На 6-9 юни в страните от Европейския съюз ще се проведат избори за Европейски парламент. Проучванията на общественото мнение показват осезаемо нарастване на популярността на десните и крайно десните сили. А подкрепата на зелените и либералите сред европейците значително е намаляла. Промяната в симпатиите на европейските избиратели се дължи на сложните вътрешни процеси, протичащи на континента, които водещите политически сили дълго време просто игнорираха.
В края на март излязоха резултатите от проучване на общественото мнение, проведено от социологическата компания Ipsos, в което участваха 26 хил. европейци. Основният резултат от проучването: 51% от анкетираните не одобряват миграционната политика на ЕС и искат засилване на контрола по границите, а 59% смятат, че ЕС трябва да превърне борбата с незаконната миграция в свой приоритет. В същото време само 16% от анкетираните имат положително мнение за европейската миграционна политика. Европейците са обезпокоени и от повишаването на цените, социалното неравенство и ниския икономически растеж. Най-много отрицателни реакции обаче получава миграцията.
46% от избирателите на дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) посочват, че имат отрицателно мнение за европейската миграционна политика, докато 20% я оценяват като положителна. Но дори и сред избирателите, които възнамеряват да гласуват за лявоцентристкия Алианс на социалистите и демократите (АСД), 33% заявяват, че имат отрицателно отношение към европейската миграционна политика. В същото време само 24% имат положително мнение за нея. Останалите анкетирани не са категорични.
Миграцията се превръща във все по-голям проблем за Европа. През 2023 г. ще бъде регистриран най-големият брой молби за убежище от 2016 г. насам – 1,14 млн. Появата в Европа на голям брой хора от други цивилизации, тяхната слаба интеграция в обществото и паралелното нарастване на престъпността не може да не тревожи обикновените граждани. Европейците все по-малко вярват в мултикултурализма. Въпреки това някои европейски политици, движени от инерцията или пренебрегвайки реалността, продължават да се придържат към теории, които не са доказани в реалния живот. Естествено, това води до разочарование на избирателите от управляващите политически елити и до търсене на алтернативи.
Изразеното недоволство от миграционната политика се допълва от призив за засилване на граничния контрол с цел борба с нелегалната миграция. 71% от анкетираните европейци заявяват, че смятат това за основен акцент през следващите години. Въпреки това само 28% от анкетираните смятат, че ЕС трябва да направи повече за приемането на мигранти в блока в името на ценностите.
Гражданите на ЕС, които възнамеряват да гласуват за консервативни и либерални партии, най-вероятно ще поискат по-строг граничен контрол. Лявоцентристкият електорат на АСД е разделен между 57 % от тези, които искат по-строг контрол, и 43 % от тези, които искат по-отворена гранична политика. Единствено избирателите на Зелените и левите центристки партии са склонни да смятат, че политиката на облекчаване на граничния контрол трябва да бъде на първо място в дневния ред.
В същото време европейците са значително по-хладно настроени към зелените политики. Промените в климата заемат последното шесто място в списъка на приоритетите, които вълнуват избирателите, според същото проучване на Ipsos. Това не означава, че европейците не се интересуват от околната среда, но има други въпроси, които те смятат за по-належащи. В същото време агресивното и понякога неумело насърчаване на зелените политики вече оказва пряко въздействие върху икономиката: увеличава разходите за живот и намалява конкурентоспособността на много сектори на икономиката. Не е изненадващо, че според прогнозите групата на зелените ще претърпи най-големи изборни загуби в сравнение с 2019 г.
В момента Европейският парламент е доминиран от неформална коалиция на три политически сили – дясноцентристката Европейска народна партия, лявоцентристкия Прогресивен алианс на социалистите и демократите и центристкия блок Алианс на либералите и демократите за Европа (Renew). Заедно те разполагат с 422 депутати, което означава комфортно предимство в стените на Европейския парламент. След изборите през юни обаче може да настъпят някои промени.
По-специално може да се очаква, че десните и крайно десните партийни обединения Идентичност и демокрация, Европейски консерватори и реформисти ще увеличат представителството си. Броят на Зелените също ще намалее значително в Европейския парламент. Центристкият блок Алианс на либералите и демократите за Европа ще загуби гласове. В същото време броят на мандатите на дясноцентристката Европейска народна партия и лявоцентристкия Прогресивен алианс на социалистите и демократите няма да се промени значително.
