Очарователната народна певица Десислава Стефанова отново пристигна в България, за да покаже пред родна публика увникалното си творение – Лондонския български хор. Уникалната формация се представя със самостоателни концерти в Приморско, Созопол, Стара Загора, Копривщица и на Орешака. Последните три са и с участието на Швейцарския български хор, чието създаване бе провокирано от лондонската формация. В Стара Загора – родния град на Деси, хоровете делят сцената и с експлозивния ансамбъл "Загорче".
Това лято Лондонският български хор отбелязва 15 години от създаването си. Само една трета от изпълнителите в хора са българи, останалите са британци и чужденци от всички краища на света - Полша, Чехия и Гърция,з Германия и Франция, далечна Азия. Обединява ги любовта към българската народна музика.
Хорът може да се похвали с множество постижения, които го нареждат сред най-успешните български музикални формации в света. Хорът е озвучил филма "Троя", сериала "Елизабет - непорочната кралица" и компютърната игра Halo 4. Носител е на званието "Би Би Си некласически хор на годината - 2006". Певците са се колаборирали с джаз, класически и рок музиканти, сред които групата "Doves" и композитора Авшалом Каспи (2009), с Английския камерен оркестър (2011), певиците Софи Елис-Бекстър (2013) и Керис Матюс (2015). Гордеят се още с два самостоятелни албума – "Аляна галяна" (2007) и "Горо ле горо" (2012). Участвали са на BBC Electric Proms (едно от най-големите събития за музика в Лондон), концертирали са в Уестминстърското абатство (2010), в рок клубове, в престижни концертни зали и на шлеп в река Темза. И всичко това несъмнено се дължи на таланта и креативната енергия на Деси.
- Здравейте, Деси! Откривам ви в Созопол в навечерието на вашия концерт в Амфитеатъра на Аполония. Бебешки плач се чува....
- Да, имам малко бебе! Тук сме със съпруга ми Джеймс и двете ми дъщери – Калина и Ива. Голямата е на две години, а малката е още пеленаче. Караме си ваканцията и съчетаваме полезното с приятното – концертите доставят истинско удоволствие на всички.
И на съпруга ли? Вместо да си почива на плажа, трябва да наглежда бебето, докато вие пеете?
И Джеймс пее. И той е част от Лондонския български хор. За всички певци турнето в България е очаквана и хубава ваканция, която си я плащат от джоба. . Всеки си е взел отпуск, планирал е отговорностите в семейството и е дошъл да види и да преживее интересни неща. А голямото изкушение е българският фолклор.
Скъпо удоволствие? Как успявате да се издържате, имате ли спонсори?
Помагаме си с продажбата на билети – за българското турне това не важи, защото всичките ни концерти са безплатни – както и с продажбата на нашите дискове. А те се харчат доста добре в Англия. Наш постоянен спонсор е българското посолство в Лондон, защото то ни осигурява безплатно място за репетиции, което не е никак малко.
Кои са най-екзотичните националности в Лондонския български хор?
Индиец на 82 години, който не можа да дойде заради горещините и японка, която си остана на Острова, защото децата и влизат в гимназията и трябва да ги подготви. Но голямата екзотика за англичаните сме ние, българите, които пеем. Неотдавна Би Би си снима очерк за емиграцията на Острова, а нашият хор бе лицето на проекта. Снимаха ни в народни носии на едно корабче по Темза, което символизираше ферибоот. Явно българският фолклор звучи интересно за чужденците и буди любопитство.
Как една млада жена като вас успява да вложи толкова позитивна енергия, за да обедини толкова различни хора?
Различните култури си остават различни, те не могат да се надскочат, явно има нещо много силно, което обединява хората – за мен това е човечността и топлотата в българския фолклор. Оказва се, че той притежава голяма обединяваща сила.
Чужденците в състава пеят на български. Поназнайват ли нещо от езика ни?
Знаят добре текста на песните, знаят и значението на много думи. Всички разбират какво значи седянка, мома хубава и не само това. Хорът всъщност е второто семейство на нашите певци, където те се събират с любов и желание за общуване.
Коя беше последната ви изява преди пътуването за България?
Направихме един благотворителен концерт за пострадалите от земетресението в Непал в голяма лондонска зала – бивша индустриална сграда, преустроена в клуб. Събраха се много хора, а набраната сума от билети надскочи 4 000 паунда. Беше трогателно. А през октомври ни предстои изключително интересен концерт – в гората на имението на един лорд в Уест Съсекс. Билетите за този концерт вече са продадени.
Професионалният ви път минава през ансамбъл „Филип Кутев". Не се ли изкушавате да нанпаривете нещо съвместно?
Много си обичам ансамбъла. Преди две години опитахме да го поканим на Празниците на българската култура в Лондон, но не успяхме да осигурим средствата, макар че от Външно министерство обещаха да платят наема на залата. Един толкова голям ансамбъл трябва да гостува с целия си блясък – с хор, оркестър, танцьори. Много ми липсва и „Загорче" – ансамбълът, където ме научиха да ценя българския фолклор. Благодарна съм на неговия ръководител Венелин Кръстев и на всички, с които към работила. А с композитора Кирил Тодоров и досега продължаваме да работим заедно, той ми е опора.
Българка, която повече от успешно представя родината си по света! Редно е да получавате по-ефективна подкрепа от родината – и в морален, и в материален план!
О, аз не искам друга подкрепа! Доволна съм, че държавата ни се загрижи за българските училища по света. Българското училище в Лондон съществува от 20 години, близо 15 от тях учителките не получаваха ни стотинка за труда си. От пет години държавата вече ги подкрепя, българското Министерство на образованието осигурява учебници. Това е най-важното – децата да не губят връзка с родината.
