Кейтлин Касиди
Стоейки на опашка в избирателен център в западните предградия на Сидни, двойка грабва две брошури – едната призовава за гласуване с „да", а другата лобира за „не". Само на метри от урната те все още не са решили по какъв начин да гласуват на историческия референдум, описан от някои части от австралийската общност като разделящ нацията, а от други - като обединяващ.
Гражданският център Ашфийлд е микрокосмос на разделението на нацията по предложението гласът на коренното население в парламента да бъде записан в конституцията на Австралия. Това е разделение, което се разширява колкото повече излизате от ляво ориентираните вътрешни предградия на Сидни – и тенденция, която експертите очакват да бъде възпроизведена в столицата на Австралия. В Ашфийлд половината от доброволците са облечени в тениски „да", половината в горнища, изписани с „гласувай не".
Въпреки че са донякъде деморализирани от липсата на присъствие, гласуващите с „за" са радостни от факта, че много хора са били отворени да говорят за гласа и правата на Първите нации в по-широк смисъл.
Повечето от нерешителните хора в опашката, в крайна сметка гласуваха с „да". Това е показателно за това какво означава кампанията „да" - означава справедливост на Първите нации, за разлика от поддържането на статуквото.
От другата страна на събитията един доброволец Андрю Уанг каза на Guardian Australia, че води кампания срещу гласа в парламента. Той пристига в Австралия като китайски мигрант на осемгодишна възраст и намира, че това е приемливо и мултикултурно общество. Поради тази причина той не разбира защо местните австралийци се нуждаят от глас. „Обичам тази страна, тук няма разделение. Нямаме глас за нашето азиатско население, нямаме глас за кавказците... не се нуждаем и от глас за правата на аборигените" казва той.
Статистически не може да се отрече, че коренното население е изправено пред неравностойно положение, но правителството няма решения, има само компромиси.
В Националния център за върхови постижения на коренното население (NCIE) общността е на първо място. Настроението не е на примирение, но не е и ликуващо. Хората са мрачни, замислени. Главният изпълнителен директор на NCIE, Грант Камерън, казва „Центърът работи преди всичко като културно безопасно място за хората от Първите нации. Вратите ни са отворени, сърцата ни са отворени. Имахме трудни няколко седмици, водещи до това. Но все още съм толкова горд да стоя на това място в сърцето на Редфърн като абориген", казва Камерън със сълзи в очите.
Първите публикувани неокончателни резултати сочат 71 % гласували с „не"
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед