Британското разузнаване по принцип се идеализира и дори се смята, че оказва решаващо въздействие върху съдбата на страната и други народи. Прочути шпиони се въздигат до национални герои като министъра на кралица Елизабет I Френсис Уорсинхем, шефа на шпионажа при Оливър Кромуел – Джон Терлоу, Томас Лоурънс Арабски, английски политик, военен деец и разузнавач в Близкия изток по времето на Първата световна война. Те имат големи заслуги за изграждането на британското разузнаване и в тайните му операции срещу враговете на Британия. Лоурънс Арабски въвлича в борбата с Османската империя арабските племена и постига успехи на турския фронт, но през 30-те години е привърженик на Хитлер.
Френсис Уорсинхъм – създателят на разузнаването в Британия
Френсис Уорсинхъм е фактическият създател на агентурното разузнаване в Англия. Ведомството му провежда разузнаване в чужбина – добива информация за противника и за неговите войски, планове и намерения; това е тайна оперативна служба, която е смес от разузнаване, контраразузнаване и полиция; действията на ведомството са свързани също с потушаването на вътрешната опозиция в лицето на католическата партия, която се бори с протестантизма в управляващия кралски двор.
Британските специални служби използват наказателни мерки за усмиряване противниците си в многострадалната Ирландия, Индия, Китай, Малайзия, Кения, Гърция и Кипър.
Уолсинхъм, признат за майстор на шпионажа, внедрил свои агенти в редица европейски столици, включително и в Испания, което дало възможност на англичаните да разберат военните планове на испанците и да проследят корабите на Великата и Непобедима армада (военноморския флот на Испания през 16 век), която се готвела да нахлуе в Британските острови. Най-голямата акция, а по същество провокация, в работата на Уолсинхъм е разобличаването на т.нар. “заговор на Бабингтън”. С помощта на тази акция управляващата британска монархия успява да закрепи властта си, да ликвидира опозиционната католическа партия и Мария Стюарт (кралица на Шотландия и Франция (1542-1587 г.), обявена за претендентка на английския трон.
Уолсинхъм изкарва няколко години в Северна Италия, учейки в един от престижните университети в град Падуа.Там се запознава с интригите на средновековните управници, с йезуити и Светата инквизиция, усвоява класическия труд на Макиавели – “Владетелят” – пособие за политици и разузнавачи.
Уолсинхъм привлича в шпионската работа авантюристи, престъпници, криминални лица.
Английската секретна служба широко използва гадаенето по звезди, магията и алхимията.
Джон Терлоу – главният разузнавач на Оливър Кромуел
Друг майстор на шпионажа е Джон Терлоу, министър и главен разузнавач на лорд протектора Оливър Кромуел, който разбирал значението на разузнавателната служба и й отпускал големи средства. Терлоу наблюдавал роялистките кръгове, които действали нелегално в Англия и в емиграция. Той създал сред тях широка агентурна мрежа и в много европейски страни.
Във всяка страна разузнаването и дипломацията са част от държавната машина. Уолсинхем и Терлоу създавали и широко използвали в интерес на разузнавателната работа т.нар. регионални центрове в някои западноевропейски градове, първообраз на резидентурите.
Прочути британски писатели – агенти на разузнаването
С разузнавателната служба на Уолсинхъмм бил свързан драматургът Кристофър Марлоу, съвременникът на Уилям Шекспир. С поръчения на разузнаването започнал кариерата си Джонатан Суифт, световноизвестният автор на “Приключенията на Гъливер”. Английският поет класик от 17-18 век Матю Прайър също работил в разузнаването, бил секретар на мисията в Хага, оформял паспорти за Англия.
Даниел Дефо – един от най-големите разузнавачи на 18 век
Сътрудничество с разузнавателната служба на Великобритания се приписва и на популярния писател Редиярд Киплинг, лауреат на Нобелова награда, и на Съмърсет Моъм.
На границата между 19 и 20 век получил кръщението си в разузнаването и военният деец от времето на англобурската война Робърт Баден-Пауъл, основателят на международната организация на бойскаутите.
