Посещението на Путин в Монголия се противопоставя на заповедта на Международния наказателен съд и поставя на изпитание дипломацията на неутралната страна като „трети съсед“
Владимир Путин пристигна в Монголия на 2 септември 2024 г. Това е първото посещение на руския президент в страна членка на Международния наказателен съд (МНС), откакто органът издаде заповед за ареста му през 2023 г. Макар официално да отбелязва съветско-монголската военна победа през Втората световна война, посещението на Путин ще постави на изпитание политиката на неутралитет на малката централноазиатска държава и обхвата на международните институции.
Монголия, държава с население от едва 3,3 млн. души, но с огромна географска територия, отдавна води външната си политика в сянката на Русия и Китай, с които има широки исторически и икономически връзки.
Страната се опитва да укрепи своята независимост от по-мощните си съседи, като развива сърдечни отношения с т.нар. трети съседни държави, сред които са САЩ, Германия, Япония и Южна Корея.
Путин и монголският президент Ухнаагийн Хурелсух на среща в Улан Батор, Монголия, 3 септември 2024 г. Снимка: АП/БТА
Посещението на Путин в Монголия се противопоставя на заповедта на Международния наказателен съд и поставя на изпитание дипломацията на неутралната страна като „трети съсед“
Владимир Путин пристигна в Монголия на 2 септември 2024 г. Това е първото посещение на руския президент в страна членка на Международния наказателен съд (МНС), откакто органът издаде заповед за ареста му през 2023 г. Макар официално да отбелязва съветско-монголската военна победа през Втората световна война, посещението на Путин ще постави на изпитание политиката на неутралитет на малката централноазиатска държава и обхвата на международните институции.
Монголия, държава с население от едва 3,3 млн. души, но с огромна географска територия, отдавна води външната си политика в сянката на Русия и Китай, с които има широки исторически и икономически връзки.
Страната се опитва да укрепи своята независимост от по-мощните си съседи, като развива сърдечни отношения с т.нар. трети съседни държави, сред които са САЩ, Германия, Япония и Южна Корея.
Чрез този подход Монголия се опитва да обособи ниша на международната сцена, представяйки се за неутрална платформа за дипломатически срещи. Ежегодният диалог в Улан Батор например е възможност за регионалните държави и други поканени страни, включително от САЩ и държавите – членки на ЕС, да обсъждат въпроси, вариращи от изменението на климата до регионалната сигурност и критичните минерали.
Като учени от Монголия и Китай присъствахме на последния такъв диалог през юни 2024 г. и станахме преки свидетели на дипломатическите усилия на Монголия. Това е стратегия, която работи за страната, но както подчертават събития като посещението на Путин, тя може да бъде труден акт на балансиране.
Внимателно наблюдавано посещение
Чрез този подход Монголия се опитва да обособи ниша на международната сцена, представяйки се за неутрална платформа за дипломатически срещи. Ежегодният диалог в Улан Батор например е възможност за регионалните държави и други поканени страни, включително от САЩ и държавите – членки на ЕС, да обсъждат въпроси, вариращи от изменението на климата до регионалната сигурност и критичните минерали.
Като учени от Монголия и Китай присъствахме на последния такъв диалог през юни 2024 г. и станахме преки свидетели на дипломатическите усилия на Монголия. Това е стратегия, която работи за страната, но както подчертават събития като посещението на Путин, тя може да бъде труден акт на балансиране.
Внимателно наблюдавано посещение
Времето на пътуването на Путин е официално свързано с историята. То отбелязва както 85-ата годишнина от битката при Халхин Гол, в която съвместните съветско-монголски сили побеждават японските войски през Втората световна война, така и основаването на националния железопътен оператор на Монголия от двете държави преди 75 години.
И все пак третият исторически показател – петата годишнина от всеобхватното руско-монголско стратегическо партньорство- подчертава значението на посещението от съвременна геополитическа гледна точка.
Наред с приятелските си отношения с „третите съседи“ Монголия поддържа близки отношения с Москва въпреки статута на парий на Путин в голяма част от международната общност. Неотдавна, през юли, монголският президент Ухнаагин Хурелсух се срещна с Путин на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество.
И все пак сегашното посещение на Путин – първото, което той прави в страната от 2019 г. насам – представлява предизвикателство за Монголия, която се опитва да балансира между задълженията и съюзите си с ръководения от Запада международен ред, част от който е МНС, и желанието си да запази приятелски отношения с мощните си съседи.
Малко неща демонстрират това дипломатическо ходене по въже така, както членството на Монголия в Международния наказателен съд, който издаде заповед за арест на Путин заради предполагаемата му роля в незаконното депортиране и прехвърляне на украински деца в Русия. Украйна призова Монголия да задържи Путин, позовавайки се на учредителния договор на МНС, Римския статут, който инструктира страните членки да предприемат действия, ако лицата, за които е издадена съдебна заповед, влязат на тяхна територия.
