Новата постановка на „Танхойзер“ предстои на 26 юни и 5 юли
През 2010 г. Пламен Карталов постави „Рейнско злато“ от Рихард Вагнер на сцената на Софийската опера. Следват три последователни години, през които публиката има възможност да аплодира първите български „Валкюра“, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“. През 2013 г. е първата постановка не само за България, но и за Балканите на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“.
Така започна съвременната история на оперите на германския майстор у нас. За петнайсет години националният оперен театър спечели почитатели не само от България, но и от цял свят. Преди една година за Софийския вагнеров фестивал пристигнаха самостоятелно или организирано вагнерианци от 20 държави, сред които Аржентина, Португалия, Австралия, Япония. Впечатляващ е и броят на заглавията – осем, от които две премиерни продукции на „Пръстенът на нибелунга“. Шедьоврите на Вагнер са в постоянната листа на Операта – „Рейнско злато“, „Валкюра“, „Зигфрид“, „Залезът на боговете“, „Тристан и Изолда“, „Парсифал“, „Летящият холандец“, „Лоенгрин“ и сега, на 26 юни и на 5 юли, предстои „Танхойзер“.
„Мисията Вагнер на Софийската опера е неоспорим принос за националната ни оперна традиция. Доказателство за тази убеденост са признанието и оценките в музикалните рецензии от страниците на почти всички най-авторитетни издания за опера от чужбина и мненията на Вагнеровите поклонници от цял свят, дошли специално за спектаклите в България, на публиката, привлечена от нашите гастроли на международните сцени. Софийската опера прекрачи към нови измерения и смело показа способността на театъра да се развива и утвърждава по нови пътища, съизмерими със световната практика на най-големите оперни компании от Европа и Америка“ – казва акад. Пламен Карталов.
Още от самото начало започват и международните гастроли – досега на шест международни сцени и с покани за предстоящи пътувания. Публиката в Минск, Любляна, Фюсен, Москва, Скопие, Салерно посреща с възторг постановките и изпраща с продължителни овации нашите артисти. Записът на „Пръстенът на нибелунга“ и „Летящият холандец“ е издаден на DVD и BluRay и отново получава най-високи мнения в специализираните дискографски издания.
През всички тези години над четиридесет български певци участват в изпълненията на оперите. Постепенно се включват и нови имена. За отделни роли през годините са канени световнопризнати изпълнители като Курт Ридл, Саймън О`Нийл, Томас Хол, Анна Верле, Арис Аргирис, Олафур Сигурдасон, Бяртни Тор Кристинсон, Йонуц Паску, Маркус Маркварт, Станислав Трифонов, Томас Вайнхапел.
За да работят с певците за езикова и стилистична подготовка, се канят големи специалисти. След Рихард Тримборн, с когото започна голямото Вагнерово приключение, следват Курт Ридл, Анна Томова-Синтова, Дирк Шаус, Велизар Генчев и още певци, диригенти и пианист-акомпанятори.
За новата, девета постановка „Танхойзер“ съставът продължава да се обогатява с млади певци. Постановъчният екип е от добре познати творци, които са работили и в други продукции – диригент Костантин Тринкс, сценограф Свен Йонке, костюмограф Християна Михалева-Зорбалиева, диригент на хора Виолета Димитрова, пластика Маша Илиева и музикална подготовка Велизар Генчев. Централните партии за премиерата подготвят Мартин Илиев – Танхойзер; Елеонора Джоджоска-Младенова и Цветана Бандаловска – Елизабет; Габриела Георгиева и Радостина Николаева – Венера; Атанас Младенов и Венцеслав Анастасов – Волфрам; Александър Носиков и Петър Бучков – Херман. Участват още оркестърът, хорът и балетът на Софийската опера.
Пламен Карталов: „Това е 13-ата постановка в последните 15 години, посветена на творчеството на този гений, този великан на световната музикална култура. Ние сме особено горди, както се подчертава и в бюлетина на сп. „Опера Европа“, че Софийската опера е средищна точка на европейско културно влияние. Напълно съм убеден в това, защото с нашите действия и поглед към бъдещето ние къде ли не посяхме интерес към оперното и балетното изкуство“.
Той припомни, че след гастрола с тетралогията на Вагнер във Фюсен, Бавария, там направиха фестивал. Същото се случи и в Минск, където представят „Зигфрид“ и за първи път в Беларус се открива завесата за опери на Вагнер. В Болшой театър след 37 години Софийската опера представя шест постановки за две седмици – тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, българска опера и балет. „И там една година след нашето турне направиха „Летящият холандец“, казва Пламен Карталов. „Всички ние сме много горди с българските оперни певци, без които аз не исках да правя този Вагнеров маратон. Така че, мили колеги, аз ви благодаря. Вие ми повярвахте. Никога не съм ви задължавал. Някои ви предупреждаваха, че Вагнер ще развали гласовете ви. Напротив, ние доказваме, че Вагнер оправя гласове, които често пъти не са поставени, както трябва.“
Ето какво споделиха и останалите участници в премиерата.
Константин Тринкс, диригент: „Щастлив съм отново да съм в София. След като направихме „Пръстенът на нибелунга“ преди две години, а миналата – „Лоенгрин“, сега съм тук с този прекрасен екип за „Танхойзер“. Съставът е впечатляващ. Изпълнителите отново са само български певци, което е повод за гордост. В Германия това е невъзможно да се случи. А при нас съставът е двоен и дори троен. За първи път дойдох тук през зимата на 2015 г. и беше едно приключение да подготвим „Тристан и Изолда“. Сега вече се чувствам съвсем у дома. Този път имах възможността да идвам три пъти. За цялостната подготовка преди премиерата имаме почти месец – което е много щедро – и можем да развием персонажите с певците и музикално да изградим операта с целия състав. Аз познавам отлично всички и нямам никакви съмнения, че премиерата ще бъде успешна“.
