Всичко започва с Пакта за ненападение между Хитлер и Сталин през август 1939. Родината на близо 19 000 поляци се превръща в съветска земя, а те са принудени да търсят убежище надалеч.

Така започва една истинска одисея.

 

 

 

 

Канадецът Джонатан Дюран бил завладян от странното усещане за родина, когато за първи път попаднал в Африка. Всичко му изглеждало познато, защото многократно бил слушал за тези места - от разказите на баба си, която по времето на Втората световна война и малко след нея е живяла в бежански лагер в днешна Танзания.

Дюран издирил информации за съдбата на своите предци и предприел пътешествие до северната част на Танзания. Неговите преживявания са запечатани в документалния филм "Паметта е нашата родина", който спечели наградата на публиката на филмовия фестивал в Монреал през 2018 г.

 

 

В Полския институт и музея „Шикорски" в Лондон Дюран намерил и единствения запазен филмов кадър от бежанския лагер в Танзания. “Разпознах болницата в лагера и група млади момичета, които вървят към камерата. Най-вляво, усмихната и със скръстени ръце беше баба ми - Каша”, разказва Дюран. Мъжът всеки път настръхва от вълнение, когато гледа снимката и признава: "За мен това е истинска награда."

 

Това е една история на гонения и избавления

 

Каша Герех (до вратата) в Танзания, 1946 година

 

От 1942 до 1949 година Каша Герех живее със семейството си в Танганайка, която по онова време е под административното управление на Великобритания. Полската общност изкарвала прехраната си със земеделие и занаятчийство. По време на пътуванията си до бившите бежански лагери в Южна Африка, Танзания и Замбия, Дюран се среща с някои възрастни хора, които все още пазели спомени за миналото: „Те имаха добри впечатления от поляците, които са били първите белите хора, с които са се срещали“. За приятелските взаимоотношения между местните и поляците говори и изследователката Джулия Девлин. Тя е добре запозната с одисеята на близо 19-те хиляди поляци, принудени да бягат към Африка.

Всичко започва със секретния допълнителен протокол към германско-съветския Пакт за ненападение от август 1939 година, с който нацистка  Германия и СССР де факто си поделят Полша и други части на Източна Европа. Само няколко дни след подписването му двете нови съюзнички нахлуват в Полша. Подобно на нацистите, Съветският съюз започва етническо прочистване в своята част от окупираната Полша. Стотици хиляди поляци, включително много евреи, са депортирани в Сибир и Казахстан, където по-голямата част от тях са били принудени да работят в съветските колхози. Но през 1941 г. съдбата на депортираните се променя радикално.

"След германското нападение срещу Съветския съюз, Москва влезе в антихитлеровата коалиция", обяснява Девлин. Тогава Полша установява  дипломатически контакти със Съветския съюз, в резултат на които депортираните едно време поляци са освободени. Идеята на полското правителство е била въпросните хора да сформират армия, която да се включи в борбата срещу Хитлер. За целта е бил отправен и апел доброволците да се съберат в град Бузулук, Оренбургска област.

Но там пристигат не само годните за военна служба мъже, а почти всички депортирани поляци, надявайки се, че по този начин ще успеят най-сетне да напуснат СССР. Тъй като снабдяването на толкова много военни и цивилни граждани скоро се превръща в проблем, съюзниците решават да изведат поляците извън страната и те заминават за Иран. Доброволците получават военно образование и малко по-късно напускат страната в посока Италия, но съдбата на цивилните граждани остава неясна.

 

Краят на една одисея

 

Близо 19 000 полски бежанци, сред които много жени и деца, прекарват войната в Танзания

 

"Никоя държава не искаше да ги приеме задълго", обяснява Джулия Девлин. Накрая, британското правителство се съгласява да подслони хората в подчинените му колонии и територии. Така поляците пристигат в Танзания, Южна Африка, Зимбабве и други части от британските владения, където остават в безопасност до края на войната.

