Акциите на Хуан Гуайдо продължават да спадат. Във вторник опозиционният политик изпрати съобщение, което противоречи на твърдата линия на дискурса му срещу Чавизма и предложи "споразумение", което ще включва дори отмяната на американските санкции.

Според Гуайдо, „споразумението, в което ще участват международни организации и световни сили, предвижда график за свободните и честни избори, търсенето на реалистични и жизнеспособни решения за кризата в страната и установяването на гаранции за всички страни в преговорите."

Признаците, че има подземни преговори между правителството и опозиционните фактори извън Гуайдо, са очевидни и са дали резултат. Без твърде много шум, са постигнати завоевания, които Гуайдо не може да приеме за свои. Освен това от януари той не е направил нищо, освен да жъне неуспехи, като загубата на мястото си на член на парламента и оттеглянето на признаването му от Европейския съюз (ЕС) за „временен президент". Изправен пред този сценарий, последната му карта за да остане на повърхността, е да играе по новите правила на обитателя на Белия дом.

Ако през 2019 г. неизвестният и самопровъзгласил се Гуайдо обещаваше „прекратяване на узурпацията, преходно правителство и свободни избори", сега призовава за „споразумение за спасяване на Венецуела, което да включва отмяна на американските санкции".

"Сега той е отчаян, той излиза днес, за да каже, че иска диалог, защото е останал извън всичко, изолиран и победен. Единственото, което може да направи, е да се присъедини към диалога, който вече съществува, не вярвайте, че той ще води страната, която дори не го признава", заяви Мадуро.

От една страна, Гуайдо може да използва известна подкрепа, която все още има от Вашингтон, за да се опита да договори „всеобхватно споразумение" с правителството и по този начин да поеме ръководството от опозиционните сектори, които вече са отворили канали за диалог.

Но от друга страна, недоволната от провала на политиката на Гуайдо опозиция ще бъде в челните редици на „частичните диалози" с администрацията на Мадуро с оглед осигуряване на условията, които те считат за идеални за участие в следващите регионални и общински избори. Именно изборите, които вече са потвърдени за тази година, са ключов момент.

Призивите за диалог във Венецуела са почти толкова чести, колкото и провалът им. Ясно е обаче разположението на конкуриращите се фактори за излизане от "катастрофалното равенство", т.е. онзи сценарий, при който опозицията контролира механизма на икономическа асфиксия за страната, чрез блокадата, но без упражняване на политическата власт ; а Чавизмът запазва своята хегемония в държавата, но няма международно пространство за маневриране.

Пътят, за който както правителството, така и голяма част от най-представителните сектори на опозицията изглежда съвпадат, е в реинституционализацията на страната и първата стъпка вече е направена с назначаването на новия Национален изборен съвет. Следващите избори ще бъдат новата стъпка, но по този път всичко може да се случи.

Последната дума обаче може да бъде Белият дом. Досега администрацията на Байдън поддържаше прагматична позиция по отношение на Венецуела, признавайки неефективността на санкциите (които бяха толкова яростно налагани в ерата на Тръмп) и защитавайки политическо, а не силово решение. Смяна на каданса, която не оставя безразлична венецуелската опозиция, която танцува под звука на Вашингтон.