Сътрудник на разузнаването в съвременната епоха бил Ян Флеминг, авторът на детективските романи за супершпионина Джеймс Бонд.
През 40-те години агенти на британското разузнаване били известните писатели Малкълм Магеридж и Греъм Грийн. Романът на Грийн “Нашият човек в Хавана” е великолепна сатира на английското разузнаване.
Историята на Secret Intelligence Service, SIS, MИ-6, Military Intelligence, MI6
Секретната разузнавателна служба – Secret Intelligence Service, SIS), MИ-6 (Military Intelligence, MI6), е държавен орган на външното разузнаване на Великобритания. До приемането от парламента на Закона за разузнавателните служби през 1994 г. службата няма никаква правова база за своето съществуване и дейност. Ми-6 се ръководи от постоянен секретар, който не влиза в правителството. Службата е част от Обединения разузнавателен комитет.
До средата на 90-те години британското разузнаване работи, без да има държавен статут, неподконтролно на парламента. Финансирането на Ми-6 се осъществява чрез министерството на външните работи.
Законът за разузнавателните служби е приет от парламента през 1994 г. В него за пръв път е определена разузнавателната дейност като “добиване и разпространение на информация за дейността и намеренията на чужденци извън Великобритания и провеждането на специални операции в интерес на националната сигурност”. Този документ потвърждава и без това съществуващото де факто право на спецслужбата да осъществява своите операции, ако те целят защитата на националната сигурност, икономическото благополучие на страната и предпазват и разкриват сериозни криминални престъпления. Законът освобождава от отговорност сътрудниците на спецслужбата за действия, извършвани извън пределите на страната при изпълнението на функциите им, дори в случаите, когато в Англия се оценяват като престъпни. На министрите, които ръководят специалните служби, са предоставени правомощия да санкционират по свое усмотрение операции, свързани с намесата в частния живот, подслушване и незаконно проникване в жилища и служебни помещения.
Щаб-квартирата на Ми-6
От 1994 г. щаб-квартирата на Ми-6 официално се намира в сградата на крайбрежната “Алберт” 85, в района Уоксхол.
Според западни СМИ числеността на Ми-6 е около 3 хиляди души; годишният й бюджет около 300 милиона фунта стерлинги.
Секретната разузнавателна служба е основана през 1909 г. като чуждестранен отдел в Бюрото на секретната служба и е общ орган на Адмиралтейството и военното министерство; по този начин тя е разбита на военноморска и сухопътна част; по-късно започва да се специализира в разузнаване и контраразузнаване. Тази специализация възниква заради желанието на Адмиралтейството да следи военноморските сили на Германия. Тази специализация на бюрото е характерна особено през 1914 г.
Реформите след Първата световна война
След началото на Първата световна война е проведена административна реформа и двата споменати отдела, които се занимават с международни дела, и започват да се наричат Управление за разузнаване – секция 6-Ми6 (Directorate of Military Intelligence Section 6, MI6). Първият директор на SIS е капитан Джордж Мансфийлд Смит Къмингс.
Тъй като по времето на Първата световна война не е възможно да се създаде мрежа в Германия със силите на Ми-6, основните сведения са събирани чрез военното и техническото разузнаване в неутрални страни, окупирани територии и от Русия.
В началото на Втората световна война от Ми-6 е отделено Управлението за специални операции, което се занимава с диверсии и саботажи. След края на войната през 1946 г. управлението е разпуснато, а част от неговите служители се връщат в Ми-6.
Голям провал на службата е т.нар. инцидент във Венло през 1939 г., наречен на името на холандския град Венло, в който е проведена операцията. Агентите на германското разузнаване – абвера, представящи се за високопоставени офицери, които желаят да свалят Хитлер от власт, са арестувани от агенти на SIS и в крайна сметка унищожават отделение Z в Холандия.Това дело дава на Германия повод да нахлуе в неутралната Холандия през 1940 г.
Ми-6 е ръководена от 19 началници през цялата си история.
