На 20 май руският бизнесмен Евгений Пригожин, собственик на ЧВК "Вагнер", декларира превземането на Бахмут, за който се водеше битка повече от 10 месеца.
Малко по-късно руският президент Владимир Путин поздрави участниците в битката за победата, макар че неговият украински колега Володимир Зеленски официално заяви, че градът не е превзет.
Наблюдатели коментират, че вероятно и двете страни са прави - преди няколко дни "Вагнер" разруши и последния многоетажен блок в рамките на града, но украинските военни държат фланговете и линиите за доставки на града. Дори в последните дни се вижда и връщане на превзети от руснаците територии.
Тази битка е една от най-кървавите във войната досега, а вероятно ще се окаже и една от най-безмислените от армейска гледна точка, защото градът загуби своето стратегическо значение още през лятото на 2022 година, става ясно от анализ на Института за изучаване на войната (ISW).
Военните наблюдатели припомнят, че руските сили се насочиха към Бахмут през април 2022 година, след изтеглянето си от Киевска област. Тогава целта се смени и градът беше от решаващо значение за окупирането на Донецка и Луганска област в техните административни граници, за което от ключово значение е превземането на Славянск и Краматорск. Преди това руската армия превзе Изюм (през април) и Северодонецк и Лисичанск (през юни-юли).
Първите засилени атаки срещу Бахмут започват през май 2022 година, в изпълнение на плановете за пълното обкръжаване на Донбас, свидетелстват още данните на ISW. Но след това Москва хвърля много сили за превземането на Северодонецк и Лисичанск и реално това накара руските командващи операцията да преосмислят целите си, изоставяйки част от позициите в Харковска област, както и Бахмут.
Реално Русия се връща отново към Бахмут през август 2022 година, изпращайки на преден план ЧВК "Вагнер". Тогава и собственикът на военното формирование Евгений Пригожин обещава на Путин да превземе града, а залогът е висок, след като редовната руска армия не успява да се справи със задачата. Но в крайна сметка през септември Украйна извърши успешна операция в Харковска област и успя да освободи Изюм, подсилвайки по този начин отбраната на Славянск, което сложи край на перспективата за широко обкръжение на източния фронт. Така Бахмут загуби своето оперативно значение.
Атаките срещу Бахмут обаче не престанаха - реално "Вагнер" насочи всички свои сили в битката за града от есента на миналата година. Вероятно заради отпадналото значение на града руската редовна армия не се хвърля в тази битка, коментират още от ISW. В същото време Пригожин пък се възползва от възможността да натрупа политически дивиденти, а и Кремъл се нуждае от по-съществена победа в последните месеци, за да придаде смисъл на операцията си, особено след поражението в Харковска област, деокупирането на Лиман, както и загубата на Херсон в средата на ноември и частичната мобилизация.
Реално "Вагнер" засилва офанзивата след назначаването на ген. Сергей Суровикин начело на операцията в Украйна в началото на октомври 2022 година, отчитат още от ISW. Тогава военното формирование натиска в три посоки - североизток, югоизток и ют от града. Останалите позиции са поверени на руската армия.
Човешката месомелачка
И двете воюващи страни признават, че битката за Бахмут е по-скоро свързана с опит да бъдат неутрализирани колкото е възможно по-голям брой врагове.
Самият Пригожин признава в едно от последните си интервюта, че в тази битка е загубил около 10 хил. затворници, наети в месеците от началото на войната, както и още 10 хил. души от постоянния състав на ЧВК "Вагнер". Според руски анализатори около 55% от загиналите са в края на октомври, когато украинската защита беше най-активна.
Според официалните изчисления на Белия дом, разпространени в началото на май, Русия е загубила най-малко 100 хил. от своите сили - мобилизирани, кадрови военни, "вагнеровци" и "кадировци", в битката за града, от които 20 хил. са убитите, а останалите - тежко ранени и трайно инвалидизирани.
Украйна не публикува информация за своите загуби от началото на войната, но според оценки на наблюдатели и изявления на украински власти в Бахмут загубите са 1:8 и дори в някои периоди 1:10 в полза на украинците.
В първите месеци на 2023 година руското Министерство на отбраната вероятно се опита да подготви зимна офанзива, още повече, че Украйна открито говори за подготовката си за атаки през пролетта. Тогава доставките на въоръжение към "Вагнер" в Бахмут намаляват - от 60 хил. артилерийски снаряда на ден до около 20 хил. Руските сили не полагат големи усилия да окупират изцяло Луганска и Донецка област и според военните наблюдатели това вероятно е признак, че е готвена атака в друго направление през зимните месеци.
Тогава започват и вътрешните битки между Пригожин с командващия операцията Валерий Герасимов и министъра на отбраната Сергей Шойгу. Възможностите на ЧВК "Вагнер" да вербува затворници стават ограничени и компанията започва да използва своите елитни части в битката. Геолокализирани кадри показват 43 автобуса с военни на частната армия, които се движат от Крим през Мелитопол към Бахмут в края на февруари.
Според изтекли документи от Пентагона точно тогава Пригожин предлага на Украйна да се откажат от Бахмут в замяна на данни за руски позиции. Киев обаче не приема сделката. Руският бизнесмен първоначално коментира информацията иронично с думите, че все още е в Африка, за да преговаря с представители на украинското разузнаване, каквато беше информацията. След това Пригожин обаче заяви, че контакти между воюващи страни винаги е имало, а при днешните сателитни технологии информацията за руски позиции не е нужна.
Припомняме още, че в този период се извърши и обмен на пленници, за което от Офиса на украинския президент не съобщиха подробности. Украински анализатори коментираха тогава, че този обмен не е договорен с Кремъл, а вероятно директно с "Вагнер".
През март и април украинските сили успяват да удържат своите позиции по фланговете и дават отпор на атаките на "Вагнер" в града, макар и извършвайки на няколко пъти организирано отстъпление. В края на март украинският президент посети Бахмут и връчи държавни награди на воюващите украинци там.
Според медийни публикации в този период западните съюзници на Украйна препоръчват изтеглянето от Бахмут, за да могат украинците да се фокусират в подготовката на своята контраофанзива. ISW обаче посочва, че оставането в града е тактически правилно решение, особено на фона, че Украйна дори и сега контролира основните магистрални пътища към града. С опазването на позициите си Украйна реално успява да държи под контрол "Вагнер", а по-късно и елитните десантни части на руската армия, които са изпратени, за да превземат града. Сега Русия има прехвърлени елитни части и техника, които имат задачата да държат града, и реално оголват други части от фронтовата линия.
На 18 май Евгений Пригожин призна, че планът за обкръжаване на украинските сили в Бахмут, съответно и за "месомелачката" за украинската армия, се е провалил. Но два дни по-късно, на 20 май, декларира победата и заяви, че военните му се отправят в "оперативна пауза" - до 1 юни ще предадат всички предни позиции на руската редовна армия.
Битката при Бахмут показва няколко сериозни пропуска на руската армия, пише в заключение на своя анализ ISW. Москва продължи да атакува град, който реално е загубил своето първоначално значение, вероятно за да получи победа на информационното поле. Пригожин, от своя страна пък, хвърли своята армия в нея, за да спечели политически дивиденти в Русия. А дори не може да се каже, че Русия спечели тази битка, тъй като украинските военни запазват позициите си около града, основните логистични връзки и засега не се отказват да атакуват.
