Космическият телескоп James Webb предостави на астрономите първото убедително доказателство за свръхмасивна черна дупка в центъра на спиралната галактика Messier 83 (M83).
Откритието стана възможно благодарение на инструмента за средно инфрачервено излъчване (MIRI) и беше публикувано в Astrophysical Journal.
M83 се намира на около 15 милиона светлинни години от Земята и отдавна е смятана за една от „мистериозните“ галактики. Въпреки че размерът и структурата ѝ предполагат наличието на активно галактическо ядро (AGN), астрономите не успяха да я открият в продължение на десетилетия. Предполагаше се, че черната дупка е била или латентна, или скрита зад дебели слоеве прах.
Сега James Webb откри силно йонизиран неонов газ в ядрото на галактиката, за който учените смятат, че е потенциален маркер за свръхмасивна активна черна дупка.
Такова лъчение изисква изключително мощни енергийни източници – много по-мощни от обикновените звезди или дори свръхнови.
„Нашето откритие за силно йонизирана неонова емисия в сърцевината на M83 беше неочаквано. Преди Webb ние просто нямахме инструментите за откриване на толкова слаби и високоенергийни сигнали“, казва Свеа Ернандес, водещ автор на изследването от AURA за ESA.
Инструментът MIRI успя да надникне през завесите от прах и да разкрие неонови клъстери близо до ядрото.
Енергията, необходима за тяхното образуване, е няколко пъти по-голяма от тази, генерирана от обикновените астрофизични процеси.
Въпреки че алтернативи като екстремни ударни вълни все още се разглеждат, най-вероятната причина се счита за AGN или активно абсорбиращо свръхмасивно ядро.
За да потвърдят хипотезата, учените планират допълнителни наблюдения с помощта на телескопите ALMA и Very Large Telescope (VLT). Те ще помогнат да се изясни дали радиацията действително е свързана с черната дупка, или е резултат от други високоенергийни процеси.
