Павел Мариуски, 33-годишен, бе активист, ангажиран с мирна политика, който никога не е носил оръжие, когато избяга от родната си Беларус след репресиите на президента Александър Лукашенко срещу протестите, които последваха изборите преди три години.

Миналата година, когато Русия нахлу в Украйна, той усети повика да се бие и се присъедини към беларуска доброволческа част, която се сражава в подкрепа на Украйна на фронта.

„Отначало мислех за Украйна, за украинците и как да защитавам живота“, каза той пред Ройтерс в Полша. „След това си помислих за Беларус“, добави Мариуски.

Ако Русия загуби, в Беларус също може да настъпи промяна. И колегите му ветерани от конфликта в Украйна със сигурност ще изиграят роля в борбата за собствената си страна. „Виждам в това възможност за нас, беларусите, да се върнем у дома“, каза той.

На третата годишнина от изборите, които нейните последователи вярват, че е спечелила, лидерът на опозицията на Беларус Светлана Тихановска, 40-годишна, има всички предпоставки за бъдещ лидер – кабинет в изгнание, дипломатически мисии, редовни срещи с високопоставени представители на властите в западни държави.

При условие че почти цялата беларуска опозиция е в затвора или в изгнание, това не е никак малко. Опозицията е разнообразна и разпръсната, вероятно наброява няколко хиляди от 100-те хиляди души, за които се смята, че са избягали от страната през последните три години, с политически възгледи, вариращи от либерализъм до национализъм.

ОБЕДИНЕНИ ОТ ГНЯВ

Много от тях са изправени пред дълги присъди по задочни обвинения, ако се върнат в Беларус. Ройтерс разговаря с повече от 20 опозиционери, за да проучи настроението им три години след изборите, които предизвикаха репресиите. Повечето от тях не виждат път към бърза победа над лидер, който е на власт от близо 30 години.

Те са разделени по отношение на тактиката, но са обединени от своя гняв срещу продължаващото управление на Лукашенко, затварянето и измъчването от него на хиляди опоненти и близкият му съюз с Русия, който според тях отхвърля обезсилва суверенитета на Беларус.

„Успяхме да запазим единството на демократичните сили и да ги преструктурираме, т. е. да създадем нови органи и да поддържаме сътрудничество между политическите сили и гражданските инициативи“, каза Тихановска миналата седмица в интервю, което даде за Ройтерс от Литва чрез платформата за видеоконферентни разговори „Зуум“.

Тя все още има надежди дори за започване на диалог един ден с официални представители, които все още служат на правителството в Минск. „Може би някои от тях ще имат достатъчно здрав разум и ще разберат, че Лукашенко води Беларус наникъде, че той продава нашия суверенитет“, каза тя.

Станислава Глинник, чийто дядо е първият беларуски постсъветски държавен глава докато загуби последните конкурентни избори от Лукашенко през 1994 г., сега е част от органа, наречен Координационен съвет, който е мрежа на групите на гражданското общество.

„Това вече не е опозиция, това е истинско правителство в изгнание“, каза тя пред Ройтерс, седнала в бар „Карма“ във Варшава, който преди това се е намирал в Минск.

Опозиционните групи вече поддържат повече от 20 алтернативни посолства, консулства или информационни центрове за беларусите в чужбина и ръководят поне две разузнавателни структури, които се опитват да оказват влияние върху събитията в Беларус.

Активисти помагат на беларуси да избягат в чужбина, хакери разработват програми, които позволяват безопасна комуникация във вътрешността на Беларус, а някои групи проследяват местоположението на войските в страната.

Освен това малък, но нарастващ брой активисти, много от които имат боен опит в Украйна, казват, че е време да се обучават за истинска борба.

На конференция в Полша миналата седмица някои от най-горещите аплодисменти бяха за ветерана от бойните действия в Украйна Павел Кухта, който произнесе пламенна реч, осъждайки членовете на партията на Тихановска за това, че не са направили достатъчно, за да организират въоръжена съпротива.

47-годишният Сергей Кедишко, който ръководи група от около 200 души, обучаващи се на бойни действия в Полша и Литва, се съгласи, че опозицията трябва да се сдобие с по-големи военни способности.

„Когато се провеждат някакви военни действия, когато е необходимо да се действа много бързо и ефективно, беларуската опозиция винаги изостава, така че ние губим“, каза той.

Преди шест седмици се появи кратък лъч на надежда за беларуската опозиция, когато руската наемническа компания „Вагнер“ започна бунт в Русия.

В разгара на метежа, когато бойците на „Вагнер“ тръгнаха към Москва, Тихановска написа в Туитър, че „създава единен оперативен щаб“, който да „координира нашите действия в този критичен момент“. Тъй като спонсорите на Лукашенко от Кремъл са застрашени, той изведнъж стана по-слаб от всякога, каза тя.

В рамките на няколко часа обаче самият Лукашенко помогна да се сложи край на бунта в Русия, като договори бойците на „Вагнер“ да се преместят в Беларус. Броени седмици по-късно в страната пристигнаха стотици калени в битка бойци. Оптимизмът на опозицията бързо изчезна.

Каква роля точно ще играят бойците на „Вагнер“ в Беларус не е ясно на никого, но за опозицията нищо добро не може да излезе от това, каза Кедишко. „Ситуацията се влошава“, добави той.