Последните проучвания на общественото мнение сочат, че ЕНП, ПЕС и Renew заедно могат да спечелят малко под 400 мандата на изборите през юни. За мнозинство в Европейския парламент са необходими 361 мандата. В същото време дясната група Европейски консерватори и реформисти претендира за 80 мандата, а друга дясна политическа сила – Идентичност и демокрация – може да разчита на 83 мандата (заедно с Алтернатива за Германия). В бъдещия състав на Европейския парламент 54 депутати ще представляват Зелените (досега те бяха 72). Към фракцията на левицата ще се присъединят 43 депутати, а 62 ще бъдат сред т.нар. независими.
Това разпределение на местата между политическите сили не е окончателно. Не може да се отрече обаче фактът на осезаемо нарастване на популярността на десните и крайно десните сили. Тяхното представителство в новия Европейски парламент ще се увеличи с около 36 мандата. Това е много, но в никакъв случай не е достатъчно, за да се формира мнозинство.
На пръв поглед изглежда логично да се очаква повторно формиране на мнозинство около три сили – ЕНП, АСД и Renew. Не е ясно обаче дали сега всички участници лесно ще се съгласят на такава коалиция. В крайна сметка тя ще включва политически сили, които се различават по идеологически спектър и възгледи.
Неотдавна лидерът на либералната група Renew в Европейския парламент Валери Хейер, която представлява партията на Еманюел Макрон, разкритикува решението на Марк Рюте да се присъедини към коалиционното правителство на крайнодесния Герт Вилдерс в Нидерландия. Тя характеризира партията на Вилдерс като противоположност на това, което ние защитаваме по отношение на ценностите, върховенството на закона, климата и въпросите на ЕС. Либералите обещаха, че никога няма да си сътрудничат или да формират коалиция с крайно десни и радикални партии на каквото и да е ниво. Дясноцентристките консервативни сили обаче може да имат различно мнение по този въпрос. Коалицията на партията на Марк Рюте с Геерт Вилдерс е ярък пример за това.
Групата на Европейската народна партия не е подписала декларацията срещу крайната десница. Националните партии, които са част от нея, сформираха коалиция с крайната десница в Италия и Финландия. Пет държави от ЕС – Италия, Финландия, Словакия, Унгария и Чешката република – имат десни партии в правителството. В Швеция жизнеспособността на правителството зависи от споразумение с националистическата партия Шведски демократи, втората по големина сила в парламента. При тези условия теоретично се увеличава възможността ЕНП да формира коалиция с поне част от десните сили в Европейския парламент. Още повече, че консервативните сили трябва да реагират на обществените настроения и все повече да се съобразяват с тях, ако не искат десните им съперници да ги изтласкат в политическата периферия. Сега обаче е също толкова съмнително, че хипотетична коалиция от консерватори и дясноцентристи ще може да създаде ново мнозинство заедно с политици от радикалната десница. Възможно е да й липсват както гласове, така и способност за намиране на общи позиции.
В момента десницата в Европа е силно фрагментирана и между нея няма взаимно доверие. Четири десни сили – Европейските консерватори и реформисти, Идентичност и демокрация, Алтернатива за Германия и унгарската Фидес – ще бъдат представени поотделно в бъдещия Европейски парламент. Последните две партии, които понастоящем не са част от политически съюзи, се предвижда да спечелят съответно 17 и 12 мандата. Ако всички десни партии успеят да сформират общ блок, те ще имат гарантирано втората по големина група в Европейския парламент.
В момента се водят преговори в тази посока. Лидерът на френската десница Марин Льо Пен покани италианския министър-председател Джорджия Мелони да се обединят, за да създадат дясна супергрупа. Мелони, която е поканена за сътрудничество и от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен (представител на ЕНП), отговори, че е отворена за сътрудничество с всички десни партии. И не изключи възможността да приеме предложението на Льо Пен.
Партията Национален сбор на Льо Пен сега е част от групата Идентичност и демокрация, докато партията Братя на Италия на Мелони е част от групата Европейски консерватори и реформисти. Бившият полски министър-председател Матеуш Моравецки от консервативната партия Право и справедливост също остави отворена вратата за голямо обединение на десните сили. Има спекулации, че Виктор Орбан в Унгария да се присъедини към Европейските консерватори и реформисти след изборите. Скандалът около изказванията на основния кандидат на Алтернатива за Германия Максимилиан Крах за отговорността на членовете на СС обаче не благоприятства доверието между потенциалните съюзници. Освен това европейските крайно десни партии имат различни възгледи по някои основни въпроси, включително руската агресия и подкрепата за Украйна.
Като цяло е преждевременно да се твърди, че изборите за Европейски парламент през 2024 г. ще бъдат триумф за десницата. Но те могат да коригират надясно позициите на основните политически играчи в ЕС по редица важни въпроси. Времето ще покаже дали този завой на Европа надясно ще бъде фундаментална промяна и пролог към промяна на политическия пейзаж, или само корекция на настоящия политически курс.
