След премиерата на новия филм за Бонд – „Смъртта може да почака” – Иън Флеминг сигурно се обръща в гроба. Неговият герой агент 007 е станал татко.
Бонд, Джеймс Бонд, си има дъщеричка. Обяснява се в любов с монолог пред майката на детето си.
Това не е бруталният шпионин и убиец, който минава през всичко, а грижовен баща, състрадателен и готов да се разплаче. На няколко пъти очакваш едри мъжки сълзи да потекат по мъжествените му бузи.
Във филма го няма ироничния и циничен език, хапливите диалози с каламбури, характерни за създадения от Флеминг герой и за предишни филми от поредицата.
В тези филми винаги е имало ирония около сексуалните завоевания на Бонд, те са като част от марката. И преднамерено нереални ситуации, през които героят минава с лекота, леко намигване към зрителя – абе, невъзможно е да стане, но това е супергероят – мускули, точен изстрел и невероятен късмет. Тази характерна за Бонд способност да оцелява по невъзможен начин в премеждия, взривове, стрелби е в основата на развлечението. Както и неговите момичета – поне по три на филм в миналото. Защото това е развлекателен филм, не трагедия.
И в новия филм има юмручните боеве, невъзможните скокове и бягства, невъзможно оцеляване под куршумите. Само че някак са като част от …мелодрама. Липсва само хепиенд, но мелодрамата надделява. Почти като в сапунка. По-скоро немска, отколкото мексиканска, но все пак – екшън мелодрама.
И отношението на Бонд към жените вече е друго, нетипично за героя на Флеминг. Той не ги сваля, не ги харесва, обичал е предишната , сега обича само една – майката на детето му. Тази промяна в героя е продиктувана изглежда от псевдолибералната цензура и промяната в реалностите – вече има движение „Ми ту”, кой ще допусне да се отнасяш така с жените. Иън Флеминг е сексист от гледната точка на днешните блюстители на новия световен либерален ред. Неговата ирония, дори наужким и на кино, вече е нетърпима. Такива взаимоотношения вече са недопустими. Не ги приемат и на шега.
Първият повей на политкоректност беше, като вкараха в поредицата чернокожи момичета на Бонд. Нищо лошо. Предишният Бонд – Пиърс Броснън – завърши поредицата с Холи Бери в ръцете си. Изглеждаше прекрасно. Чернокожата Мъни Пени (Наоми Харис) в сегашната поредица с Даниел Крейг също се вписва отлично. Но в последния филм пенсионираният Бонд е заменен като агент 007 от …чернокожа агентка (Лашана Линч). Фабулата я сблъсква с Бонд, но няма и намек тя да е едно от момичетата му. Тя е далеч от тип Наоми Кембъл или Холи Бери. Костюмите й прикриват едро тяло като на нигерйска майка домакиня с четири деца. Какъв Бонд, какви момичета…
Тя ли ще стане бъдещият 007? Предстои да видим. Но с последния филм марката „Джеймс Бонд” е накърнена. Измества се в непозната посока. Колко ще върви по инерция? Сега проучванията сочат, че 64% от зрителите са мъже, 55% са над 35-годишна възраст.
Сега продуцентите треперят и броят със затаен дъх приходите от първите две седмици от „Смъртта може да почака”. Боксофисът в Северна Америка за първия уикенд е малко под очакванията (56 млн. долара), макар филмът да е номер едно. Но става дума за Джеймс Бонд, не за какъв да е филм. Бюджетът на филма е 250 млн. долара, а още между 100 и 150 млн. са разходите за реклама и промотиране. Което обяснява преобладаващо положителните рецензии в повечето медии – 84% положителни, средни оценки на критици за филма 7 от 10.
Изчисленията сочат, че филмът трябва да стигне 800 млн. долара приходи, за да оправдае разходите и очакванията. Има няколко десетки милиона загуби заради отложената заради епидемията премиера, която трябваше да бъде през април 2020 г. „Смъртта може да почака” засега е най-слабият в боксофиса, като се изключи „Казино Роял” от 2006 (първият с Даниел Крейг).