След нейния край обаче управляващите кръгове в Африка започват да настояват за екстрадиране на полските бежанци. "Африканските държави бяха поели по пътя на борбата за независимост и не искаха да си спомнят за колониалното робство", обяснява Девлин. Постепенно поляците напускат африканските страни и заминават за Великобритания, Австралия или Канада. "Нямаше как да се върнат в родината си - тя за втори път беше станала съветска земя", завършва Девлин.

След 80 г. Русия извади оригинала на тайния пакт между СССР на Сталин и Германия на Хитлер

 

 

След 80 години Русия за пръв път публикува съветския оригинал на пакта Рибентроп-Молотов от 1939 г. между СССР и хитлеристка Германия.

Двете тоталитарни държави си разпределяха тайно сферите на влияние, като установиха обща съветско-германска граница с подялбата помежду им на Полша. Впоследствие СССР напада Финландия и присъединява териториите на Литва, Латвия, Естония, Бесарабия. 

 

 

В СССР съществуването на секретния протокол към договора за ненападение се отричаше. Той беше открит през 1992 г. и за пръв път се публикува една сега. 

Сайтът на фондация "Историческа памет“ за пръв път публикува сканиран оригиналния Договор за ненападение между Съветския съюз и нацистка Германия от 23 август 1939 г. и секретното допълнение към него. Публикацията се появи на сайта на 31 май. 

Сканираният документ е предоставен от фонда на Историческия и документален департамент на руското външно министерство. 

Договорът за ненападение, подписан от външните министри Молотов (СССР) и Рибентроп (Германия), е дълъг само две страници, тайният допълнителен протокол към него, който разпределят зоните на влияние между СССР и хитлеристка Германия в Източна Европа - страница и половина. Самият пакт е бил публикуван незабавно след подписването, информацията за допълнителния протокол се е пазела с гриф "строго секретно“, макар че много скоро е изтекла чрез дипломатически кръгове. 

През 1948 г. секретният протокол по фотокопията на незапазилия се германски оригинал са публикувани в сборник на Държавния департамент на САЩ "Нацистко-съветските отношения. 1939-1941 г.“. В СССР, обаче, съществуването на тайния протокол, съхраняван в архива на ЦК на КПСС, категорично се е отричало. 

През 1992 г. след разсекретяването на протокола, той е бил открит от историка Дмитрий Волкогонов. Върховният Съвет и германския Райхстаг не са били запознати с текста на "Секретният допълнителен протокол“, той не е бил ратифициран от парламентите и де юре е лично споразумение между Хитлер и Сталин, който е присъствал на подписването му.

 

 

Оригинала на публикацията със сканирания договор

 

 

Впервые опубликованы сканы советского оригинала Договора о ненападении между Советским Союзом и Германией от 23 августа 1939 года и секретного дополнительного протокола к нему. Ранее историкам были доступны лишь фотокопии немецких оригиналов этих документов.

Сканы предоставлены Историко-документальным департаментом МИД России и опубликованы в научном издании «Антигитлеровская коалиция 1939: формула провала», выпущенным в свет Институтом внешнеполитических исследований и инициатив.

 

Документ № 1.

Договор о ненападении между СССР и Германией. 23 августа 1939 г. Советский оригинал на русском языке. 

 

 

 

Документ № 2. 

Договор о ненападении между СССР и Германией. 23 августа 1939 г. Советский оригинал на немецком языке.

 

 

 

 

Документ № 3. 

Секретный дополнительный протокол к Договору о ненападении между СССР и Германией. 23 августа 1939 г. Советский оригинал на русском языке. 

 

 

 

Документ № 4. 

Секретный дополнительный протокол к Договору о ненападении между СССР и Германией. 23 августа 1939 г. Советский оригинал на немецком языке.

 

 

 

Документ № 5. 

Разъяснение к секретному дополнительному протоколу к Договору о ненападении между СССР и Германией. 28 августа 1939 г. Советский оригинал на русском языке.

 

 

Документ № 6.

Разъяснение к секретному дополнительному протоколу к Договору о ненападении между СССР и Германией. 28 августа 1939 г. Советский оригинал на немецком языке.