МНС обаче не разполага с ефективен механизъм за прилагане, а държавите членки могат да бъдат освободени от извършването на арести, ако това противоречи на определени договорни задължения или на дипломатически имунитет, предоставен на друга страна.
Очаква се посещението на Путин да покаже колко малко може да се направи, за да се обуздае Москва. Като се има предвид дисбалансът на силите между държавите, Монголия вероятно ще покаже колко далеч е готова да стигне, за да се приспособи към могъщия си съсед.
Политиката на Монголия като „трети съсед“
В продължение на почти 70 години Монголия е в тесен съюз със Съветския съюз. Но падането на комунизма и последвалата геополитическа преориентация на реда след Студената война принудиха страната да промени икономическите и политическите си отношения.
По този начин Монголия стана единствената бивша комунистическа държава в Азия, която прие демократична политическа система и отворена икономика. Тя спечели благоволението на САЩ и други западни държави, които приеха страната като модел за подражание за региона.
Визитата на Путин е само последната от поредицата скорошни държавни посещения на високо равнище, тъй като Монголия се стреми да поддържа близки отношения със съседите си, като същевременно разширява партньорствата си с други държави.
Досега през 2024 г. Монголия е приела държавни глави или външни министри от САЩ, Словения, Филипините, Беларус, Обединеното кралство и Германия. През 2023 г. монголският министър-председател Лувсанамсрайн Оюн-Ердене пътува до САЩ и се срещна с вицепрезидента Камала Харис, както и до Китай, за да се види с президента Си Дзинпин и премиера Ли Цян. Неотдавна Улан Батор посетиха френският президент Еманюел Макрон и папа Франциск.
Монголия не може да избяга от географията
Въпреки че усилията в областта на меката сила спечелиха на Улан Батор благоразположение и приятели по целия свят, те не надделяват над географията. Монголия, която е блокирана между Русия и Китай, остава уязвима от капризите на своите два гигантски съседа.
Монголия е зависима от Русия за почти всички доставки на бензин и дизел и за значителна част от електроенергията си. Освен това по силата на наследено споразумение от съветската епоха Русия запазва 50% собственост в няколко ключови инфраструктурни и минни проекта в Монголия. По-специално Русия е партньор в монголската железопътна система, която придобива все по-голямо значение като търговски коридор между Китай и Русия и Китай и Европа.
Монголия се опасява, че доставките на горива и транспортната ѝ мрежа ще бъдат нарушени, ако в разгара на войната Русия даде приоритет на собствените си енергийни нужди пред интересите на своите съседи, колкото и дълбоки да са тези връзки.
По подобен начин Монголия е зависима от Китай за по-голямата част от своя неенергиен внос, включително храни, потребителски и промишлени продукти. Китай е дестинация за 90 % от износа на Монголия, предимно въглища и мед.
В миналото и Русия, и Китай са използвали икономическите и политическите си мускули като лост за въздействие върху Монголия поради възприемани обиди, като например прекъсването на търговията и ключов заем от страна на Китай през 2016 г. в знак на протест срещу посещението на Далай Лама в Монголия.
Монголия и новото сближаване между Китай и Русия
Монголия и други държави в Централна Азия са изправени пред нови предизвикателства, тъй като Русия и Китай се сближават в политическо и икономическо отношение.
През по-голямата част от XX в. Монголия играеше ролята на буферна държава между Съветския съюз и Китай и разчиташе на съперничеството между двете свръхсили, за да придобие и запази независимия си статут.
Но засилващото се приятелство между Китай и Русия – подчертано от декларацията на Путин и Си за партньорство „без граници“ през февруари 2022 г., само дни преди руските войски да нахлуят в Украйна – повдига въпроса дали Китай и Русия ще започнат да действат съгласувано, за да получат още по-голямо влияние върху Монголия и други по-малки държави в региона.
Именно тези геополитически опасения могат да бъдат фиксирани в Улан Батор по време на посещението на Путин. Въпреки че Монголия е засегната от санкциите, наложени на Русия, като транспортните и бизнес връзките са нарушени, страната избягва конфронтацията с Москва в международен план.
Заедно с Китай Монголия редовно се въздържа от резолюции на ООН, осъждащи руската инвазия в Украйна. Но в знак на това, че Монголия продължава да се придържа към политиката си на трети съсед, тя също така внимава да не наруши санкциите, наложени на Русия от САЩ и техните съюзници.
Макар че Монголия признава важността на посещението на Путин за поддържане на добрите връзки и притока на гориво към страната, тя ще бъде загрижена и за това как посещението и очакваното неприлагане на санкциите на МНС ще навредят на авторитета на страната пред световните институции и сили извън региона.
В условията на променящ се световен ред Монголия работи усилено, за да запази независимостта си, като подчертава ролята си на неутрална държава и приятел на всички. Но посещения като това на Путин показват колко трудно може да бъде това начинание.
*Кристофър К. Тонг е асоцииран професор по азиатски изследвания, Университет на Мериленд, Балтимор
Чарлз Крузекопф е професор по бизнес, Университет Роял Роудс
