Елцин имаше нищожно малък речников състав. Толкова малък речник имат хората, които не четат книги. Елцин не чете книги, той не знаеше руските класици, не бе изучавал и едно стихотворение на Пушкин, не чете книги, свързани с политиката, философията, икономиката, не познаваше Данилевский. Той бе невеж и може би именно заради това обладаваше чудовищно властолюбие. Той блестящо води апаратната игра и използвайки съветите на западните референти, надигра Горбачов.
Неговото невежество му изигра зла шега. Когато той разруши СССР, той не се замисляше, че правейки така, той остава извън пределите на Русия 30 млн. руснаци, дава ги на разкъсване на новопоявилите се държави. След това руснаците се оказаха най-големият разделен народ на света. Руснаците, останали в традиционна Русия, се почувстваха осакатен народ, загубиха волята си за историческо творчество. Такъв народ не е способен да осъществява големи исторически преобразования. И днешна Русия, спряла развитието си, твърде бавно възстановява в своя народ увереността, подбуждаща към историческо творчество.
Разрушавайки Съветския съюз, Елцин не се замисли, че изпадналите от СССР републики ще започнат да строят своите самостоятелни суверенни държави и в това строителство те ще започнат да се отдалечават от своето скорошно минало, да се отдалечават от СССР, от Русия.
Това отдалечаване получи формата на неприязън, а след това на ненавист, отгледа в съзвездието на отново образуваните държави растящи антируски настроения. Елцин, разрушавайки Съветския съюз, обкръжи съвременна Русия с пръстен от русофобски държави. Уповавайки се на стратегическия съюз със Запада след разрушаването на Съветския съюз. Елцин със своето неизмеримо невежество не отчете, че между Запада и Русия съществуват непреодолими противоречия, основани на геостратегията и метафизиката. Целият огромен исторически опит на общуването на Русия със Запада е изпъстрен с дълбоки несъвпадения, които само понякога стихват, но най-често изпъкват под формата на непримирима борба, взаимно неприемане и открита военна конфронтация.
Именно това неприемане се откри веднага след като Русия направи първите крачки по засилването на собствения си суверенитет и се опита да отхвърли от себе си външното управление. Конфронтацията на съвременна Русия със Запада придоби формата на нова Студена война. Тази Студена война в много отношения повтаря първата, но се води от съвременна Русия в условия, които са многократно по-лоши от тези, в които някога стои Съветския съюз.
Студената война иска за своето водене най-мощна историческа, философска, културно-религиозна школа, които почти напълно са загубени от съвременна Русия. Студената война се съпровожда със засилване на отбранителната способност, понякога се съпътства от локални конфликти с употребата на военна сила.
Отбранителната способност на Русия почти напълно е унищожена от Елцин, днес се възстановява с огромен труд и жертви. Ресурсите за вторичната отбранителна индустриализация вече не могат да се получат, както по времето на Сталин, чрез авторитарни и силови методи за експлоатация на населението. Ресурсите се изземват от населението с помощта на финансови инструменти, които намаляват доходите на населението. Получените от тези изземания пари се прехвърлят на отбранителната индустрия. Населението беднее и това поражда недоволство в него. Недоволството расте, готово да прерасне в социални вълнения. За избягването на тези вълнения властта използва силови методи, увеличава редиците на националната гвардия, засилва наказателното преследване на блогъри за некоректно поведение в интернет, преследва по членове, опериращи с категориите „екстремизъм“.
Така отбранителната индустриализация на Русия, съпроводена от Втората студена война, довежда до своеобразни форми на насилие, до своеобразен мобилизационен проект, който определено напомня този на Сталин.
Днес Русия е близо до чертата, на която свършва ресурсът, необходим за водене на студени войни. Основното препятствие за победата на Русия е присъствието в страната на огромна общност, симпатизираща на западния противник. За това прозападно общество днешната руска държава е враждебна и неприемлива. Тази общност се увеличава, разпространява се на практика сред всички обществени слоеве, включва целия икономически елит, културен елит и немалка част от политическия. Русия води студена война със Запада, имайки в собствения си тил мощен контингент западники, тоест на практика воюва на два фронта.
„Ехото на Москва“, тази газпромовска, а по същество правителствена радиостанция, води чудовищна по своята интензивност подривна дейност. А лидерите на либералната интелигенция стават съветници на видни представители на държавата. Студената война, както и всяка друга война, не приключва с добър мир, а с поражение за една от страните. Можеше ли да си представи всичко това невежият и непросветен Елцин, страдащ от психически недъг? Елцин, който днес либералната общественост на Русия се стреми да канонизира, създавайки по големите градове „Елцин центрове“ – мемориални центрове за този човек, който напълно реализира плана на Адолф Хитлер по разрушаването на Съветския съюз. „Планът Барбароса“ – по неговите чертежи действаше Елцин, унищожавайки комунистическата идеология, разсичайки великата територия, унищожавайки отбранителната промишленост и армията, изтривайки от лицето на земята великата руска съветска култура.
Всички днешни драми и трагедии на младата Руска държава се гнездят в този отдавнашен план, който бе провален от Сталин и от победоносната Съветска Армия, но с тайнствените черни сили на историята бе осъществен от Елцин.
Послепис: Във връзка с развода на главния редактор на в-к „Московский Комсомолец“ Павел Гусев се изясни, че неговото състояние е в размер на 30 милиарда рубли. Това състояние многократно превишава състоянието на всички руски писатели и журналисти. Нека той разкрие пред журналистическото общество на Русия тайната как е получил толкова големи пари, защото и другите журналисти на Русия искат да получат подобно състояние. Ще сме благодарни на Павел Гусев за предоставената информация.
