Всяка година в края на януари университетското градче Лексингтън, Вирджиния, се изпълва с тълпи от млади брадати мъже в униформи на Конфедерацията и жени с кринолини и бонета.
Мъже с шпаги и антикварни пушки от средата на XIX в., някои с щикове. Около обяд, понесли знамената на робовладелските щати, те маршируват в нестройни редици по главната улица на града, а вечерта, като осветяват пътеките с мъждукащи в мрака старинни фенери, се събират в градското гробище при надгробната плоча на своя герой – генерала от армията на Конфедерацията Томас Джонатан „Стоунуол“ Джаксън. Поставят цветя, знамена и лимони на гроба му (легендата разказва, че Джаксън обичал да смуче лимонови резенчета) и се заклеват във вечна вярност. Тези хора все още гледат на поражението на Юга в Гражданската война като на най-голямата трагедия в американската история.
Свидетелка съм на всичко това всяка година, тъй като работя в университета в Лексингтън и живея там през цялата зима.
В продължение на много години тези демонстрации в чест на победената армия, бореща се за правото да се притежават роби и опитваща се да унищожи Съединените щати, можеха да изглеждат като абсурден куриоз или романтична идеализация на губещата страна. Но постепенно смисълът на случващото се започна да се променя. През последните години хората, изпитващи носталгия по робовладелския юг на Конфедерацията, излязоха на политическата арена на САЩ, превръщайки се в база за подкрепа на Доналд Тръмп и Републиканската партия. Те са тези, които на 6 януари 2021 г. щурмуваха Капитолия, развявайки знамена на Конфедерацията. Те са тези, които виждат лична заплаха в притока на мигранти от Централна Америка, настояват за изолационизъм, изграждат стени по границата на САЩ и отказват помощ на Украйна.
Привърженици наТръмп в Капитолия. Снимка: от тв екрана
За тези, които досега не са се интересували от американската история, трябва да се кажат няколко думи за Гражданската война, чийто призрак продължава да преследва Америка.
Конфликтът започва в резултат на разногласия по отношение на робството и през 1861 г. група от единадесет южни робовладелски щата обявяват отделянето си от Федерацията. Никой от участниците в конфликта не поставя под въпрос причините за него. От страна на Севера президентът Ейбрахам Линкълн, убеден противник на робството, призовава своите съпартийци републиканци да не капитулират пред исканията на Юга за признаване на законността на робството, а „безстрашно и ефективно“ да изпълнят моралния си дълг.
От южната страна също е ясно: „Нашата позиция е изцяло идентифицирана с институцията на робството, най-големия материален интерес на целия свят … и удар по робството е удар по търговията и цивилизацията“, гласи например декларацията за отделяне на Мисисипи от Федералния съюз на щатите.
Във войната, последвала отделянето на южните щати, загиват 630 000 американци, а още няколкостотин хиляди умират от болестите, съпътстващи военните действия. През 1865 г. северните щати побеждават. Главнокомандващият армията на Конфедерацията, генерал Робърт Е. Лий (който преди войната е притежавал двеста роби), обявява войната за загубена и се предава. Южните щати са включени отново в състава на Съединените щати, а институцията на робството е премахната в цялата страна.
Северът, победител във войната, се стреми да възстанови мира в страната. Така генерал Лий, който е нарушил клетвата си пред правителството на Щатите, не е бил нито обесен, нито вкаран в затвора. Президентът Линкълн го помилва и му дава право да бъде ректор на университета, който след време ще носи неговото име и в който сега преподавам. Наказанието на генерала е единствено, че не може да се върне в луксозното си имение в Арлингтън – теренът е превърнат във военно гробище, където са погребани хиляди северни войници.
Скоро южните щати отново са в силата си, а Северът, който вече не желае конфликт, си затваря очите за факта, че след края на войната южняците узаконяват расовата дискриминация на своя територия. Законите на южните щати започват да контролират строго вида на работата и заплащането на бившите роби. С течение на времето расовите закони стават все по-строги. Афроамериканското население на практика губи правото си на глас. Училищата, общественият транспорт, гарите, ресторантите, гробищата са разделени за бели и черни. На чернокожите е забранено да влизат в паркове. Смесените бракове са строго забранени – нарушителите са получавали затвор от една до пет години. Едва през 1967 г. Върховният съд на САЩ напълно отменя узаконената сегрегация.
Почти веднага след края на войната южните щати се обявяват за жертви на агресията на безбожния Север, който е отнел правата на Юга, полагащи им се по силата на Конституцията. Какви са били тези права, не се споменава.
Но да се върнем към днешната политика. Робството и расовата дискриминация станаха част от културната и политическата война между демократите и републиканците.
