„Разрушаване на общността“, Момчил Методиев, издателство „Сиела“, 2025 г.
Заплаха, съперник или партньор на държавата е била Българската православна църква по времето на комунизма? Всичко изброено. „Хващам“ се за може би най-гротескното от парадигмата на престъпления на комунистите спрямо Църквата – въвеждането на новата ритуално-празнична система, която има за цел да ограничи основните църковни ритуали на българите, като ги замени с граждански еквиваленти. Така например Богоявленският празник в Калофер се преосмисля като Ден на гмуркача. Не мога да намеря по-добра метафора за влизането на Държавна сигурност (ДС) в системата на Църквата. (Гмуркачът се хвърля в дълбоките води за развлечение или с професионална цел: агентът, очевидно, също.) Затова и църковният живот в България по времето на комунизма е по-скоро оцеляване в мътни води и засмукване от водовъртежа на налаганата идеология. Като че ли никога в българската религиозна общност не е имало такова отстояние между богословска аристокрация и църковен плебс – жертви и оперативни работници. Внушителното изследване на Момчил Методиев „Разрушаване на общността“ потвърждава това отстояние и дава отговор на въпросите за дългосрочните последици от намесата на Държавна сигурност в Църквата, включително отговор на въпроса за разкола сред висшето духовенство непосредствено след 1989 г.
Заглавието на тази книга не може да бъде по-точно – разруха на свързаността. Защото това е книга за църквата, която вече не свързва човек с човека и човека с Бога, понеже държавата не е за хората, а срещу хората. Репресивният апарат мобилизира целия си ресурс в оказване на психологически натиск, за да отстрани всички онези духовници, които не се поддават на дресировка и не изповядват комунистическите ценности. Всъщност благодарение на ДС думата изповядвам вероятно добива ново лексикално значение: да доносничиш.
Въз основа на архивите на Комисията по досиетата Момчил Методиев оформя 15 биографични профила: Неврокопски митрополит Борис, академик протопрезвитер Стефан Цанков, Ловчански митрополит Филарет, Нюйоркски митрополит Йосиф, Макариополски епископ Николай, Доростолски митрополит Иларион, Проватски епископ Антоний, Левкийский епископ Партений, свещеник Петър Василковски, Видински митрополит Филарет, Западноевропейски митрополит Симеон, Неврокопски митрополит Пимен, Старозагорски митрополит Панкратий, Врачански митрополит Калиник, Пловдивски митрополит Арсений. През живота и съдбата на жертвите на Държавна сигурност – митрополити, епископи, архимандрити и свещеници, разработка от страна на тайните служби, се пресичат и обясняват многобройните слухове за конкретни хора, неоснователно подозирани в сътрудничество с ДС. Наред обаче с жертвите от архивите на службите се разкриват и имената на знакови сътрудници на властта в средите на висшето духовенство. Техният профил също е важен, защото казусът с Българската православна църква е всъщност умален модел (без да се умаляват последиците) на цялостното въздействие на Държавна сигурност върху българите.
Книгата „Разрушаване на общността“ е плод на дългогодишна работа с архивни търсения и осмисляне на документи. Последиците от намесата на тайните служби в делата на Църквата са само част от шлифоването на социалистическия човек – в тази посока е препоръчителният прочит на изследването на проф. Момчил Методиев. Но както при всяко шлифоване, казано на социалистически език – има риск от „допуск на отклонение“ и неподходящ избор на абразив. Именно на отклоненията и отклонените дължим защитата на автономията на Църквата, въпреки безпрецедентните условия на политическото време.
