Високо в перуанските Анди се намира място с приблизително 5200 издълбани дупки, което вероятно е служило като търговски център преди стотици години.
Известен като „Ивицата от дупки“, обектът предлага поглед към това как древните андски общества са организирали обмена преди появата на съвременните икономически системи.
Неотдавнашно проучване, ръководено от археолозите Чарлз Станиш от Университета на Южна Флорида и Джейкъб Бонгърс от Университета в Сидни, изследва уникалното разположение на дупки на Монте Сиерпе, или „Змийската планина“, в южната част на Перу, съобщава Live Science.
Изследователите смятат, че мястото е построено между 1000 и 1400 г. сл. Хр., по време на разцвета на кралство Чинча, чието население е надхвърляло 100 000 души. По-късно, когато Империята на инките завладява региона през 15 век, мястото вероятно е било пренасочено за събиране на данъци и данъци от местните групи.
„Районът е изолиран и не е застрашен от застрояване“, отбеляза Станиш, обяснявайки защо обектът е останал до голяма степен неизследван от първата му документация през 30-те години на миналия век.
Обектът се простира на приблизително 1,5 километра по планинския склон, като всяка яма е с диаметър 1-2 метра и дълбочина до 1 метър. Някои ями са облицовани с камъни и групирани в организирани решетки, напомнящи за древни инвентарни или складови системи.
Заснемането с дрон позволи на екипа да идентифицира математически модели в разположението, разкривайки, че ямите са били подредени в отделни блокове.
Пробите, взети от вътрешността на ямите, съдържат следи от царевица и тръстиков прашец – материали, използвани някога от народа чинча за плетене на кошници. Тези открития показват, че ямите вероятно са били облицовани с растителен материал и пълни със стоки, транспортирани в плетени кошници.
Според Бонгърс, тези доказателства подкрепят теорията, че Монте Сиерпе е функционирал като периодичен пазар, където съседните общности са обменяли стоки. Находката също така има сходства с кипу на инките, сложни възлови шнурове, използвани за записване на информация.
Археолозите предполагат, че различният брой ями във всяка секция може да е представлявал различни нива на данък от съседните селища. Това откритие разширява разбирането ни за предколумбовите търговски системи и местните счетоводни традиции.
„Нашите открития разширяват познанията ни за бартерните пазари и показват как миналите общества са оформяли ландшафтите, за да улеснят взаимодействието“, каза Бонгърс.