Доналд Тръмп неведнъж се е изказвал по темата за Гражданската война. Като президент той се зарече да защитава символите на Конфедерацията и да не позволява премахването на паметници на южняшки генерали и политически фигури, издигнати в бившите робски щати. Той също така отказа да разреши на военните да преименуват бази, носещи имената на южняшки генерали. Обеща също така да обърне внимание на факта, че робството и расовата дискриминация се преподават в часовете по история в американските училища.
Напук на демократите, които настояват, че е важно да се обсъждат нелицеприятните страници от американската история, Тръмп реши да създаде комисия, която да насърчава „патриотичното възпитание“ и да разработи „проамериканска учебна програма“, в която няма да се обсъждат робството или системният расизъм. На конференция в Белия дом през септември 2020 г., посветена на американската история, Тръмп заяви: „Искаме нашите синове и дъщери да знаят, че са граждани на най-изключителната страна в историята на човечеството“. (Всичко това силно напомня на „Разговори за важните неща“ в Руската федерация.)
Както показаха първичните избори, избелването на историята на САЩ се е превърнало в норма за републиканските политици.
Например Рон ДеСантис, докато сънуваше ролята на президент, не се уморяваше да напомня на избирателите, че като губернатор на Флорида е забранил преподаването на историята на расовите отношения от гледна точка на дискриминираната група. В резултат на това училищните учебници даваха на робството почти положително тълкуване: „робите развивали умения, които понякога можели да бъдат прилагани в тяхна лична полза“, гласи един от новите учебници. В отговор на репортерски въпрос Десантис продължи да защитава това тълкуване на историята, настоявайки, че придобиването на занаят на ковач от роб може да е било от голяма полза за него. Не е трудно да си представим как демократите реагираха на подобна забележка. „Нищо не би могло да изкупи робството“, заяви вицепрезидентката Камала Харис.
Неглупавата Ники Хейли, която се ориентира добре във външната политика и познава историята на САЩ, се опита да избегне думата „робство“, когато я попитаха в Ню Хемпшир каква е причината за Гражданската война в САЩ: „Мисля, че причината за Гражданската война е в начина, по който правителството е смятало да управлява – в свободата и в това какво хората са можели и какво не са можели да правят.“ Какво означава този набор от думи е трудно да се каже.
В интервюто за Fox News Хейли отиде още по-далеч в пазарлъка си със здравия разум. В битка за сърцата на тръмпистите тя заяви, че в Америка никога не е имало расизъм. Междувременно през 2015 г., като губернатор на Южна Каролина, Хейли призова за премахване на знамето на Конфедерацията от територията на Щатската палата. Това беше нейният отговор на масовото убийство на енориаши в афроамериканска църква в Чарлстън. (Убиецът беше бял мъж, привърженик на превъзходството на бялата раса и неонацист). По онова време това беше смел ход от страна на Хейли, тъй като социологическите проучвания показваха силна обществена подкрепа за запазването на знамето. Но като се кандидатира за президент, Хейли се страхува да не отблъсне републиканските избиратели, които аплодираха програмата на ДеСантис и приветстваха расистките забележки на Тръмп.
Героизирането на историята и откровените лъжи, когато става въпрос за исторически факти, много приличат на отношението към историята в СССР, Руската федерация и други фашистки и неофашистки режими.
Подмяната на историческите факти с митове позволява създаването на нови митове, които насърчават произвола. В митовете за невинността на Юга и за непричастността на САЩ към расизма потърпевши са белите консерватори, лишени от правата си, очерняни и унижавани от коварни либерали от всякакъв калибър. За да утвърдят своето виждане за живота, тези „жертви“ са готови да отменят изборните резултати, ако не ги устройват, и дори да премахнат Конституцията, което Тръмп предложи да направи в публикация в платформата Truth Social през 2022 г.
Равенството е основна част от националната идея на САЩ. „Всички хора са създадени равни“, се казва в американската Декларация за независимост от 4 юли 1776 г. Американското общество е изминало дълъг път, за да се доближи до този идеал. Динамиката на американското законодателство, институции и социални отношения може да се опише като стремеж да се запълни пропастта между идеала на хартия и реалността на живота.
Ако Тръмп и републиканците дойдат на власт на изборите през 2024 г. и успеят да изкоренят върховенството на фактите и критичния поглед към историята в страната, социалният прогрес и социалното търсене на справедливост ще изчезнат в САЩ, точно както в Русия. При такъв сценарий РФ и САЩ ще се окажат съюзници в борбата срещу истината. Но трябва да се надяваме, че най-старата демокрация в света ще устои и това няма да се случи.