Свен Йонке, сценограф: „Пак съм в София и това е петата ми опера след „Електра“, „Парсифал“, „Янините девет братя“ и „Чичовци“. И сега ще направим една добра постановка. Ние не просто ще разкажем историята, а ще я разкажем чрез метафори. Искаме така да направим пространството, че зрителят да бъде въвлечен в преживяванията. Подхождаме пуристки към сценографията, но използваме и реалистичен реквизит, и абстракции, за да дадем поле на въображението. Много съм щастлив да работим върху опера на Вагнер“.
В очакване на премиерата Пламен Карталов привлече вниманието към някои режисьорски рефлексии. Той сподели, че е щастливо съвпадението на премиерата на „Танхойзер“ с юбилейната година, която отбелязва Католическата църква, под мотото „Поклонници на надеждата“.
„В обреда на Вагнер можем да съзрем нравствена връзка на либретото и музиката с величието на посланието на Църквата и обществото за консолидация на вярата, за оптимизъм и надежда в днешния свят на войни, свят, забравил човешката ценност на добродетелите, на прошката и изкуплението, на спасението от грехопадение, свят на самоувереност и алчност на политици и на хора, които са се отдали на удоволствия и власт. Моята постановка на „Танхойзер“ се превръща в съвременна драма не просто за греха и прошката, а за човека, който търси цялост и свобода в един свят, разкъсван между крайности. Действието на операта се развива в две общества – едното е обществото на насладата, а другото – на хармонията. Първото е капанът от удоволствия, които предлага Венера, свят, изграден като ритуален театър на желанието. Второто е обществото на духовния ред, на възвишения морал, лишеното от състрадание общество. След като е отхвърлен и от двете общества, Танхойзер предприема поклонничество до Рим. Последен акт на надежда за изкупление. Но и там го очаква жестокост. Папата му казва, че по-скоро ще разцъфне жезълът му, отколкото Бог да прости такъв грях. Но в моята постановъчна сценична интерпретация подчертавам, че не папата прощава, а че Божията милост е по-голяма от човешките присъда на институцията. Макар църквата да отказва прошка, над Танхойзер се излива невидимата благост на вътрешното изкупление. Прошката идва не чрез власт, а чрез любов, чрез Елизабет, чрез болката, чрез покаянието като лично осъзнаване. В сценичния финал жестът на милост е символичен, но ясен за публиката, жезълът разцъфва не външно, а духовно, като знак, че прошката е възможна там, където има истинско покаяние и саможертва. Така операта не завършва с отчаяние, а с надежда. Елизабет е образ на чистота и състрадателност, единственият образ, който предлага истинско спасение. Тя е символ на чистата любов не като нравствена догма, а като дълбока човечност. Тя не съди, не показва, не поставя условия. Нейната любов е тиха, но непоколебима, акт на разбиране, а не на осъждане. Танхойзер е метафора на съвременния човек, метафора на новия човек, този, който отказва да избира между душата и тялото, между порива и реда, между истината и очакванията. Финалният въпрос към нас, зрителите: може ли съвременното общество да приеме различния?Можем ли да простим не на грешника, а на онзи, който ни открива неудобната истина за самите нас?“
На пресконференцията дни преди премиерата артистите разказаха за работата си върху новите роли.
Мартин Илиев (Танхойзер): „Това е много сложен и труден образ и може би затова един от любимите ми. Опитваме се да достигнем максимална дълбочина на изграждането“.
Габриела Георгиева (Венера): „Това е моята втора Вагнерова постановка, благодаря за тази възможност. Трябва да изградя прекрасен образ и съм сред прекрасни колеги. Мартин е изумителен Танхойзер, толкова дълбоко въздейства, че понякога се просълзяваме по време на репетициите. Имаме изключително емоционално и силно актьорско присъствие. Разбира се, залагаме на добра вокална техника, защото при Вагнер, ако нямаш добра вокална техника, нямаш шанс да се справиш. За да се превъплъти певецът актьорски, трябва да владее гласа си максимално добре“.
Венцеслав Анастасов (Волфрам): „Само с две думи може да се опише нашият екип – букет от прекрасни гласове. „Танхойзер“ е извор на още и още хубаво пеене. Когато започнах да уча ролята, колкото повече навлизах, толкова повече откривах безкрайно хубав материал за пеене. Ще си попеем с удоволствие“.
Цветана Бандаловска (Елизабет): „Саможертва“ е вече архаична дума в нашия живот. Ние не знаем какво е това. Толкова е трудно да се стигне до нея – аз, лично, започнах от края. Вагнер се е обърнал към св. Елизабет, която в немскоезичния свят е идеал за чистота, за саможертва. В операта тази трансформация от младо момиче към светица е много сложна. Вокално също така е построена – от един лиричен глас отива към почти мецосопранова дълбочина. Трудно е да се разбере как една жена отдава своята любов и тръгва към небето, за да спаси една душа. Благодаря за тази роля!“.
В програмата на Вагнеровия фестивал и тази година е включен „Пръстенът на нибелунга“, визитната картичка на Операта, като четирите спектакъла ще дирижира Евън-Алексис Крист. Спектаклите са на 28 юни – „Рейнско злато“, 29 юни – „Валкюра“, 1 юли – „Зигфрид“ и 3 юли – „Залезът на боговете“.