Прочути сътрудници на Ми-6: Дафна Парк, Брус Локхарт, Сидней Рейли, Съмърсет Моъм, Греъм Грийн, Фредерик Форсайт, Клод Денси, Гарет Уилямс, Джордж Блейк и др.
Сградата на Ми-6 е построена през 1995 г. по проект на архитекта Тери Фарел. Тя е разположена на брега на река Темза, до Уоксхолския мост и може да се види в кадри от филмите за Джеймс Бонд – “Златното око”, “Умри, но не сега”, “Казино Роял”, сериала “Призраци” и др.
Ми-6 организационно включва пет управления:
– Управлението за събирането на данни; то осигурява събирането и обработването на информация по райони;
– Управлението за осигуряване на информация, което включва четири департамента в съответствие с регионите – Европа, Близкия изток, Л. Америка и вътрешен. Това управление организира разузнавателната дейност на географски принцип; всеки отдел се състои от отделения, които осъществяват събирането и обработването на информация за конкретната страна или за група държави.
– Управлението за военно планиране, което се занимава с дългосрочни стратегически изследвания;
– Управлението за обучение и повишаване на квалификацията, което вербува и обучава персонал;
– Административно-стопанско управление, което отговаря за материално-техническото осигуряване на службата.
Интересни факти за Ми6
– През 1941 г. агентът на НКВД Ким Филби едва не става шеф на SIS;
– SIS набира оперативни служители чрез обяви в интернет;
– Служители на британското разузнаване известно време са писателите Съмърсет Моъм и Греъм Грийн. Моъм по времето на Първата световна война изпълнява мисия в Русия, а Грийн от 1941 до 1944 г. работи в британското разузнаване в Сиера Леоне и в Португалия, където се подвизава под прикритието на представител на външното министерство на Великобритания. Един от колегите му в тези години е прочутият разузнавач Ким Филби, работил за съветското разузнаване.
– Както отбелязва професор Робърт Сървис: “Днес на британските служби не се разрешава да извършват подривна дейност против чуждестранни държави и да убиват чуждестранни политически лидери…” Според него “Уайтхол иска да създаде впечатлението, че така е било винаги, сякаш Британия има абсолютно чисти ръце. Но нашите ръце невинаги са били чисти и те бяха толкова кални, колкото и при всичките останали държави…”
Наистина ли са чисти ръцете на Ми-6?!
„СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ: ТАЙНИТЕ ГОСПОДАРИ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО”
Специалните служби винаги са се свързвали с тайната политика на отделните държави и общности. Шпионажът, разузнаването, задкулисните операции, убийствата и атентатите са част от арсенала им. Големите държави са налагали волята си над останалите преди всичко с могъщите си тайни служби. През последните години към разузнавателните специални служби бяха създадени и още по-специални подразделения от свръхбойци, готови да изпълнят каквато и да е тайна операция, в която и да е точка на света. Няма регионален конфликт или война, в които да не са замесени спецслужбите на т.нар. Велики сили.
Свидетели сме, особено през последните 30 години, как спецслужбите преобърнаха света. Провокираха и осъществиха т.нар. “цветни революции”, превзеха цели държави и убиха техните лидери и държавни глави. Тероризмът и нашествието на “бежанците” е също тяхно дело. На практика те са изпълнителният механизъм, който дърпа конците на човечеството и определя съдбата на милиарди хора на земята.
Има достатъчно данни, че спецслужбите разполагат и съхраняват огромно количество информация за контакти с извънземни цивилизации. Новите технологии и научни открития са изцяло под контрола и благословията на спецслужбите.
Под тяхно наблюдение и контрол и с директното им участие се създават партии и идеологии. Възкачват се или се свалят правителства. Те са и основният двигател на потока от пари, който се е превърнал в истинската кръв на световната олигархична система.
Ако висшето ръководство на спецслужбите е купено и не действа в интерес на народа си, а служи на задкулисието, може да се смята, че такова общество, а с него и държавата, се намират под пълен контрол.
Всичко това говори, че именно спецслужбите са истинските господари на Човечеството? Кои са те?
