страна на „Възраждане“, според която по този начин хората със задължения от по няколкостотин лева ще бъдат лишени от правото да обявят несъстоятелност.

За да се възползва от процедурата по личен фалит, длъжникът трябва да отговаря на две основни условия: да е неплатежоспособен и да е добросъвестен.

Кой е добросъвестен длъжник

 За добросъвестен се счита длъжник, който поема задължения според своите доходи и имущество и не уврежда интересите на кредиторите. Законът изброява 11 случая, при които длъжникът се смята за недобросъвестен:

1. Осъждан е за финансови престъпления, включително за престъпление срещу кредиторите, освен ако е реабилитиран.

2. През последната 1 година не е работил без основателна причина, въпреки че е работоспособен.

3. През последните 3 години не е декларирал доходи или имущество.

4 . През последните 3 години или след подаване на молбата е подарил имущество на висока стойност или е учредил обезпечение за чужд дълг.

5. През последните 3 години е поел прекомерни дългове, които не са за основни жизнени нужди, и са несъразмерни с доходите и имуществото му.

6. През последните 3 години е продал имущество значително под стойността му.

7. Представил е неверни или непълни данни или е скрил имущество.

8. Умишлено е пречил на съда или синдика при проверка или управление на имуществото.

9. Не е изпълнил задължения по погасителен план или споразумение, без уважителна причина.

10. Не е уведомил в 7-дневен срок за промяна на адреса си по време на производството.

11. През последните 2 години или след подаване на молбата е прехвърлил имущество на свързано лице или е увредил интересите на кредиторите.

Ако е налице дори една от тези хипотези, длъжникът може да бъде обявен за недобросъвестен и няма да може да се възползва от процедурата по личен фалит.

Една от съществените промени спрямо първоначалния проект на закона е, че правото на личен фалит ще имат и хора без никакво имущество. Първоначално се предвиждаше задължително изискване длъжникът да притежава активи, покриващи поне 30% от дълга и съдебните разноски.

В окончателно приетия вариант се допуска производството да бъде образувано и при липса на имущество. В такъв случай, ако длъжникът не разполага с достатъчно средства, за да покрие първоначалните разноски по делото, производството се отлага за срок от поне една година, през който му се дава възможност да придобие имущество.

План за погасяване на задълженията

След откриване на производството съдът назначава синдик, който упражнява контрол върху сделките на длъжника. Синдикът може да бъде и държавен съдебен изпълнител.

Той може да иска прекратяване на някои договори на длъжника, да води дела от негово име, да събира парични вземания, да внася полученото в специална банкова сметка и да предлага план за погасяване на задълженията.

С предложения план за погасяване на задълженията може задълженията да бъдат отсрочени за срок до 3 години, може да бъдат частично или изцяло опростени. Той може да включва и извършването на действия и сделки с имуществото на длъжника, насочени към удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността.

Законът въвежда няколко изключения, за които не може да се обяви несъстоятелност. Сред тях са, че не се погасяват задължения за глоби, за издръжка и нови задължения, възникнали след започване на производството по несъстоятелност.